Автор: classicallpoetry

Бучи Везувий, наедрява
сред облаци от серен дъх.
Клокочи кипналата лава
в недрата на планински връх.

В подножието на вулкана
тълпи, отдадени на грях,
не чуват страшната закана
и нямат от Твореца страх.

Въздигат златните телета
на своя мерзостен поклон,
и в шум и суета проклета
отдават слава на Мамон.

До тях – със копия железни
ликуват земни зверове,
и бяс от адовите бездни
за кървав сблъсък ги зове.

Навред из долината – плява,
събрана в снопове накуп.
Бучи Везувий, наедрява
над земния зловонен труп.

Бучи. И скоро ще изригне
със своя гняв немилостив.
И гибел злите ще постигне
в мига на яростния взрив.

Че днес, когато се протяга
ръка от Милост и Любов,
пребиват чистите с тояга
и хвърлят верните във ров.

Уви, за Правдата са слепи,
във плен на тъмен великан.
Поникват трън и алчен репей
в подножието на вулкан.

„Идете си от Мен, проклети!“ –
ще чуят те от гневен Глас.
А всеки огън ще усети,
с присъда в сетния си час.

И запечатани от лава,
готова да ги вкамени,
ще спомнят земната си слава
със всичките си празни дни.

Но аз Те моля! Излекувай
о, Боже, грешните души!
Че гръмнеш ли, като Везувий,
не ще ги мракът утеши…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Когато синът се превърне в слуга
и Божия призив прегърне,
прелива сърцето му в скръб и тъга,
но няма назад да се върне.

В чедата Животът пулсира, твори,
и мир на поток се излива,
а някой от пролома в огън гори
и чаша горчива отпива.

Смъртта на слугата е скъпа цена
да чувстват Любов синовете.
И винаги тях ги отделя стена
от сблъсъка див с ветровете.

Прикрит в битието си, пещерно сам,
слугата пребъдва, будува.
И никой не знае самотният плам
пред Господа колко му струва.

Отрупани клоните с вяра и плод,
а долу при Корена – принос.
Такъв е великият смисъл Живот,
че плюсът се ражда от минус.

И нека в Смокинята грее дъга.
Лозата – от грозд да е тежка.
Когато синът се превърне в слуга,
Христос е съдбата човешка.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Четете Словото! Четете!
Творецът ви е дал очи!
Едно разлистило се цвете
цъфти от слънчеви лъчи.

В прегръдките на Светлината
живейте всеки ден и час,
че Господ е платил цената
да бъде жив във всички нас.

Четете Словото! Четете!
Пълнете с вяра всеки ред.
Че с Кръв невинна в редовете
се ражда Святият Завет.

И който в стъпките Христови
повдигнал кръста си, върви,
разчупил плътските окови
Небесен Дух ще улови.

Четете Словото! Четете!
Победа то ще ви дари!
Не ще ви плашат враговете,
щом Огънят у вас гори.

И някъде оттатък Кръста,
към Божието Царство мост,
ще се равнявате по ръста
на възкресения Христос.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Съдбата ми се случи като сън.
И като миг животът ми премина.
Но някога, след тялото, отвън
ще видя сам реалната картина.

И знам, че вече няма да боли
сърцето от привременната клада.
А мъката от острите стрели
ще се смени с утеха и наслада.

На Вечен Дух заветните слова
износих като вол със тежка впряга.
И днес не питам сън ли бе това
усилие душата ми да стяга.

Реалното е някъде отвъд,
а тук съм със затворени клепачи.
И чак когато свърши моят път,
ще разбера делът ми колко значи.

Провиждам в необята къс небе,
където от съня да си почина,
че колкото и тежко да ми бе,
доведох до Спасителя малцина.

И нека те ми бъдат Свят залог
във свят, където свестните са луди,
че в този сън най-буден беше Бог,
и Той за Своя Рай ще ме събуди.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Какво е вярата по сметка
в рушителната си злина?
Една невидима рулетка,
задвижена от Сатана.

Едно казино за душата
с рекламите за земен рай,
където в лъскава позлата
съблазън шепне й: „Играй!

Вдигни цената на залога!
Пусни поредния жетон!
Мнозина тук откриват бога,
седящ на златния си трон!

Готов е сам да те погали
с така желания късмет.
Ела в богатите му зали,
и няма да останеш клет.

Той тебе в миг ще забележи,
щом вярваш в неговата власт.
Така ще имаш пълни мрежи
с най-лесните пари за час…“

Какво е вярата по сметка?
Хазарт от хиляди лъжи!
Една жестока ситна цедка,
която алчните държи.

Измамени сърца от мрака,
без разум, съвест и закон,
събрани в тъмната клоака
на магнетичния Мамон.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Когато тук завърне се Исус
какво ли ще намери Той в отплата?
Дали ще Му цитират наизуст
от Святото Писание словата?

Земята да кънти от „Отче наш“
и всеки в изнемога да се кръсти,
а знатният църковен богаташ
от щедрост да разтвори алчни пръсти.

Какво ще види Примерът ни благ
във свят, където Жертвата се хули?
Не скрива ли искрите злият мрак
с греха на Вавилонските си кули?

Две хиляди години Благодат,
която плод мъчително събира,
и киска се разгоненият свят,
презрял Христос в поклон към келепира.

Каквото и да видиш, Боже наш,
помни, че бяхме Твои, на Голгота,
и с нашия отречен слугинаж
в Духа Ти утвърдихме се, до йота…

И даже, заповядани за скръб,
в слугуването – голи или боси,
на Твоя зов не ще обърнем гръб,
защото Кръстът цял живот се носи…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Съдбата е безмилостно жестока
и в нейните превратности боли,
когато съвестта напомня стока
и злият мрак във нея се всели.

Богатството е винаги до време
и с него се добива земна власт.
Но идва миг и то да се отнеме
от грешните във сетния им час.

Съкровищата всеки си събира,
където дух измамен го влече,
а после остарява и умира,
без зов към Бог дори да изрече.

И тази участ, уж несправедлива,
с дълбока правда бедните теши,
защото е доволно разтеглива
съдбата пред безчестните души.

Живеят с дълголетия, лишени
от всичките злини и теглила,
а после се превръщат на мишени
с вериги на изострена скала.

Да помнят, че висока е цената,
за звяра, що в сърцата им расте.
Безмилостно жестока е съдбата,
но всъщност… По-жестоките са те!

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)