Автор: classicallpoetry

Картини във сърца рисува
светецът с Вечните слова,
и всяка трепетно вълнува
събудените сетива.

Политат те към свят чудесен
с дървета, птици и лъчи,
и съзерцават свод небесен
от който музика звучи.

Животът с вяра и надежда
отключва тихи чудеса –
сърце през думи да проглежда
в невидимите небеса.

Да види себе си в картина,
където Дух животвори,
и сред Едемската градина
мечтите му роят в искри.

Картини във сърца рисува
светецът с Вечните слова.
И Сила от Сион ликува
в разтворената синева.

А тя съвсем не е далече!
Тъй близка е! До дъх почти!
О, Господи! Пристигай вече!
В картините ни заблести!

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Без Вяра дух не оцелява
във свят враждебен и жесток,
но в битка тежка и корава
расте Свещеният залог.

А в него всичко се залага –
надежди, болки и мечти,
и скритата в очите влага,
готова в скръб да залюти.

Богатство някъде се трупа,
но не е тук, и не е днес,
а мъдрият не става глупав
да търси в земното прогрес.

Той помни Смисъла в залога –
сам себе си да сложи в дар,
дори до пълна изнемога
от дълголетния пожар.

Наградата е дял Небесен
и Слава в бъдни времена.
А в Път, като изпята песен,
залогът Свята е цена.

Защото с Вяра скъпо струва
животът, Богу подарен.
И ден от жертви – с век векува
във свят, високо сътворен.

Така духът се утвърждава
и сбъдва себе си при Бог,
когато верен се отдава
и бди в Свещения залог.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Със страх не гледай към Голгота
и не помръквай от вина.
Два Кръста имаш във живота
и с тях ще заплатиш цена!

„Как два?“ – ще ме попиташ явно.
„Та Господ имаше един…
И Той Си го понесе славно,
защото беше Божий син!“

Е, нека ти явя тогава
от Бога Святите слова,
че праведният заслужава
да има поглед за това.

Когато сам си вдигнеш Кръста
да следваш Божия Христос,
разпъваш в тебе всичко пръстно
в себеотричане и пост.

Духът ти трябва да царува,
а пък плътта да бъде роб,
дори и мъка да ти струва
страстта, положена във гроб.

Това е Кръстът, заобичан,
когато в Огъня гориш,
и искаш чист и несебичен
по пътя с Господ да вървиш.

Но после идва друга Слава
от втория по-страшен Кръст,
когато някой те предава
да бъдеш прицел в хорска мъст.

Когато чашата горчива
е пълна с хули и злини,
и Юда гвоздей в теб забива,
нарочил те със куп вини.

Тогава, тихо, без въпроси,
смиряваш дух, сърце и зов,
че този втори Кръст се носи
към враговете с благослов.

И чак, когато с Правда Свята
преминеш скръбния си ад,
с два Кръста Бог те запечатва
във Вечната Си Благодат.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Потъват в неизбежната забрава
на хорицата земните дела.
И все едно е преходната слава
за колко време шумна е била.

Остават песъчинки в шепа пясък,
размити от поредната вълна –
със своето падение и блясък,
и избор между благост и злина.

Кръгът не се превръща в перспектива,
но всичко в повторяемост върти.
Животът идва. После си отива.
А времето забързано лети.

Посоката е избор за вървежа
и пътят има крайната си цел.
Следите се оставят – да бележат
цената до далечния предел.

Но колкото и сила да положи –
човекът страда в земния си плен.
И в битка с гравитация не може
да полети съвсем олекотен.

Напусто са усилията пръстни.
В небесното плътта не прави скок.
И някъде, в годините си късни,
разбира, че нищожна е без Бог.

И само от сърцето чиста вяра
нагоре би могла да полети,
където Вечност, от света по-стара,
притегля с неотворени врати.

И вместо в неизбежната забрава,
във Свята Памет да твори следи –
за тази сетнина си заслужава
на този свят човек да се роди.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Години минаха в искри
и младост като зов премина.
Слугата своя дар не скри,
но го раздаде на мнозина.

Един със радост го прие,
а друг с омраза го отрече.
И скръбното ми битие
е с ясна равносметка вече.

Дали ще бъде друга? Не!
Не чакам никаква пощада.
Стоя пред Бог на колене,
но приживе горя на клада.

За всеки лъч от светлина
платих със тежки дни и нощи,
но Ерихонската стена
остана да ме хули още.

Подобно вирус припознат
постави ме под карантина.
И страдах в страшния си ад,
но някак без да се спомина.

Не търся стол на първи ред.
Хвалба човешка ми е чужда.
Тръбата има си Завет –
девици нощем да събужда.

И даже смачкана от гняв,
звука си верен ще засвири.
А кой е крив, и кой е прав,
отгоре Господ ще издири…

Години светеха в искри
и младост като зов премина.
А дарът, който в мен гори,
поне докосна неколцина…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Залита този свят, като махало.
Люлее се пиян насам-натам.
Отдавна в него черното е бяло,
и кривото – нарочено за храм.

От крайните си полюси злините
зареждат се от лъгани души.
А Правдата брои си синините,
че злото иска с чук да я строши.

Прокужда се събудената вяра.
Зачеркват се Заветните слова.
В прожекторите – низост и поквара
със зрители – изсъхнала трева.

Веселие в безбожните палати
и шум от всецаруващия срам.
Земята в беззаконие се клати
и с трусове бучи насам-натам.

В измамливата яма на прогреса
погром от виртуални светове,
а някъде зад тъмната завеса
една змия не спира да снове.

Светът от памтивека й е даден
и тя с език двуостър го върти.
Души да гълта с вихър безпощаден
и Смисъла в лъжа да изврати.

Живея с вяра, в дух неповалена,
и сетен зов сърцето ми мълви.
В пътеката, до тънък лъч стеснена,
Мигът Небесен да ме улови.

И този свят, опасен и разблуден,
да би изчезнал, като луд кошмар,
а някъде във Вечното събуден
Живот да зърна – в Щастие и Дар.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Змия от ръката си Павел изтръска.
Ухапа го земната твар.
А гледката беше тъй страшна и дръзка,
че пламна в душите пожар.

„Навярно убиец е! Дял му се пада!
Делата си в смърт да плати!
Щом зло е извършил – ще стигне до ада,
за него отворил врати.

Настига такива най-бързо съдбата,
дори прекосили море.
Защото отровна го клъвна змията
и той всеки миг ще умре…“

Но време минава, а Павел си диша,
без болка, дори без оток…
И чува се там сред туземците скришом:
„На гости дошъл ни е бог!“

Такава е слабата вяра туземна –
от плътски очи се мени.
И някак не може природата земна
с Небесна човек да плени.

А малко е нужно… Да чуе сърцето,
че то е в живота врата.
Исус щом похлопа, отваряй! И ето –
дошла е при теб Вечността.

Дошла е прегръдката – нежна и Свята
Небесна Любов да дари.
И няма тогава да хапе змията,
та твоя живот да мори…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)