Автор: classicallpoetry

Дълбоки думи днес ще изрека
и който ги прочита – да разбира.
Небето се докосва със ръка,
и пак с ръка човекът Бог намира.

Ръката гали, носи и твори.
Ръката към удавник се протяга.
Ръката огнен зов ще разгори
и от неволи няма да избяга.

Ръката щедро дава и блести,
когато към бедняк е милостива.
Ръката и пирон ще приюти,
дори кръвта до смърт да се пролива.

Ръката меси дъхавия хляб
или пък проси дребното петаче.
Сълзите трие, някой щом е слаб
и мъката си иска да изплаче.

Ръката е убежище за дар.
На всяка саможертва – огледало.
Присвие ли се в шепа, е олтар.
Протегната – спасение е цяло.

И нека да пребъде все така –
за Волята на Господ вдъхновена!
Ръката… Благодатната ръка!
Любов творяща,
и с Любов родена…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

(в отговор на страховете български)

Сеячът сее семената
и в жътвата очаква плод,
но сляп се лута в тъмнината
озлочестеният народ.

Привикнал да го водят мърши,
снага навежда под ярем,
но иска хлябът да не свърши
от хубавия чернозем.

И все във битката за хляба
пари да къта във вързоп,
а пък душата да е слаба,
като в оковите на роб.

И вярата да се прецежда
през изгладнелия стомах,
а всяка бъдеща надежда
да стрива времето на прах.

Народе! Погледни нагоре!
Там Хляб протяга ти ръце!
За теб на Кръста Той пребори
злините с пламенно сърце!

За тебе в Огън се принесе
да бъде Хляб на Правда, бял.
И Словото Си в Дух омеси
за всеки клетник изгладнял.

Сеячът сее семената
и в жътвата очаква плод,
но гледа ли към Светлината
озлочестеният народ?

Ясен Ведрин
(Хрониките български)

Не е душата златен рог
и не прилича на монета,
но днешният измамен бог
я изкупува на парчета.

Парченце тук. Парченце там.
За яхта, вила, светска слава…
Напират тварите без срам
и всяка бързо се продава.

Какво пък? Падне ли ти, дръж!
Не си пропускай интереса!
Веднъж живее се! Веднъж!
И клъвнеш ли – ще ти хареса!

В душата – късчета безброй.
И богът скъпо ги купува.
Ковчежникът е само той
и с него грешникът царува.

А после? О, въпрос нелеп,
в табу превърнат за елита.
„Не се вълнувай! Той е с теб
и има сила дяволита!

Парченца от души държи
и свят от блясък им предлага.
Пристъпвай смело! Примижи!
И няма бедност да те стяга!“

Така измамата коси
душите зли от памтивека.
И огънят не се гаси,
когато пламне у човека.

Намира гнусния пазар.
лишен от чест и съвест свята.
Защото не човек, а звяр
на мрак продава си душата.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Видях красиви небеса.
Видях води, кристално сини.
Видях невинната роса
в отрупани от плод градини.

Видях високите звезди.
Видях отлитащото време.
Видях дълбоките бразди,
в които се засява семе.

Видях премъдър светлопис.
Видях и древност несломена.
Видях в невидимата вис
копнеж от цялата Вселена.

Видях с пробудени очи
предела чуден на земята,
и няма как да премълчи
духът ми Истината Свята.

Онази Правда, че до днес
сърцата ни остават слепи,
дори да ни спохожда Вест
на Бога в пламналите шепи.

Той Себе Си ни подари!
Дано това човекът види!
Животът – нов ще се твори,
а старият ще си отиде…

И свят с безбройни чудеса
със Него в космоса ще плува!
Не мога да го понеса,
но всичко вярата си струва…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

(по случай празника, какъвто няма)

Уви, без всякакво съмнение
у нас и времето е спряло.
От „късото съединение“
властта смърди на прегоряло.

Отдавна минало величие
в гротеска се превърна вече.
И бъдещето става ничие,
щом днес продажност го обрече.

Ще чезне памет с волни пориви
във пепелта на зла епоха.
Защото древни са се борили,
но днешни просто не дойдоха…

Ясен Ведрин
(Хрониките български)

История ще ви разлистя
за зле приключила борба.
Един бунтар със съвест чиста
препънал своята съдба.

Обичал често да приказва
с приятелите в диалог,
че мъчи чувствата му язва –
управник мръсен и жесток.

Но приказките му дочули
погрешни хора с подъл нрав.
И скоро с доноси и хули
му спретнали шпионски гаф.

Изплакал си човекът стона.
Изрекъл борбени слова.
Но бил на запис микрофонът,
а той не знаел за това.

Подгонил го със ярост тежка
ужасният му властелин.
И в миг съдбата му човешка
покрила се с горчив пелин.

Попаднал бързо във затвора
в графа „борец против режим“,
и с другите злочести хора
в сърцето бил неутешим.

Другар си имал по килия –
съсухрен клетник белобрад.
Но в личната му орисия
му станал той баща и брат.

И миг преди да отпътува
при благия Небесен Бог,
решил, ей тъй, да помъдрува
в един последен Свят урок.

„Послушай думите ми, сине,
преди да склопя аз очи.
Затворът тука ще премине
и памет ще го заличи.

Човек коварен те записа
и подло те оклевети.
Аз знам, че днес това те втриса
и твоето сърце гнети.

Но запис друг да бъде нека
пред тебе явен и открит.
Че Господ съвест у човека
поставя с прицел страховит.

Записва тя дела и думи.
Записва скришни грехове.
Невидим съдник е върху ни,
когато Бог я призове.

И грешникът във ада вие,
щом приживе не е успял,
от съвестта си да изтрие
най-дяволския капитал.

Падни на колене в молитва
греха ти Господ да прости.
Че идва миг – душата литва.
Да падне, или да блести…

От мене, клетникът с верига,
към теб пристига благослов,
че капка Кръв сега ти стига
за мир под Божия покров…“

Издъхнал старецът, приведен,
над своя скръбен син и брат.
Но с неговия зов последен,
в затвора слязла Благодат.

И в онзи светъл миг човекът
усетил Свята свобода,
с една невидима пътека
към светла утринна Звезда.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

(трапеза на увещание)

Не се осланяй на покоя си,
държи ли го суетна връв.
Добрите хора носят пояси,
попръскани с Небесна Кръв.

А тези пояси са Истина,
родена не от този свят,
с които вярата пречистена
се пълни с Мир и Благодат.

Събирай своите съкровища
високо, в блясъка отвъд,
далече от лъжата, тровеща
човеци с похотлива плът.

Не ще те плашат съпротивите
на дух, заложил в пръст и тлен,
че Господ крепост е на живите,
в които с Огън е роден.

Той Смисъл, Прицел и Съдба ти е
във всички временни беди.
Достигнал с Него до Разпятие –
на Кръст пребъдвай, и бъди!

Че някога, докоснал Славата,
на Град от мрамор и рубин,
Христос ще заблести в жаравата
на твоето сърце… Амин!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)