Категория: Poetry

Помитащ и гневен е бунтът на роба,
когато крадецът изпразва му джоба,
че ножът изострен до кокал опира
и чашата мъките хич не побира.

И нека е шумна, и нека е бурна
реката, която режима катурна,
че тя със стихии накуп се отприщи
от съвести будни и клетници нищи.

Но има борбата друг прицел възвишен,
а той за мнозина остава излишен,
защото е свързан със Святото Семе,
оттатък сегашното гибелно време.

Душите се мачкат от криза след криза,
а горе във Рая със Вяра се влиза.
Съкровище Свято се трудно печели.
За него в Завета дано да са чели…

Че горе богатство ще имат, когато
обикнат на Господа Словото Свято.
За Благост и Милост то винаги стига
сърце да укрепва и дух да въздига.

Тирани ще падат, и други ще никнат,
но Кръста Голготски не ще да обикнат.
Пари ще печелят и власт ще ги блазни
да станат отново на Бога омразни.

Свиня ли ще бъде или ще е тиква –
тя винаги своя началник обиква…
Че той подарява кресла и корони,
които пристигат със чук и пирони.

А тази трагичност все тъй се повтаря –
уж будната съвест до пепел догаря.
И стражът народен в палач се обръща,
напълни ли с користи своята къща.

Помитащ и гневен е бунтът на роба,
но нека избяга от тази прокоба –
да иска света като Рая Небесен
с живот като полет и труд като песен.

Да, Господ ще дойде, и Правда ще свети!
И всички тирани ще бъдат проклети!
Но нека съкровища, горе събрани,
осмислят скръбта и дълбоките рани.

И смисъл в сърцето тогава да блесне,
че няма крадец за благата небесни,
и мор не мори, и молец не пояжда,
каквото за Бога във жертви се ражда.

Че който за Господ в живота събира
до сетния час и минута не спира.
А власт на земята докрай се обрича
по тъмни пътеки към ада да тича…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Обречена е всяка съпротива
пред Волята от Святи небеса.
Светът към запустение отива
и зло го жъне с черната коса.

Утехата с пари не се купува.
Душа не се спасява с пистолет.
И славата сърцето не лекува
дори със най-големия букет.

Напусто са награди и медали
връз нечии накичени гърди.
От пъстри фойерверки и похвали
на гнила себеправедност смърди.

Балонът на значимото се пука
и въздух под налягане свисти.
И все едно какво е сторил тука
човекът, ако горе не блести…

Остава сводът гневен и навъсен
и пада над мнозината слана,
когато всеки се окаже скъсан
на изпит по любов и добрина.

Но днес все още Правдата е жива
във свят от грях и злоба натъжен.
Безсмислена е всяка съпротива,
но който се смирява е блажен.

На Господ Бог вратата да отвори
и Неговият Дух да възцари…
Усещате ли? Зов кънти отгоре!
Да бъдем и любящи, и добри…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Духът ми вече уморен е.
Пръстта ужасна го гнети.
Едно предстартово броене
започнал е да си шепти.

Каквото имаше да свърши
го стори с Божията мощ.
Не се огъна и прекърши,
но претърпя стрела и нож.

Светът, уви, не го послуша
и думите му не прие,
затънал в злото си до гуша
от дяволското битие.

Пресъхнаха сълзите вече
от наскърбените очи.
Мечтая да съм там, далече,
където грохот не бучи.

Където мъст не пълни яма
и трупове не падат в ров,
но радва се духът с голяма
и Свята Божия Любов.

Но колко още? Ден, година
над мене Бог ще отброи?
Старее вдъхнатата глина
и кретайки, едвам стои.

И чакам, към Небето вперен,
да чуя онзи тръбен звук,
след който моят зов намерен
не ще остане вече тук.

Че даже и звезда, когато
горивото си изцеди,
избухва в мрака необятно
и смайва всичките звезди.

За този миг дъхът ми стене
и вярното сърце тупти.
С едно предстартово броене
Христос от мен да полети.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Светът до ада ще се срути,
когато Бог му въздаде
и всички властници разплути
Господен Меч ще пояде.

Че днес лукавият си спретва
един безумен карнавал –
да жъне с тъмната си жетва
души, в които е вилнял.

С магнит жесток да ги привлича,
направен със пари и власт,
и него злите да обичат,
жигосани от мръсен бяс.

