Автор: classicallpoetry

Не гледай със очи сърдити
към беззаконния елит.
Бледнеят всичките бандити
пред най-върховния бандит.

Не може плът да го притиска
или прониже бърз патрон.
Той действа както си поиска
от своя зъл престъпен трон.

В ръката му царе са пешки.
Войните – земна суета.
Прекършва сам съдби човешки
когато тласне ги в смъртта.

Облечен с мантия-измама
си има свой репертоар.
Преправя се на ангел в Храма
или върти се като зар.

Със власт от хиляди години
земята мачка и гнети.
Владее армии с гадини
душите да опропасти.

Купува съвести, престоли.
Търгува с тайни грехове.
Играе мръсните си роли
и благодетел се зове.

Но пак в природата му има
пределна слабост, страшен трус,
че той змия е уязвима,
щом някак чуе за Исус…

Когато Мечът го посича,
излъскан с Правда – Свят и бял,
на коленете си се свлича
подобно дрипа и парцал.

И нека Верният да знае,
че Господ Дух е пратил в Дар,
от Който в тъмното ридае
проклетият и паднал звяр.

Бледнеят всичките бандити
пред най-върховния бандит,
но има Святост над звездите
и Меч, пределно страховит.

Въртиш ли го с Христова Вяра
пронизваш мрак и тъмнина,
и чезне като сянка стара
бандитът с име Сатана.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Илюзии в духа ми няма.
Светът на хаоса е роб.
Върти се като хвърлен камък
във демоничния въртоп.

Грехът от ада се привлича,
а Правдата се тъпче с бяс.
И под оловото от бича
ридае всеки светъл глас.

В една неумолима преса,
живея, твърд като скала.
Готов със скърби да омеся
мечти, надежди и дела.

Не ще натрапя зов и вяра
на никой в преходния свят,
и със пелинова отвара
ще се напия до откат…

Не се търгувам за утеха
и славата не ми е плен.
Капан за птици е успехът,
но аз летя неуловен.

И нека, в загуби обречен,
духът ми си остане клет.
В съдбата на един предтеча
прочита Господ всеки ред.

А аз отдавна съм прочетен.
Харизан – просто като дар.
В човешките съдби преплетен,
почти повярван, на кантар…

Илюзии в духа ми няма.
Живея, в болка изтрезнял.
И само огненият пламък
напомня, че съм се раздал.

Живях годините преломни
и раждах Вечните слова.
А кой и как ще ме запомни –
въпрос на Вяра е това.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Кога Надеждата полита
към свойте Вечни небеса
да търси глътка неизпита
от благодатната роса?

Кога ръцете си протяга
и проси Милост за съдба
да спре хомотът да я стяга
в неумолимата борба?

Кога преградите строшава
за своя миг от свобода,
надзърнала в неземна Слава
и Дар, приготвен за чеда?

Навярно Господ отговаря
с лъчи в среднощната тъма,
и Сам Вратата й отваря
да си пристигне у Дома…

Когато Му остане вярна
сред гъстия неверен мрак,
и със молитва благодарна
ръце протяга… Пак, и пак…

Когато искрена изцежда
докрай едничкия си зов…
Пребъдва Святата Надежда
в Отеческия благослов.

Защото вече е дарена
с една прободена ръка.
И нека чиста и смирена
да си остане все така…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Моят Дар се излива
като Жива Вода
и в Небесната нива
е оставил следа.

Всеки Верен да никне
като житния клас,
и Христос да обикне
в мисъл, дело и глас.

Моят Дар е насъщен
като топлия Хляб.
С него Сила поглъща
онзи, който е слаб.

На Исус със словата,
в Светлина озарен,
под Десницата Свята
да пребъде смирен.

Моят Дар е Небесен,
сътворен от Отец.
Сам Христос му е Песен
и нетленен Венец.

Любовта Му до края
ако бих я раздал,
ненапразно, ще зная,
на света съм живял.

Моят Дар се излива!
Като Дух Го задръж!
На Невястата жива
нека служи за Дъжд!

И ще знаеш тогава
онзи смисъл правдив,
че човек, щом дарява,
е пред Господа жив…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Където моят дух се бори
без вяра никой не достига,
а долу светските коптори
държи ги дяволска верига.

Лукавото и страшно иго
избира робът без принуда,
а после цял живот мори го
една върхушка зла и луда.

Души готова да погълне
предлага своите съблазни.
И първо са очите пълни,
а после са ръцете празни.

Аз имам избор вековечен,
а не измама – ден до пладне.
Светът в греха си е обречен
и който люби го – ще падне.

За Правда ще останат слепи,
тълпите, свикнали с лъжата,
дори от трус да се разцепи
и срине в пъкъла земята.

Пребъдвам… Някъде отгоре
в съдба от Божията Книга.
Където моят дух се бори
без вяра никой не достига.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Оселът носи си товара
и в стръмното превива гръб,
а за усилната му вяра
залогът е пределно скъп.

Край него със развети гриви
препускат бързите коне.
И в погледите им игриви
усеща се какво ли не…

Мечти за сладки кариери,
покрити с лаврови листа.
Светът с възторг да им отмери
и славата, и радостта…

Какво пък? Нека си потичат
щастливи в бързия си бяг.
Щом земното така обичат –
при него ще отидат пак.

При всяка лъскава похвала
на шумната човешка плът.
Наградата да вземат цяла,
когато люби ги светът…

А той, оселът, нека страда…
От корист нека е лишен.
Една е Вечната Награда,
че пътят му не е сгрешен.

И даже да го угнетява
шумът от цвилещи коне –
не слиза Божията Слава
като монета в портмоне.

Върхът изисква си товара
и с вяра плаща се цена,
че долу, в светската поквара,
е кочияшът Сатана…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Животът ще премине като сън
в пределите на спомен и забрава.
И тленната черупка ще е пън,
без извори под почвата корава.

Душата, като птица без кафез,
към синьото крилата ще разпери.
Платила скъпо с пътя си злочест
за блясъка на бисерните двери.

Оттатък няма скръб да й горчи
и смут не ще й чувствата помита.
Но грейнала в небесните лъчи
ще бъде утешена и честита.

Че в бъдното – вовеки и веков –
с едничката си вяра преминава.
Потърсила горещата Любов,
като искра от тлееща жарава.

От цвете мирис, и от арфа звън…
От житен клас зрънцата златозарни…
Животът ще премине като сън,
преди да стигне сферите олтарни.

И чак тогава, в светлия си смях,
човекът към Твореца ще извика:
„О, Господи! В душата Те живях!
И в нея без предел Духът Ти блика!“

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)