Автор: classicallpoetry

Когато беднякът от зло се навежда
и няма си Вяра, и няма Надежда,
докосвай огнището – там, под реброто –
а после му дай да се стопли с Доброто.

Че малкото огънче щом го запали,
ще лумне духът му под вехти парцали,
и Вярата пак ще се върне – гореща,
и мигом Надеждата той ще усеща.

Любов ли е – с Огън тя двете увлича.
Най-искрено с нея човек се обича!
Най-вярно със нея човек се надява!
Любов ли е? Злото с Добро побеждава!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Преди животът да изстине
и стане всичко в руини,
две хиляди назад години
с надежда, братко, се върни.

При езерото в Галилея
ти ладия с рибари виж.
Спасителят е влязъл в нея
и чака да се приближиш.

Със Него мигом да отплуваш
към Гадаринската страна.
Гласът Му в грохота да чуваш –
най-светъл лъч от висина.

И там, на койката, в умора,
щом Господ легне да заспи,
недей мълча със всички хора,
но с длан дланта Му долепи.

Кажи Му: „Само с Тебе, Боже,
готов съм буря да търпя!
Не може Ти да спиш! Не може,
щом аз не мога да заспя!

Смъмри божествен ветровете!
Ръка Небесна протегни!
И нека, от Гласа Ти клети,
притихнат страшните вълни!“

Със тази всемогъща Вяра,
върни се в бъдното, до днес.
И виж вълните зли на звяра
как правят този свят злочест.

Смъмри ги! С Дъх Христов в сърцето!
И с Меч двуостър ги срази!
А после – в мрежите на Петър
събирай радостни сълзи…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

“Сърцето ти голямо ли е, братко?”
“Голямо ли? Не! Колкото юмрук!
Тупти, тупти, за времето ми кратко.
Дори ще го усетиш, вътре, тук…”

Как исках да е малко по-различно –
поне като разтворена ръка…
През него с тиха нежност да протича
една любов в невидима река.

Кога ли то, сърцето, се е свило?
Дали с юмрука грозен на Каин?
Или когато грях не е простило –
макар неволен, и дори един?

Ръка, събрала пръстите юмручно,
не може да погали, да прости…
Уста задържат прошката беззвучно
и пламъкът в очите не пламти.

На колене бих паднал пред Твореца.
“Ах, Господи, сега ме претвори!
Вземи Си нож, иглата и конеца!
Юмрукът зад ребрата разтвори!

Не искам да живея още свито
и да задържам Твоето у мен.
Сърце без дар отдавна е убито –
живее, но предадено на тлен.

Едва когато мога да усещам
живота си, подобен на ръка,
ще мога Твойта пламенност гореща
в поезия-любов да изрека…”

“Сърцето ти голямо ли е, братко?”
“Не е голямо! Лодка като длан!
Но стига ми, за да живея сладко,
щом Бог е сбъднал чистия ми блян!”

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Попитай, братко, сенките оттатък,
където не достигат плът и твар,
дали живот са дали без остатък
за своя Свят и Вечен Господар.

Дали през Кръст са минали смирени
и с Раните Христови са били,
или със Благост Божия огрени
са носили венеца от бодли?

Коя в света лъжовен Бог прослави
в чрезмерна скръб, в тежнения, в борби?
Коя от долни страсти се остави
и в горното блаженство придоби?

Попитай, братко сенките оттатък
дали от недовършеност горчи,
че дългият живот е твърде кратък,
щом някой във суетното търчи.

Не му достига време за промяна
и вярата я няма за копнеж…
А със съдба, без Бога изживяна,
къде изобщо ще се озовеш?…

Ще чуят ли виновните въпроси
онези сенки, някъде отвъд,
когато Кръстът приживе се носи
и в избора един е всеки път?

Попитай, братко, сенките… Но няма
да чуеш нито думичка в ответ.
От теб до тях е бездната голяма
и само тишината е навред…

Че там не ще скиталецът поскита
да би открил Спасение и мост,
и мъдрият не сенки ще попита,
но Словото в Завета на Христос.

Животът е и преходен, и Вечен!
Във него мрачна сянка не бъди!
Блестиш ли – значи духом си обречен
да си звезда сред Божии звезди!

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Живейте винаги със Вяра!
Ценете всеки миг Любов!
Дарявайте, защото в Дара
човек свидетел е Христов!

Събуждайте се със Надежда!
Заспивайте в Добри Ръце!
И нека Свято ви наглежда
на Бог любящото Сърце!

Простете болка и обида!
Длъжниците не дръжте в грях!
Душата е красива мида
и в нея бисерът е смях!

Бъдете с Истина красиви!
В сърцата с чудни семена!
И сейте в разорани ниви
лъчи с Небесна Светлина!

Счупете земните окови!
Вършете праведни дела!
Бъдете за Мига готови
с копнеж и ангелски крила!

Помнете, че Творец Небесен
по Образ Свой ви сътвори!
Бъдете Неговата песен!
Бъдете Негови искри!

Че идва Ден и Час, когато
ще зърнете Лика Му Свят!
И всеки, с Бог живял богато,
ще бъде в Него вечно млад!

Амин!

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Животът е съдбовната арена,
а Вярата – могъщият ми Щит.
С една съдба, от Бога подарена,
все още съм от Злото непробит.

Едни достигат края си обречен,
а аз приех началото за знак.
Над тленното живея с порив вечен
и светъл превъзмогвам всеки мрак.

Светът не може връх да ми предложи
и няма за душата ми цена.
Презирам богаташките му ложи
тъй както се презира тъмнина.

При бедни е душата ми смирена.
С лишените от щастие навред.
Животът е съдбовната арена
със кръв и пясък, с удари и гнет.

Но даже там, от моя Бог обичан,
не бих останал поразен и слаб,
че Рим е до безумие трагичен
и в зрелищата винаги е сляп.

Светът не вижда моя Щит от Вяра.
Дано да би го зърнал най-подир!
За да прегърне Правдата му стара:
Обратното на Рим е просто…Мир!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Когато мърсува дебело прасе –
народ се бунтува и власт се тресе.
И време е вече на алчното „грух“
отпор да се дава със вяра и дух.

Че твърде дебелият свински стомах
насищане няма от своя ищах.
Душите пояжда и тиква яде,
каквото заграби – това и краде.

Презирай, народе, свинята на власт,
че гнусна е нейната лигава паст.
Дано се задави и рухне поне
със всички оядени мръсни свине!

Че светски шопари ги чака отвъд
по-страшен от земни съдилища Съд.
По-остър от земните мечове Меч,
готов да пронизва до мрака далеч.

Че адът е пълен със тлъсти царе,
където горкото им няма да спре.
И там ще гори ненаситната стръв
за всяка излочена капчица кръв.

Ясен Ведрин
(Хрониките български)