Каква упадъчност нелепа
и мерзост с блясък най-фалшив!
Презира Божията шепа
елит проклет и нечестив.

А утре Божиите пръсти,
когато свият се в юмрук,
светът напразно ще се кръсти
и ще си вярва, че е друг…

Ще иска с Дух да е облечен,
но пак пред Бога ще е гол,
защото зъл и безсърдечен
Спасителя си е пробол…

И днес, тръбата най-последна,
дано малцина да смути.
Не страдай, душо, че си бедна,
щом с вяра си богата ти.

Бъди с Исус несъкрушима
всред този бесовски погром.
Че оня, който Господ има,
печели Вечния си дом.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Плътта за грешното се бори.
Духът в Небесното гори.
Пречудна Благодат е горе,
а долу – битки за пари.
Водачи пътища чертаят
с подострен от лъжи молив.
На всичко му пристига краят,
но твърде зъл и нечестив.

Върти се бясната рулетка
с конфликти, кризи и войни.
Богатият е все на сметка,
а бедният – на куп злини.
И някак труден е за прочит
светът със злия си модел.
Лъжата я обгръща почит,
а Правдата – бодлива тел.

Защо побъркана земята
от лудост страшна се върти?
И кой премисля и пресмята
какво ли ще я сполети?
Когато Царят се завръща
не е ли нужно да се бди?
Светило да огрее къща
и болка Милост да роди?

Сълза в око да се отрони,
петак в ръка да се даде.
И вместо бомби и патрони
светът висон да изпреде…
Уви! По земните простори
безумци Злото ги твори.
И само Господ Бог отгоре
във Ден на Гняв ще ги смири.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Мога в мисъл и глас да сгреша,
но от древните мъдрост ме учи.
Във парите ви няма душа.
Само дух, който съвести смуче.

От сърцата ви гледа Нерон.
От зениците – луд Калигула.
Бихте купили власт или трон
и дори Вавилонската кула.

Колко струва ви златната лъст?
Може би три железни пирона.
Даже четири… Стигат за Кръст
със зловещия чук на Мамона.

Някой вечност успя ли от вас
да си купи, ей тъй, на сергия?
Или мрете в последния час
пред нотариус с късче хартия?

Та потомците – алчни и зли
да последват все вашата похот,
както вие сте глухи били,
тъй и те – за бедняшкия грохот.

Пропастта, господа! Пропастта!
С векове се дълбае към ада…
В нея млъкват най-горди уста,
онемели, че няма пощада.

В мрака червеят ръфа царе
и в душите им рови тунели.
По-добре робът с вяра да мре,
вместо с всичко, което сте взели.

Че оттатък за капка вода
авоарите стават излишни.
Богатейте до гроб, господа!
Бивши, бъдещи! Днешни, предишни!

Но узнайте, че в златният звън
душегубецът всичко прибира.
Богаташът от сладкия сън
се събужда, когато умира…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

С лукавия не сядам на комар.
Не смятайте, че отказът е право.
Търкулне ли се властният му зар –
мнозина дърпа и обвързва здраво.

А после – като кукла на конци
плененият сърцето си обрича.
Да бъде жив мъртвец сред мъртъвци
и някак си смъртта да му прилича.

Не бих попитал Гьоте за това –
как точно Мефистофел съблазнява,
но стига ми, че моята глава
венец от тръни не смени за слава.

Че няма даже за едничък миг
да шепна зов сред демоничен хаос.
И в ноктите на древния циник
не ще да бъда ученият Фауст.

Защо ли? Ами аз си падам прост
и дивно ме владее простотата.
Абсента на лукавия си гост
не бих отпил за никаква заплата.

Той в пръстите си договор държи,
но без печат от капка Кръв Христова…
“…Поглъщай с тръпка моите лъжи!
И устните облизвай от отрова!

Аз мога този свят да ти даря.
Да стана твоят ореол, енигма.
Бъди ми гвоздей! С тебе да горя
във дупките на Божията стигма…”

Не, дяволе! Проклетият ти зар
не искам за съдба и лудост сляпа.
Превърнал си света на бит-пазар
и гнусният в сергията ти зяпа.

Дори да си на властниците цар
в харизмата от подлост и измама –
със тебе аз не сядам на комар!
Потъвай вдън земя, и да те няма!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)