Автор: classicallpoetry

Със заплахите идва тревога.
Във кошмар се превръща дори.
Пламва някъде страшният огън
и обществена сграда гори.

Или с някоя бурна стихия
се отприщват високи води.
А тогава сирените вият,
щом е имало поглед да бди.

Бдях и аз със Небесни стражари
за опасности, в мрака безброй,
че врагът с люта ярост стовари
над сърцата ужасен порой.

И се случи зловеща измама.
Беше стъпкан Заветът Свещен.
Зъл престъпник търгуваше в Храма,
но пък никой не беше втрещен.

Окупираха вълци амвона –
не изблея и агне от смут.
И след Юдова страст към Мамона
топлината отстъпи на студ.

Дълго бях на душите сирена
и не спирах с тревожния зов.
Всяка дума споделях, дарена,
със Свещения Пример Христов.

А косите ми в скръб побеляха,
и тъгата у мен се всели,
щом в стражаря видяха заплаха,
и в сирената – тъмни стрели.

Как да пиша във време неверно?
Как на Кръст да се разпна за тях,
ако виждат във бялото черно,
и във Жертвата – смъртния грях?

Със заплахите идва тревога.
А тревогата ерес е днес…
И когато подменят си Бога –
приготви се да бъдеш злочест.

Че във нива, от плевели цяла,
зъл смутител е житният клас.
И сирена напразно е бдяла
да ги стресне със Божия Глас…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Не ще ме впечатли елитът
със пищен блясък, лукс и класа.
Души, които не политат,
във плен на властна суета са.

Накичени сред скъпи вещи,
но духом празни, като плява –
това са знаците зловещи
на търсещите земна слава.

Пред всяка бесовска сергия
гъмжи от евтини поклони.
Не смогва дяволът към тия,
които драпат за корони.

Очите плувнали в съблазън.
Главите – от измама тъпи.
Живота им не искам празен
със придобивките им скъпи.

Глупакът, пръст когато лъска,
е роб във глинени окови.
Не чува как змията съска,
за да го клъвне и отрови.

Целта преследва знаменита –
в света да бъде VIP персона.
Високо горе, сред елита,
с поклонниците на Мамона.

Не ще ме впечатли елитът
със тъй подкупните си твари.
За Правда никога не питат,
но трупат власт и авоари.

А щом животът им угасне
търпят трагедия позната.
Години чудни и прекрасни
са лъх и пепел на везната.

Съкровищата са на нула.
Богатство горе никой няма.
А във сърцата е нахлула
прикрита приживе измама.

И те, наказани в душите,
ридаят жалки и нищожни.
Със суета на суетите –
докрай останали безбожни.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

На Господ Словото е право
и нека всекиму е ясно:
Или ще си коза отляво,
или ще си овца отдясно!

Ще дойде времето на Царя
изреченото да Си спомни,
и над света да се стоварят
съдбите – тежки и преломни.

Да каже Верен на овцете:
„Дойдете, най-благословени!
С Любов пламтяха ви ръцете
в години скръбни и студени.

За най-насъщната прехрана
във дар и клетникът гореше.
А Царят гладен не остана,
и жаден между вас не беше!

Облякохте Го с топла дреха
и посетихте Го в тъмница.
Най-свята бяхте Му утеха,
като Невяста и Светица…“

Да каже гневен на козите:
„Идете си от Мен, проклети!
Че имате рога, забити
на Царя в дланите пресвети!

Обърнахте Ми Хляба в камък.
Превърнахте благата в стока.
И нека пъкленият пламък
присъда бъде ви жестока.

Че Царят между вас не случи
на Милост или щедрост Свята,
но гонехте Го като куче
до краищата на земята…“

Какъв ли вой ще се надигне
на Царя след словата верни?
Вулкан от злоба ще изригне
в сърцата ялови и черни.

И пъкълът ще се отвори
да ги погълне като яма,
че път към светлите простори
направен за козите няма…

А Верните във Миг Небесен
ще зърнат Вечните предели,
където Господ им е песен,
и Дух във дрехите им бели.

Защото всеки заслужава
съдба на точното си място.
Или да е коза отляво,
или да е овца отдясно…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Сърцето колко ме боли
навярно само то си знае,
но още може куп стрели
за Вярата си да изтрае.

