Когато проклетият дявол
сред грешните тръгне на лов,
преследва сърцата корави,
лишени от Свята Любов.

Привлича със стръв егоисти.
Капани залага от страст.
И в помисли зли и нечисти
ги мами със плътското „аз“.

Какви ли трофеи зловещи
във ада до днес е събрал –
сред страшните огнени пещи
души, като черен метал…

В делата си твърде оловни.
В лика си със образ на звяр.
В духа си докрай безлюбовни –
без Вяра, без Бог, без Олтар.

Каиновци, Ироди, Юди
с безчестие, срам и вина,
и всякакви смахнати люде,
готови за грях и злина…

Ловува ловецът, ловува…
Изкусен със примка и ров.
И тъмна измама върлува
в сърцата без Кръста Христов.

Не ще ги в горкото оплача.
Те искат си своя ловец.
И там, в дълбините на здрача,
не би ги измолил светец.

Изгарят, подобни на плява.
Пленени – во веки веков,
защото проклетият дявол
за тях е отишъл на лов…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)