Категория: Poetry

Когато проклетият дявол
сред грешните тръгне на лов,
преследва сърцата корави,
лишени от Свята Любов.

Привлича със стръв егоисти.
Капани залага от страст.
И в помисли зли и нечисти
ги мами със плътското „аз“.

Какви ли трофеи зловещи
във ада до днес е събрал –
сред страшните огнени пещи
души, като черен метал…

В делата си твърде оловни.
В лика си със образ на звяр.
В духа си докрай безлюбовни –
без Вяра, без Бог, без Олтар.

Каиновци, Ироди, Юди
с безчестие, срам и вина,
и всякакви смахнати люде,
готови за грях и злина…

Ловува ловецът, ловува…
Изкусен със примка и ров.
И тъмна измама върлува
в сърцата без Кръста Христов.

Не ще ги в горкото оплача.
Те искат си своя ловец.
И там, в дълбините на здрача,
не би ги измолил светец.

Изгарят, подобни на плява.
Пленени – во веки веков,
защото проклетият дявол
за тях е отишъл на лов…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Нека да отвее Вятърът Небесен
всяка паяжина, лепнала по мен.
Хлябът ми да бъде в искреност омесен
и духът ми с още Вяра зареден.

Нека ме напуснат всичките актьори
с евтините маски, роли и слова.
Само Бог един е Верният отгоре,
Който от измами Свят ме отърва.

Него в неколцина нека да открия.
В тях да се усмихва, в тях да се роди.
Виното Заветно с Верни да изпия.
Те да бъдат Огън в моите гърди.

Нека ме пропусне съхнещата слама.
Шумният ласкател страх да го смути.
А блага в живота, има или няма,
Господ да решава, щом ме навести.

За църковна слава нека съм излишен.
Дъно да ме радва, сякаш, че е връх.
А перото в мене Истина да пише
чак до Миг жадуван и последен дъх.

Нека, нека, нека сбъднат се словата,
в този стих които сам си пожелах.
Бог остава Вечен. Правдата Му – Свята,
а на мен ми стига път на сиромах…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

С един последен плач на Еремия
и аз ще си завърша моя път.
Каквото пиех – трябваше да пия,
защото бях на Господ Верен съд.

Каквото писах – трябваше да пиша,
понеже пламнал огън в мен гори.
И даже в скръб душата да въздиша,
духът остава силен да твори.

Очите ми от взиране сълзяха
по древните желателни неща –
една пречудна и Небесна стряха
с Лозницата на моя Свят Баща.

Една Любов, като река разлята,
готова щедро клонки да пои.
Една Ръка, прободена и Свята,
която от света не се бои.

Прости ми, Боже! Мъка ме обрече
в горнилото на Твоя Свят Пророк!
Невястата Сионова е вече
под облака на дявола жесток!

По шията хомотът й се стяга
и примка във нозете я държи.
А тя не може никак да избяга
и сляпо доверява на лъжи…

Езичникът Светилището гази.
Търговец Благодатното мърси.
А кой душите Твои ще опази?
И кой сърцата Твои ще спаси?

Да можех – щях в сълзи да я измия,
дори на Кръст да я изкупя с кръв.
С един последен зов от Еремия
оставам плач… И нека съм такъв!

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

„Защото заради Тебе
претърпях поругание…“
(Псалом 69:7)

Живейте си, тъй както сте научени.
Не ще ви бъда камъче в петата.
Да хлопам по вратите ви заключени
пленила би ме властно нищетата.

Да искам безсърдечни подаяния
не ми е в Бога кръстната дилема.
И по-добре на мъки в Гетсимания,
отколкото трохите ви да взема.

За скота всяка локва е причастие,
щом ден за ден слухти да оцелява.
Но не това е сбъднатото щастие
по пътя към несбъднатата слава.

Бях пратен със заръка от Всевишния
да бих събрал в Духа Му плодовете.
Но в тази жетва станах аз излишният,
понеже я прибраха зверовете…

От тях търсете светлите видения,
и на Христос правдивите жалони.
От който дух родил се е роденият –
към него прави своите поклони.

Оставам в Бог, със тръните набучени,
за вас нищожно някакво човече…
Да хлопам по вратите ви заключени
не искам… А и няма смисъл вече!

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Дори скръбта да ме удари
и дните ми изпълни с гнет,
от дребните и ниски твари
остава Хълмът непревзет.

Заветен Кръст ги ужасява
и светъл Пример ги мори,
а долу – в евтината плява
светът поклон е пред пари.

Духът не ще да носи тежко.
Товар от Бога е проблем.
Не е за битие човешко
Върхът към Вечния Едем.

Високо горе, в планината,
на Господ Славата блести.
Но кой ще заплати цената
Христос с дела да възвести?

Не тръгва земната къртица
след Яков, Петър и Йоан,
а верният божествен прицел
е безнадеждно изтърван.

Горчи от болки и несгоди.
Пелинът – още неизпит.
Къде ли моят Бог ме води
със Своя изпит страховит?

Какво ли още да напиша
и как докрай да се раздам,
та вътре в мен простор да диша
един последен Авраам?

Ще бъде стъпкан от невяра
и купно мразен от пръстта,
дори да е принесъл Дара
в ръцете Святи на Христа.

И даже гръм да се стовари
за знак от Вечния Завет,
от дребните и ниски твари
остава Хълмът непревзет.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Отче Аврааме! Праведнико Божий!
Стръмен се оказа Примерът ти Свят!
Кой ще има сила Жертва да положи,
без да се извърне нито миг назад?

Всичко е по сметка. Пито и платено.
Хълмът се заменя с личен интерес.
А слуга, заложил в поприще свещено,
скита се похулен, мразен и злочест.

Отче Аврааме! Мъжо с Вяра жива!
Кой в Олтар Небесен ще се принесе?
Светлото е мрачно. Правдата е крива.
А светът от злото бесен се тресе.

Лазар се презира. Милост се отрича.
Алчност не насища светски първенец.
А духът ми търси някой да обича
с цялата си вяра Вечния Отец.

Може би тогава, с тази изненада,
стрък трева ще бъда, живнал от вода.
Лоното ти нека да му е награда,
щом в света оставя твоята следа.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Когато светът е плячкосан от твари,
и трусове тряскат, и слънцето жари,
вдигни си едната торбичка през рамо
и в нея задържай Заветното само.

Че никой Твореца не ще да измами –
ни принцове разни, ни дворцови дами,
ни тлъсти контета със чекови книжки,
ни злите бандити със поглед кръвнишки.

Смъртта е безстрастна и всички поглъща.
Не пуска оттатък ни сметки, ни къща.
И винаги в края съдбата е жалка –
последната спирка с една катафалка…

Но носиш ли с Вярата тази торбичка
ти вече на Господ си бялата птичка,
че в нея си имаш зрънца благодатни
от огън по-жарки, от злато по-златни.

Каквото и колкото днес да ти струва,
пази я, и нека духът ти ликува.
Че име, записано горе, е Свято,
със Вечната Правда довека богато.

Вратата на Хълма е твърде стеснена
и тя се отваря с душа опростена,
а там, във торбичката, имаш залога,
че станал си светлият принос за Бога.

Живяната Библия, кръстните рани,
и всичките скърби са в нея събрани.
Христос я приема и Вечност ти дава –
да вкусиш блаженство и Божия Слава.

Това е утеха и лъч преди края
да кажеш: „О, Господи! Аз ще изтрая!
Защото Ти нося Завета в торбичка
и тя ми е в Тебе душата едничка!“

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)