И още зло ще претърпи
от рани, гдето се не виждат,
когато плътските тълпи
го хулят, мразят и обиждат.

Мишена станало е то
и болката без ропот носи.
Не питам: Докога? Защо?
Спестявам тъжните въпроси.

Причината е вътре в мен
и с нея враг обезумява,
тъй както бухал в слънчев ден
от Светлината ослепява.

И със опърлени очи
души надъхва за вендета…
Търпи, сърце! И премълчи
скръбта от своята несрета.

Тя има смисъл по-висок
и прицел много по-далечен.
На Злото му е даден срок
и той изобщо не е вечен.

Привременно ще ме гнети,
но после в миг ще ме изгуби.
Тупти, сърце! Докрай тупти,
щом Кръст Заветен те възлюби…

Дори един рикаещ лъв
духа си против теб да свъси,
ти тласкаш земната си кръв,
а Бог с Небесна те поръси.

И чак оттатък, в някой ден,
ще видиш своята награда,
когато бъде утешен
юнецът в жертвената клада.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Недей с оклюмала глава
да гледаш горе, към елита…
Светът въздига онова,
което Бог за мерзост счита.

На почит – мутра и бандит,
хазартни босове, банкери,
и всеки мръсен паразит,
забогатял от далавери.

Пред баровете – джип до джип
и куп блестящи лимузини,
а влачи си бедняка шип
от страшни кризи на дузини.

В измамливият грешен свят
витае розова вселена,
а в нея всеки е богат
с една съблазън споделена.

Копае пропастта Мамон.
Разделя две различни раси.
Едните имат си поклон,
а другите са сиромаси.

Тежи в зениците, тежи
да гледаш горе, към елита,
но всеки там душа дължи
на княза в клаузата скрита.

С надежда в Правдата бъди
и там си сътвори пътека.
Не следвай скитащи звезди
към мрачна тъмнина довека.

Поклонът има сетнина.
Богатството е със верига.
Елитът плаща си цена,
светът когато го въздига.

Пленен от сатанинска стръв,
брои печалби милиони,
похулил Праведната Кръв
и в Жертвата забил пирони.

Съдба такава не търси!
Живей, с каквото Бог ти дава!
Едната си душа спаси,
далеч от всяка светска плява!

Плътта желязо не троши,
но то пленява я с окова,
и чезнат скверните души,
далеч от Вечността Христова…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Не проникват сияйни лъчите
през прозорци, изцапани с кал,
но пролее ли клетник сълзите –
цял живот за Небе е копнял.

И душата му жива ще блесне,
като дом, построен на Скала,
а вестители с дрехи Небесни
там ще свиват могъщи крила.

Само шепа сълзи за размяна
и в сърцето с Исус е богат.
Друга толкова Свята покана
няма никъде в грешния свят…

Че духът може всичко да ражда –
чувства, музика, думи, мечти.
Но дълбоката негова жажда
сред горчиви сълзи ще трепти.

Те са болки на камък, отсечен,
от Велика и Свята Скала,
който връща копнежа си вечен
във прозорци с измити стъкла.

Да пребъдва Христос, и да грее
като Слънце във дом осветен
а надеждата химни да пее
у човека с греха опростен…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Когато слънцето се скрие
и чезне ярката луна,
но в мрак земята се обвие
дори без лъч от светлина…

Когато стражите треперят
и силните превиват гръб,
а търсещите ще намерят
голямата, преляла скръб…

Когато мелничар не мели,
а през прозорец се стъмни,
и всички благородни цели
ги стъпчат хорските злини…

Когато тонове тъжовни
заглъхнат тихо в песента,
и тъмни облаци оловни
покрият свода на света…

Когато скакалец натегне
или бадем се разцъфти,
а звярът с нокти се пресегне,
та хората да изврати…

Когато скъса се верижка
и златна чаша се строши,
а дъх не стига за въздишка
на помрачените души…

Когато Пътят е затворен
в едно със Светлата Врата,
а скверно семе пуска корен
и никне жетва за смъртта…

Когато всеки на земята
намери Вечния си дом,
но вместо Вяра с Обич Свята,
в духа е случил на погром…

Тогава спира колелото
на свят, до дъното си крив.
Дошло е времето на Злото
и Гняв, възвишено правдив…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)