Автор: classicallpoetry

Жадува зло светът безбожен.
От гърлото му мъст хрипти.
Като Каин заточва ножа,
та братска кръв да зашурти.

Пръстта във гроба да се свлича.
Ковчегът в злоба да дими.
А грешната душа да тича
към страшни адови тъми.

С каква ли правда е заквасен
родът на тези зверове,
да тръгват в пътя си опасен,
когато змей ги призове?

За Кръста да останат слепи.
Да хулят Праведната Кръв,
дори на две да се разцепи
земята с тъмната им стръв…

Присъда тежка и незрима
над всички бесове виси.
Тварта, каквото може – взима,
но няма как да се спаси.

Такъв, за жалост, ще е краят
на гордия безбожен свят,
щом злите никак не ридаят
за Бог, Небе и Благодат.

Жадуват кръв. Уви, погрешна…
От правдата им вълк ръмжи.
И в сетнината безутешна
ще помнят своите лъжи…

(Възходът на падението)
Ясен Ведрин

Дано във думите ми прости
божествен лъч се отрази –
човек остане ли без кости,
като змия ще запълзи.

По пътя си ще криволичи
напред-назад, насам-натам,
и всяка пръст ще заобича,
понеже в нея вижда храм.

А няма нищо по-проклето
от зъл и гнусен змийски род
да властва дълго под небето,
лъжата сложил за хомот.

Че той ще съблазни и други
без вяра, чест и идеал,
да станат същите влечуги
на същия безбожен хал…

Така се раждат на земята
от много стари времена
или потомство на змията,
или на първата жена…

И сто пъти по сто години
на този свят да съм живял,
против ужасните гадини
аз Меча Божий бих въртял.

Да чуят думите ми прости
дори пленените души:
Пазете всичките си кости,
и нека зло не ги строши.

Че Бог с Десницата Си Свята
от дявола не се бои,
и Път ни даде в Светлината,
та всяка съвест да стои.

И всеки Него да прослави,
тъй както слави Го Христос!
Бъдете в Любовта Му здрави!
В Духа спасени! Кост до кост!

(Птицата в теб)
Ясен Ведрин

Умори ли се, братко, да си винаги вреден?
Да не случваш на сладко, и да бъдеш последен?
Да те гледат накриво, сякаш ти си виновен?
Като муле дръгливо да се скиташ отровен…

Умори ли те тази орисия всевластна –
да те гонят с омрази, че си болест опасна?
Да извръщат очите, а зад теб да шушукат,
че всред злото на дните ти един си боклукът?

Умори ли се вече все да бъдеш мишена?
Забранен и отречен, и с пътека сгрешена?
Да си острият камък, който всички препъва,
и с последния пламък в самотата потъва?

И Христос на земята беше в тази умора –
със венец на главата от трънливите хора.
Поруган и бичуван, заклеймен и осъден,
от предател целуван, и от Свои пропъден…

Уморен ли си, братко? Още малко остана…
А във времето кратко Господ сам ти е рана.
Той съдбите привлича, и кърви на Голгота…
А така да обича – може само Животът…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

„Знаем, че ние сме от Бога;
и целият свят лежи в лукавия…“

Светът пред Бог не ще да коленичи.
Сълза пред Кръста той не би пролял.
В зениците му дяволът наднича –
циник, лъжец, убиец подивял.

Готов от смърт нечестно да печели
и всяка Правда с ярост да клейми,
крепи светът палачи нискочели
със копия и кървави ками.

Най-гнусните управници въздига.
Раздава на безчестни пост след пост.
Ръцете оковава във верига,
с които би докоснал го Христос.

С тълпите на Нерон и Калигула,
със стражите на Ирод и Пилат,
въздига към Небето бунт и хула,
разпалени от огнения ад.

Светът пред Бог не ще да коленичи,
безумно горд в последния си ров.
А нас Заветът кръстно ни зарича
дори до смърт – да бъдем Род Христов!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

О, Господи на всяка Небесна Благодат!
Придай ми Дух и Сила във този тъмен свят!
Че Кесарят ме плаши с трагични новини
и иска със измама духа ми да плени…

Към Мене гледай, сине! Недей се тревожи!
Светът ще си замине всред подлост и лъжи!
Ще гинат грешни твари и всичко, що пълзи,
щом нямат за Небето изкупващи сълзи!

О, Господи! Със Вяра сърцето ми крепи,
че злият дух на звяра най-мъчно се търпи!
Кръвта Ти днес презира безбожният елит,
лукав като ехидна и с образ дяволит…

Не се прегъвай, сине! Завета Ми помни
и ангел ще те пази от всичките злини!
Дори да те накажат със пламък най-горещ,
до тебе Аз ще бъда във огнената пещ!

О, Господи! Пред Тебе притихвам аз смирен!
Когато падне мракът – в Духа Ти Свят е Ден!
Дойди! Пристигай бърже с двуострия Си Меч,
та Злото да пронижеш със Святата Си сеч!

Аз идвам скоро, сине! В миг кратък за око!
За Моите съм Правда! За скверните – горко!
Дочакай ме във Юга на своя порив тих,
понеже те изкупих и с Вечност те покрих!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Все някога – когато в пропаст черна
се срути този свят на Сатана –
ще дойде край на мъката безмерна
и болката, наричана злина.

Едва тогава – омиротворена
земята за Живот ще процъфти.
От Господ Бог – на люде подарена,
в които Той пребъдва и блести.

И свят, неизживян и несънуван,
от светла радост ще се сътвори,
защото в него Правда ще царува
и Огън Любовта ще разгори.

До тази Вечност мъничко остава.
Една въздишка Вяра в труден път.
И Смисълът, че Бог ни освещава,
когато чужди вижда ни светът…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Лъжата вече е царица,
която честните гнети,
и хули светлия им прицел
пред тъмни хлопнати врати.

Епоха, от измами черна,
злотворни властници реди,
с една илюзия безверна,
че те са нейните звезди.

И всякога възторг и слава
събира мерзката им власт,
а едри снопове от плява
ги величаят до захлас.

Горко ви, идоли от глина,
покрити с люспи на змия,
когато смачка ви във лина
Гневът на Вечен Съдия!

Дали ще ви спаси лъжата,
тъй властна в земния ви рай,
и тя да ви е адвокатът,
за вас пледирала докрай?

И кой оттатък ще ликува,
от корист – тлъст и наедрял,
та още дълго да векува
на своя зъл пиедестал?

Издъхне ли – за миг отива
в дълбокия и огнен ад,
където ужасът прелива
и няма връщане назад.

Пръстта не ражда смисъл вечен,
но тъпче гърлото на змей,
а властник зъл и безчовечен
приключва с образ на злодей.

И в тази дяволска съблазън
поука честните теши,
че ходейки пред Бог с боязън,
човек не ще Му съгреши.

И даже с мъката да крета
в живота дълъг или къс –
не е присъдата проклета
за клетник, носил своя кръст…

(Възходът на падението)
Ясен Ведрин