Автор: classicallpoetry

Да навеждам главата, от тъга среброкоса,
пак пребъдвам Господен, като Кръст и Завет.
Долороса е Пътят… И трепти Долороса
във стиха ми изстрадан. До последния ред.

Ще ме мъчи навярно изживяното време,
че света не спечелих, и си нямам медал.
Но защо ми е блясък, щом е толкова земен,
и събира възторга на суетната кал?

Днес Пилат се обича. И въздигат Варава.
Съвестта се изпира във вода от леген.
Аз не искам корона, и не драпам за слава,
но се моля за твърдост до последния ден.

Монте Карло не търся. И Дубай не копнея.
Много евтина примка за човешката плът.
Елеон ме привлича. И блести Галилея,
а Христос ми е Вяра, и за Вярата – Път.

Кръст един да износя ще е чудо едничко,
за което си струват сто години от скръб.
Нямам нищичко земно, но пък Бог ми е всичко.
От благата по-ценен, от живота по-скъп.

И се моля не с думи, но с разпалена вяра:
Боже, дай ми да ходя с Твоя Син до смъртта!
Долороса е Пътят! Долороса е Дарът!
А Голгота е Смисъл и последна Врата!

Нека нея премина. Като връх вековечен!
Като Песен Небесна, що със дух съм изпял!
И тогава ще бъда със Исуса облечен –
не напразно родил се, не напразно живял…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Тленен остатък“, изразени от мен в поетичен рецитал!

Дори да се въздига плява
с цената на погром и крах,
на Господ нека уповава
отритнатият сиромах.

Спестил мечтите за съдбата
в Небето да лети с копнеж,
докрай затворил сетивата
за всичката безбожна леш.

Че тя делът си долу взима.
Празнува, пие и яде.
Но има сетнина незрима,
която примка й преде.

Какво и как ще й се случи
ще види някога отвъд,
където с ужас ще научи,
че е предадена на Съд.

Водите си назад не връща
реката, вляла се в море.
Смъртта като ламя е съща
и всеки грях ще прибере.

И чак оттатък, чак тогава,
се плаща скъпата цена,
когато лъскавата плява
потъне в мрак и тъмнина.

На Лазар нека да прилича
отритнатият сиромах,
и своя Господ да обича,
смирил душата си без страх.

Че долу всичко му отнеха –
покой, добруване и чест,
но горе чака го утеха
след пътя тъжен и злочест.

Така са вярно наредени
на Бога Вечните съдби.
Едни – за Рая са родени,
но той се страда и скърби.

А други в гибелна измама
събират земния си дял,
че друг оттатък просто няма
да би го някой обещал…

И тази Правда, твърде Свята,
дано слепецът прочете…
Два пътя има на земята
и властни всякога са те.

Човек един от тях избира
до края да го извърви…
А който сбърка и не спира,
лъжовно е живял… Уви!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

(Стих за моите приятели)

Дори със жребия Христов
над мен да се стоварва бичът,
събирам искрена Любов
от тези, гдето ме обичат.

И знам, че тя ще устои
гореща и непоклатима,
защото помощ не брои
и в нужда винаги я има.

Живях през всичките лета,
от нея всякога споходен.
Обичаше ме Любовта
със своя Ореол Господен.

И като жертва се дари
на Бога Вечен пред Олтара.
С последния си плам дори
горя от Истинската Вяра.

Не ще духът ми изплати
с дела Небесната подкрепа.
Очи притворя ли – блести
към мен протегнатата шепа.

А аз дарявам й слова,
от пещ висока в необята…
Не бе ли чудото това,
творено от Десница Свята?

Светът ще свърши… Не и тя!
Любов, от Вечния родена!
Защото цял живот блестя
и в даровете бе Вселена.

Остави своите следи…
Лъчи си сътвори за Слава.
В сърца, родени за звезди,
с една Зорница за жарава…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Светът до време ще се срути
към своя сигурен провал,
а думите ми недочути
ще бъдат прицел закъснял.

И няма грях да ме тревожи,
ни зло да ме опропасти.
Пророк по пътя си не може
с товари земни да пъхти.

Да се огъва в изнемога
и страда, че е някой слаб.
Такъв, да би потърсил Бога,
и вкуси Истинския Хляб…

Рубин най-трудно се открива
в чакъл и ситен камъняк.
Светът със ярост ме убива,
готов да ме убие пак…

А аз словата си да пиша,
събрал горчилката у мен –
останал с Примера Възвишен,
в омраза пръстна заклеймен.

Когато болен тържествува
и вижда себе си за здрав,
не може Яков да лекува
падението на Исав…

Въпрос на смахната матрица
или на някой чужд завет,
във който земната къртица
дълбае гроба си проклет.

Отказвам с нея да потъна
и ровя преходната кал.
Духът ми, щом не се огъна,
ще вземе Вечния си дял.

А този свят, като измама,
оттатък ще се прекрати,
където вече мъка няма
и скръб духа ми не гнети.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Във сърцето ми няма кесия
и в духа не държа портмоне.
Прося щедрост от Вечен Месия,
на молитва превил колене.

Той е Верен и винаги дава,
както никак не може светът,
че природата грешна, корава,
е далече от светлия Път.

Самарянин едва се намира
да помогне на клетник в беда.
Добротата от зло се възпира.
Съвестта – от висока греда.

И е Кръст, и присъда навярно
че съм смут във всеобщия лед.
Битието ми, с обич пожарно,
е родено от Дух и Завет.

С две монети Христос ме дарява,
за да бъда в живота си благ.
Сиромахът край мен да се сгрява
не с нищожния дребен петак,

но чрез Благост и Милост, с които
Благодатният рани цели –
да привдигне сърцето пребито,
и у него Любов да всели.

Няма много врати към Небето.
Сам Христос е Вратата една.
В Него влиза Доброто, което
изцелява от всяка злина.

И дано съм достатъчен в края,
щом получа си Вечния дял,
за да бъда щастлив, и да зная:
Ненапразно с Исус съм живял!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Коленича пред Тебе“, изразени от мен в поетичен рецитал!