Категория: Poetry

Светът от алчност се поглъща.
От такси, дългове, цени.
Банкерът съвест не възвръща,
та себе си да обвини…

Завет си има той с Мамона,
достоен за същински бог.
Банкнотата – досущ икона
със подписа на кръволок.

А в касата – олтар железен –
се трупат пачките безчет,
и той с езика си изплезен
печалби вижда като мед.

Бедняка с лихви да остриже
жестоко, без да се свени,
а после най-щастлив да ближе
приятните си благини.

Светът от алчност се поглъща.
Безумна. Гнусна като смрад.
Но всичко някога се връща,
когато няма път назад.

Мамон оттатък не помага.
Той има сила тук и днес.
Бесило богаташа стяга
на Данте в гибелния лес.

Там огнен жупел го залива,
и жажда страшна го мори.
А вечност, безутешно дива,
не се откупва със пари.

Защото в гибелна заблуда
за тъмна алчност е живял,
и със присъдата над Юда
приема вечния си дял…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Не избирам в предизборна кръчма
нито гозба със дяволски квас.
По-добре да ме смятат отлъчен
и лишен откъм право на глас.

Съвестта си на две не разсичам.
Не отстъпвам от Верния Път.
Аз избирам Исус да обичам
даже зъл да ме мрази светът.

Власт на Святия Бог подобава.
На земята тя тъмен е ров.
За какво ми е светска държава,
щом презира Завета Христов?

И защо са ми куп депутати?
Зли пиявици, смучещи кръв…
Колко изборни минаха дати,
а след тях – само бесовска стръв?

На високата стълба в размяна
осребряват сърца и очи…
А пък клетникът бърка в казана
и в душата му мъка горчи.

Моят Цар ще разтвори Небето
и ще съди, от Святост правдив,
цяло змийско потомство проклето,
що приело е образ ръждив.

Малко в Бога доволно ми стига!
Много дава проклетият княз!
В този свят всяка власт е верига,
скрита в гозба със дяволски квас!

Ясен Ведрин
(Хрониките български)

Аз съм същият – вчера и днес.
Утре същият пак ще остана.
В тежка битка за Благата Вест
ще си нося Христовата рана.

И не се съкрушавам дали
ще се видя похулен, отречен.
Има смисъл сега да боли,
щом оттатък животът е Вечен.

Всеки избор е свързан с цена.
Моят също ще плащам до края.
Давам благост и гълтам злина
и дано този жребий изтрая.

Той не е заповядан за твар,
но за дух, който кръста си вдига,
а отгоре Небесният Цар
да му каже, че жертвата стига.

Аз съм същият – вчера и днес.
Неизменен в любов и тревога.
Чакам Бог да ми каже: Възлез!
Сетнината си чакам от Бога…

Тя ще дойде подобно роса
в ранно утро поила тревата.
Като лъч от добри небеса,
като Миг от Десницата Свята.

И ще свърши трънливият път
като сън, що веднъж се сънува.
Няма пак да ме разпне светът…
Няма злото над мен да вихрува.

За Христовата Правда злочест
нека още в Скръбта Му прихвана.
Аз съм същият – вчера и днес.
Утре същият пак ще остана…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

От Вярата понесен
летя околовръст.
Животът ми е песен.
Умирането – Кръст.
Обичането – Огън.
Воюването – Меч.
И в пътя си към Бога
отидох надалеч.

Скръбта ми е утеха.
Разпятието – зов.
Страданието – Дреха
на Примера Христов.
За този свят – изгубен,
но в горния – приет.
От Верните – възлюбен.
От скверните – проклет.

Намерих си съдбата
в небесните места
и пълнех си торбата
със Слово от Христа.
Раздадох се за всеки.
Бях извор и печат
в годините нелеки,
но пълни с Благодат.

Дълбоко под вълните
очаквам светъл Миг.
Не са велики дните,
но Господ е Велик.
И Истината зная,
че в Него съм спасен,
когато в Дух накрая
се видя възкресен.

