Автор: classicallpoetry

Заричам Те – о, Господи – с едничко
желание до моя сетен дъх.
Да Си ми Смисъл – винаги във всичко
и аз да Те възкачвам като връх.

Далеч от суета и светска врява
еленов порив – в Теб да ме съзре.
И пламъкът ми да не догорява,
и верният ми устрем да не спре.

От всички чудеса, в Небето скрити,
Ти Чудо най-мечтано си за мен.
Очите ми са в Твоя Дух умити,
за да Те гледат в зов неутолен.

Ръцете ми са пламнали в жарава –
да мога всичко свое да Ти дам,
и Ти – от необятната Си Слава
в слугата Си да видиш Авраам!

Готов да вдигне ножа, в обич Свята,
душата си в Любов да посвети…
На хълма най-възвишен на земята
един елен за Тебе да пъхти…

Заричам Те – о, Господи! Заричам…
С това съдбата моя запомни!
Родих се, щом разбрах, че Те обичам,
и смърт не ще духа ми потъмни!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

Погали ме, Господи, с ръце!
В тях за мен пирони се забиха!
Нека съм от Твоите овце
и да следвам ласката Ти тиха!

Чудната река ми покажи!
Святият Завет с копнеж да пия!
И Духът Ти жив да ме държи!
Меч и Щит пред буря и стихия!

Всякога след Тебе ме води!
Твой да бъда докато изтлея!
Мой овчар, Исусе, ми бъди,
та докрай с любов да Те възпея!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

Потърсих те в блестящите витрини,
затрупани с купчини суета.
Потърсих те в романи и картини.
Потърсих те навсякъде в света.

Очите ми от взиране сълзяха,
а битието – свило рамена –
не знаеше къде е твойта стряха
и как за тебе плаща се цена.

Разбрах тогава. В този свят те няма
и нейде отдалеч ме гледаш ти,
а между нас прегради от измама
убиват най-прекрасните мечти.

Разбрах, че няма власт да те събори
и огън няма да те изгори,
защото ти си винаги отгоре –
над земните печалби и и игри,

над ужасите и над сивотата,
над навиците жалки и смъртта.…
Разбрах, че ти си просто над нещата.
Над всичките измислени неща.

Тогава те потърсих във сърцето,
дълбоко, гдето този свят не е.
Ти беше там, подобна на комета,
пристигнала от синьото небе.

Ти беше там, дори и несъзрима,
с един разпънат върху Кръста Мъж.
Най-сетне те намерих! И те има.
Сега си слънце, светлина и дъжд.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Какъв е смисълът да бъдеш птица
във този свят на пагубна мъгла,
щом всеки път смъртта остава жрица
пред твоите разперени крила?

Щом синьото е някъде далече –
в един необозрим, заключен свод,
а облаците плуват в кръг обречен –
предел са те на полет, и живот…

Какъв е смисълът да бъдеш птица?
Навярно във утехата, че ти
оставяш вяра, колкото искрица
на другият след теб – да полети…

А щом в мъглата се издигне ято –
с дъха си то прегради ще руши,
за да открие в синевата златна
Надеждата за нашите души.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

“Ти целият скован от злоба си,
о, шумен и разблуден град…”
Хр. Смирненски

Притиснат в градските обятия,
в един дъждовен, кишав ден,
продава своите разпятия
гърбушко сив и състарен.

А клиентела се нарежда
да пие сутрешно кафе
и бегло някак си поглежда
в червеното му кадифе.

“Днес вярата е дефицитна!” –
прошепва той, но бива чут.
След миг опашката сърдита
решава да му бие шут.

“Глупако! Махай таз сергия!
Разбрахме те, че търсиш жал!
Ония, другите, с просия
дори не са на твоя хал!

Не се прави на Квазимодо –
това не ти е храм в Париж!
Махни се, не дразни народа!
Ти тука просто не вървиш…”

Не случил никак на симпатия
гърбушкото трепери в страх.
Ритник… и всичките разпятия
изхвърчат всред ехиден смях.

А той, пълзящ по тротоара,
опитва да ги събере.
О, Господи! Придай му вяра!
Пази го, за да не умре!

Във сиви локви се оглежда
снагата на безлунна нощ.
Изчезва всякаква надежда
за вяра и подхвърлен грош.

Запомнил смеховете, хулите,
прибрал сергията в торба,
гърбушкото си трие скулите…
В разпятие – една съдба.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Видях в съня си странно нещо.
Исус предрешен на бедняк.
Приседнал някак безутешно
встрани от богаташки праг.

Ръце протегнал, за да проси,
държащ паничка от бакър.
Без отговори, без въпроси,
дали си лош или добър…

И ето – скръцва там вратата.
Излиза богаташ с бомбе.
Навирил като кон главата
той гледа в сивото небе.

Отива да си купи вестник.
Дали да вземе и чадър?
След миг в краката му проблесва
една паничка от бакър.

“О, малко милост, господине!
Една паричка от сърце!”
“Не! Няма да ти дам, гадино!
Аман от просещи ръце!

Пръждосвай се! От теб мирише!
Излязъл си от някой ров!
Не виждаш ли как тука пише,
че този дом е образцов?”

След тия думи с поглед бесен
отива злият богаташ
до будка да си купи вестник
с любимия му репортаж.

А просякът Исус излита
подобно ангел изведнъж.
Небето скрива Го в молитва
с огромни тъжни капки дъжд.

Във бар човекът със бомбето,
отваря вестника засмян…
Отпива глътка от кафето
и хапва сладък кроасан…

Събужда ме дъждовно време.
Излизам бързо, без чадър.
Дано намеря просяк земен
с една паничка от бакър…

Дано в ръцете си позная
копнежът на Добрия Бог!
Не искам друго, не желая
във свят обречен и жесток!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Светът е вече пепелище.
Сгурия от бунтовен грях.
Намирай хорицата нищи
и всякога обичай тях…

Че те, от битието клети,
на Бог надяват се едва,
и с колко ли сълзи пролети
въздишат техните слова?

Христос от тях унил наднича,
от зла надменност поруган,
и страда в кървите от бича
на земната престъпна сган.

Пребит в прокъсаната дреха,
Той плаче в бедните души.
Иди и Го дари с утеха!
Докрай с Любов Го утеши!

Кажи Му с вяра: „Мили Боже!
На мен товара Си сложи!
Аз искам моят брат да може
по Пътя Ти да продължи!

И съживен – да пее химни!
И озарен – да заблести
над всичките коптори димни
в които поруган Си Ти!

Светът е вече пепелище!
Сгурия от бунтовен грях!
Но аз от Твоето Огнище
за Теб докрай се разгорях!“

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)