Автор: classicallpoetry

Моя скромна и вехта торбичко,
пълна с толкова чист благослов!
Как до днес ти ми стигна за всичко
под Небесния светъл покров?

В теб събирах любови горещи,
братски думи във жертвени дни.
А неволята с острите клещи
се отдръпваше някак встрани.

Изтъкана от огнена вяра,
ти, торбичко, ми беше Завет.
Дар дарявах. И пълнех те с дара
на следовника щедър и клет.

С двете лепти от бедна вдовица
или с принос към Мелхиседек –
ти ми стана сияйна звездица
в този страшен и пагубен век.

Да те нося на своето рамо,
а солта вътре в теб да тежи…
Колко жертви, родени от пламък,
на Христос всеки верен дължи?

Още няколко стъпки до края
и на своя Отец ще те дам,
без да мога дори да узная
как те носеше пръв Авраам.

Но ми стига, че чиста и свята,
ти, торбичко, остана за мен.
И във всичките дни на земята
аз дарявах… И сам бях дарен!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Духът на този свят не дишам
и мразя древната змия.
Живея с вяра, някак скришом,
и верен в Пътя си вървя.

От всяка загуба – печеля.
С горчив пелин съм се опил.
Избирам камък за постеля –
на Яков страшния Ветил.

По стари друми и пътеки
следя пророци и царе.
И виждам вярата у всеки,
готов за Бога да умре.

От пергамента на равина
до паднал воин в тежка бран –
събирам цялата картина
на този смисъл изживян.

Така у мене оцелява
Небесният и светъл Път –
живота си да дам за Слава,
която ще съзра отвъд.

А тук – честит или излишен –
със моя Бог ще устоя,
щом Злото в този свят не дишам
и мразя древната змия.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Колко тъжно залязва светът
и в прогреса си тъмен загнива.
Не остана към бъдното път,
без скръбта на печал да избива.

Непрестанната алчност ръмжи,
покосена от люта прокоба.
А с измами и гнусни лъжи
грешен род изкопава си гроба.

Крехка тленност в хазартен залог,
а тестето – с човешки неволи.
Капиталът е земният бог
и тварта все пред него се моли.

Търси своя велик абсолют –
да царува на хълм вековечен
и да спре генетичния смут,
от Адамово време обречен.

Богове, сътворени от кал,
но готови за участ нетленна…
Властелин, император и крал
с апетити за частна вселена.

А земята под тях – като пещ
с дим и пепел греха им въздига.
И разтърсва се адът горещ,
че от грешници – място не стига.

Колко тъжно залязва светът,
като древна прочетена драма…
Злите днес се приготвят за Съд,
но издъхнат ли – горе ги няма.

И оттатък за тях не тъжи
нито ангел, ни праведник верен,
щом веригата страшно тежи
в онзи мрак, от катрана по-черен…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

На тази дата Левски се роди.
И много други – също са родени.
Но с летвата на Времето – Бъди! –
едва ли всички те са преброени.

Бъди Апостол, Знаме и Завет! –
ще сгрее духом само неколцина.
Останалите – роби в черен гнет
не търсят пример, дело и светиня.

Не иска скотът жребий бележит,
но друг посоки вечни да белязва,
а той да е свободен и честит,
та в кръчмата за Левски да приказва.

А летвата – дори и да стърчи,
под нея цяло племе ще премине.
Къртицата не може да хвърчи,
а само пръст с устата си да рине.

На тази дата смисъл се роди.
Фенер сред непрогледното мъртвило.
С въже да ги издърпа – към звезди…
Но сплете се въжето до бесило…

Ясен Ведрин
(Хрониките български)

Кажи им, отче Аврааме,
на всички в този грешен свят,
че Словото на Бога – Храм е.
И там човекът е богат.

Кажи им, отче Аврааме,
за Хълма с Божия Овен,
че истинския смисъл – там е,
да бъдеш с вяра потвърден.

Кажи им, отче Аврааме,
за Лазар, който утеши,
че днес се люшкат от измами
безчестни в пътя си души.

Кажи им, отче Аврааме,
на хората с пари безчет,
че злият в пъкъла – на плам е,
щом приживе е лъхал лед.

Кажи им, отче Аврааме,
дори за бездната отвъд,
че тя е като черна яма,
събрала грешните за съд.

Човек пред съвестта си – сам е,
и Богу дъх и дух дължи…
Кажи им, отче Аврааме!
Завета Свят им покажи!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Когато загорчи пелинът
и скръб в сърцето ти боли,
а пътят, още неизминат,
до тънък процеп се смали –

спомни си Виа Долороса
и Господ с дървения кръст
как твоята душа износва,
подложен на безумна мъст.

Дали със силен вик към Бога
ще искаш Той да се смили
и всичката ти изнемога
за Своя Син да отдели?

А после да ти стане леко,
като на пухкаво перце…
Такъв ли е зовът, човеко,
на страдащото ти сърце?

Не си ли във Завета камък,
готов довека да тежи,
щом пътят, който води в Храма,
перце не ще да удържи?

Когато злите те проклинат,
и виждат в примера ти съд,
започва да горчи пелинът
и става тесен твоят път.

А Бог в сърцето ти съглежда
порасналия с вяра Син,
готов с пресвятата надежда
до Кръст да прокърви… Амин!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Нека води се човекът от премъдрия урок –
извървяната пътека води винаги при Бог.
И в река необратима бързо времето тече,
даже цял живот да има между старец и момче.

Как обличал си душата – чак отвъд ще разбереш.
Чистият висон е Святост. Мръсната съблазън – леш.
Кръстът – Образ вековечен. Сребърникът – тъмен ров.
Който както е облечен – адов е, или Христов…

И на този свят си струва Злото да се претърпи.
Даже злият да царува, щом лъжата го крепи.
Съд душите ще разделя към различни светове.
Във Небесното – постеля, в дълбините – зверове…

Днес човекът сам се учи между мрак и светлина,
че за вечната му участ Някой е платил цена.
И оттатък нищо никой няма как да заплати..
А отсам Голгота вика, грешния да опрости…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)