Категория: Poetry

Горко на безумците, жадни за злато,
от цяло съсловие, зверски богато,
че зъл душегубец за жетва голяма
с лъжи ги пленява и трупа ги в яма.

А там ги постига най-страшната криза,
че никой от властния мрак не излиза,
но в образ безбожен остават пленени
от алчна захапка на тъмни хиени.

Не ще ги вестителят с пример избави,
защото и в кривото считат се прави,
а всеки във своята лична тъмница
е гнусна кръстоска на пор и къртица.

Горко на престъпници, жадни за слава,
каквато пред Бога не им подобава.
Пръстта ще поглъщат и дим ще ги трови,
а дух ще ги връзва в железни окови.

Каквото докоснат – на прах ще се рони.
Напусто ще носят блестящи корони.
И всеки, на Гняв изотгоре предаден,
от червеи страшни ще бъде изяден.

Съдбата им в края ще бъде горчива,
че с Бог поругаване никак не бива,
но става жестоко и твърде сурово
Великото, Святото Божие Слово…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Бягай, клетнико! Бягай далече
от съблазните в грешния свят!
Той врата е към пъкъла вече
и поглъща човешката смрад.
Като Лот, който взор не извръща,
но напуска Содомския плен,
имай в себе си Вярата съща,
за да бъдеш навеки спасен…

Бягай, клетнико! Сила последна
в своя бяг от света изцеди,
че душата човешка е бедна,
щом погубват я куп от беди,
но е светла и твърде богата,
ако в нея Исус се всели,
за да има утеха в тъгата,
и Заветния Кръст преболи.

Бягай, клетнико! С примки зловещи
е обсипан безбожният път
и на злото металните клещи
здраво хващат себичната плът.
Само Правда душите спасява
със пролятата Кръв от Христа!
Вън от нея е светската плява!
Вътре в нея – на Бог Святостта!

Бягай, клетнико! Моля те, бягай
чак до Вечния връх на Синай!
Даже ден или час не отлагай,
но на Господ нозете си дай!
И тогава блажен, благороден,
ще си онзи Заветен елен,
който тих пред Престола Господен
е завинаги с Дух утолен!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Стеснен е Пътят занапред.
С това отдавна съм наясно.
Но даже, от тревоги клет,
във моя Бог не ми е тясно.

Просторът в Него е широк.
Не може взор да го обземе.
И там еленът бързоног
подобен на орел съвсем е.

На Господ чашата изпих.
И тя до дъно беше тясна.
В борбата Му горях до стих,
а пламъкът в пожар прерасна.

Да сочи Святото Небе
което Вярата побира,
че то далечно хич не бе
за звън с Давидовата лира.

Смалих си Вечността до Миг
с най-тънък процеп в Канарата
и следвах Праведния Лик
като Светилник над Зората.

Лъчите Си да ми дари
и с Примера Си да ме гали,
а щом светът ме измори
от Милост Сам да ме пожали…

Стеснен е Пътят занапред
и нека още се стеснява…
Смирен до гъбата с оцет,
на Кръст духът ми устоява.

От дълги битки помъдрял
събрах Началото и Края,
преди с висона чист и бял
във ангел да се припозная.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Колко струва умът на простака,
шантажиран от скрития грях –
да превърне света на клоака
и мечтите човешки на страх?

Колко струва корона лъстива,
напоена от страстни лъжи,
щом със нейната власт нечестива
сто заплахи устата ръмжи?

Колко струват хвалби гръмогласни
за владетеля с поглед на шут?
Той дали до мъдрец ще порасне,
щом в делата е смахнат и луд?

Щом народи върти на верижка
с калигулова злоба и страст,
кой за изверг подобен въздишка
ще отрони в предсмъртния час?

Този свят от царе се натрови
с мрачни тайни и мръсни петна.
Те са днес враговете Христови –
тъмни порти за всяка злина.

И дори да не се е явявал
паднал ангел на белия свят,
носят тъкмо чертите на дявол
всеки властник и зъл психопат…

Само нищото – нищо купува!
Днес го има, но утре е тор…
И умът на простака си струва
планините от грях и позор.

Той с короната твърде ръждива
ще дочака присъда отвъд –
там където в горкото отива
на безумците грешният път…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Дотук с парите ти, Дубай!
Въздигнат Вавилон над пясък!
Настъпва жалкият ти край,
напук на златния ти блясък!
Сред твоя задух най-горещ
не ще провиди никой Рая
да би във огнената пещ
потърсил свежест и омая…

Дотук с комфорта ти, Дубай!
Не те спасява климатикът!
Камила в сухо ще изтрай,
но как ще издържи мръсникът?
При тебе той изпра пари!
Живя сред лукс и скъпи вещи!
За бог помисли се дори
на кула в дюните горещи…

Дотук с разкоша ти, Дубай!
Пресъхват белите фонтани!
Ще чуваш тъжното „Гуд бай!“
докато никой не остане.
И в теб чедата на Агар
с най-скъпите автомобили,
ще спомнят тежкия загар,
отново яздещи камили…

Дотук с лъжата ти, Дубай,
че Рай с пари се сътворява,
а принцовете с лъвски пай
довека ще царуват в слава…
Петролът ще издъхне в срок,
а с него – земната награда,
и само Верните на Бог
ще бъдат в Милост и Пощада…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

А утре ще е вече късно –
за плач, за прошка, за обрат…
Във време силно земетръсно
земята се превръща в ад –
могъщ и силен да поглъща
и всичко пръстно да троши,
че даже укрепена къща
от трусовете се руши.

Народи, счепкани до гуша.
В омраза кипнала – вулкан.
И всички смазани с ботуша
на зъл невидим великан.
Преди във бездната дълбока
да бъде вързан и проклет,
света разкъсва той… до кокал
със своя конник смъртно-блед.

И кой тогава ще успее
да би останал невредим,
когато злото се посее
от гъба с термоядрен дим?
Влечуго, по природа мръсно,
завлича днес към своя ад.
А утре ще е вече късно –
за плач, за прошка, за обрат…

От Господ потърси защита
и още днес Го призови,
защото времето отлита,
но Той не спира да кърви…
С Кръвта Си в миг да те очисти!
Духа ти в Святост да спаси!
Преди светът да се прелисти
и в мрака да се ужаси…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Аз нямам съвест втора употреба,
закупена изгодно от битак.
За мен светът отдавна е погребан
в пръстта на съблазняващия мрак.

И вяра нямам, блазнена с монети
от някой най-проклет Синедрион.
Едно перо си имам, за да свети
високо над подкупния амвон.

Врагът издига евтини декори
и ползва лицемерен реквизит,
но никога не тръгва да се бори
със Верния, облечен от гранит.

Добра причина ми е самотата.
Лиши ме Бог от шумните тълпи.
Любов ли имам – нека да е Свята!
И Кръст духът ми нека претърпи.

Това, което пръстният печели,
в Небето се изгубва като дим.
Какво сте дали, не какво сте взели,
е смисълът, на Вечния дължим…

Съкровището утре неизбежно
за себе си сърцето ще плени –
или в Небе сияйно и безбрежно,
или сред твърде мрачни дълбини.

Едва тогава… Да! Едва тогава
ще спомнят злите острия пророк,
лишен от ръкопляскане и слава,
но скрит в Духа на Истинния Бог…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)