Амин и Амин!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Защо съвестта е отчайващо глуха,
когато светът е под пълна разруха?
Не чува ридания с думи тъжовни
и няма злотворци пред нея виновни…

Защо съвестта е за мъката сляпа,
когато ковчегът се спуска във трапа?
Не вижда как майка сълзите пролива
понеже насилник сина й убива…

Защо съвестта е за Правдата няма
и глас не надига пред грях и измама?
Невидим бръснач й отрязва езика
и няма да гъкне или да извика…

Защо съвестта е от дух прегоряла
и крие петната по дрехата бяла?
Нима не разбира, че гибел това е
пред Онзи, за Който реши да нехае?

Защо съвестта е присъда, която
напомня на всеки за времето Свято,
когато наяве ще види делата,
които е вършил без Съд на земята?

Защо ли? Защото със зло се спогажда,
а то я приспива и в мор я пояжда!
Във времето страшно, за участ жестока,
е вече платена от дявола стока…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Когато в ядрена угроза
трепери сплашеният свят,
Нерон е име-диагноза
на най-опасен психопат.

Решил да мачка, прекроява,
дори народ да изличи…
Какъв ли демон се стаява
в кръвясалите му очи?

Каква ли гордост го разяжда?
Каква ли алчност го мори?
Човек на този свят се ражда
човешкото да сътвори…

Убийството е зов от звяра.
Разрухата – от тъмен бяс.
А пламне ли светът в пожара –
живот остава му до час.

Във древното и смутно време
един подлец запали Рим,
та вярата дано отнеме
в Спасител, на души любим.

Нерон бе скверното му име –
влечуго със имперски трон.
А днес светът отново в дим е…
Отново пали го Нерон…

Сърцето му не се насища.
Ръцете драпат за петрол.
Дори с цена на пепелища
и най-брутален произвол.

И няма лудница, която
подобен вълк да озапти,
готов да стъпче всичко Свято
и сам да плаши и гнети…

О, идвай Боже Справедливи!
Димът до Теб се извиси!
Горят нежънатите ниви,
а няма кой да ги гаси…

Изгарят куп съдби човешки!
Горят и Правда, и Закон!
И стават времената тежки
от диагнозата Нерон…

От нея властните са луди,
предадени на зъл разврат.
Дано ги Мечът Ти прокуди
дълбоко в огнения ад…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Човекът, останал без Вярата в Бог,
ще бяга от трън, но ще случи на глог,
и даже да тръгне незнайно къде
душата му всякога зло ще боде.

Дори да се счита за вече успял
ще гази с нозете си светската кал,
ще пълни душата си с мръсни лъжи
а всичко суетно до смърт ще тежи.

Не бих му завиждал за земната лъст
и всички капани от лъскава пръст.
Със тях ще живее и в тях ще умре,
без пътя към ада да може да спре.

Ще минат годините – сякаш са лъх
и немощ ще сграбчи горчивия дъх.
Напусто живелият – духом е пуст,
останал без Святата Вяра в Исус.

Съкровище няма в Небесни места,
ни кръстните рани, ни Слава в Христа.
Ни праведна дреха, ни капчица лек.
Ни чудна утеха във бъдния век…

А Господ е хлопал, дори не веднъж,
и нему е викал: „Ръката Ми дръж!
Завета Ми светъл ела и познай,
изкупен да бъдеш за Вечния Рай!“

Но грешникът бил е за Словото глух,
заложил на своя доволен търбух,
измамил в съблазните плътски уши
за всичко което сърцето руши.

Човекът, останал без Вярата в Бог,
ще случи накрая на зъл кръволок
и времето няма да върне назад
да би го избавил Спасителят Свят.

Но днес, ако думите той прочете,
да знае: За него са писани те!
Въжето отгоре все още виси!
Хвани го, човеко! Духа си спаси!

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)