Категория: Poetry

От хляб и зрелища едва ли
светът пред Бог ще се сниши.
Върлуват демонични хали
сред помрачените души.

Мечтаят за едната купа.
Крещят за славния отбор.
Отгоре Гняв свещен се трупа.
Отдолу – плътският позор.

Шумят гърла по стадиони.
Вилнеят страстните тълпи.
Сълза светецът да отрони
не ще ги в мъка потопи.

Фалшив Олимп със гръм и трясък
разхвърля мълнии в ефир,
и славата му има блясък
на евтин долнопробен пир.

А купата, уви, е куха
и няма Вино от Завет.
От хляб и зрелища – в разруха
отива този свят проклет.

И нека утре не роптае
когато Меч го прободе,
че футбол днес му се играе
и тънък чипс му се яде.

Не ще приеме Съдията
от ада скръбния му стон,
защото със Десница Свята
показа му червен картон…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Къде съм тръгнал с Вярата си чиста
да искам този свят да променя?
Под маската смирена на артиста
се крие угоената свиня…

Под овчия кожух на лицемера
привлича вълк наивните стада.
И братството отдавна е химера
за искрените Божии чеда…

Къде съм тръгнал с Ревността Христова
да пръскам с огън Правда от Сион?
Кесията на Юда е окова
и пълен с примки светският амвон.

Търговците с безупречни костюми
продават доктриналната си смрад.
А укорите, идещи върху ми,
са тръните на всичкия ми ад.

Къде съм тръгнал с жертви в изнемога
да стана смут за плътския ламтеж?
Не съм ли пред Пилатовата тога
престъпникът, осъден за метеж?

Учителят стои над ученика
и прилика едвам ще се роди.
А Той, ако в Небето ме повика,
дарил ми е Заветните следи.

Къде съм тръгнал – пръст не ще узнае.
За мене този свят е сляп и глух.
И може би съдбата ми това е,
че в тленния затвор останах дух…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Аз си нямам в света покровител
да ме пази от хорската злост.
Никой властник не ме е попитал
как до днес оцелявам с Христос.

Как се носи на Господ товара?
Как Завета Му пазя със плам?
Как довека отхвърлих кантара,
та благата Му даром да дам?

На пътеката стръмна и тясна
колко Верни издърпах с ръце?
Съпротивата тъмна и бясна
как понесох с едното сърце?

Само Вечният в тайното гледа.
То е скрито от плътски очи.
И едва ли от няколко реда
ще започне скръбта да личи.

Не е болка, че сив и невзрачен,
се усетих сред шумната гмеж.
Който страда в затвора си мрачен
би съзрял и нищожната свещ…

Изживях си съдбата да пиша
и пронизвам неправдата с меч.
А когато остана излишен –
ще съм скрит от тълпите далеч.

Не потърсих утеха в бодили.
Не дочаках от репеи плод.
И навярно със сетните сили
ще намеря към Вечното брод.

Светъл лъч към висока обител.
Чуден Дар под Небесен покров.
И утеха от Свят Покровител
с пълни шепи дарил ми Любов!

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Алчният духа си не насища
и не казва „стига“ в своя глад.
Тъмна страст сърцето му разнищва
и пришпорва с яростен диктат.

Времето му днес е да върлува
и души да граби с вълчи бяс.
Като зъл балон да се надува,
помпайки огромното си „аз“.

В пътищата си да ходи криви
и да си намира врагове.
С прилепи и ястреби грабливи
лепкавият мрак да го кълве.

С армия от мутри и биячи
да си пази тлъстия корем.
Тежките си куфари да влачи
някъде по земния Едем.

Яхти и коли да си купува
със поръчки в лъскав каталог,
без дори да знае колко струва
капчица от Милостта на Бог.

Хули като гейзер да изрича
и презира всяка доброта.
Винаги парите да обича
и през тях да гледа на света.

Страшна е присъдата му. Ясна.
Като плевел ще се повали.
Болестта му черна и опасна
земен лек не ще я изцели.

С нея всеки грях му е оловен
и с ужасна сила му тежи.
Да потъне, от злини виновен,
без да може да се издължи…

Като червей в огън да се мята
в края на доволната си плът…
Вечен е оттатък Съдията!
Вечни са присъдите отвъд!

И на злия пъкъл пред вратите
има надпис огнен и зловещ:
Трупаш ли с нечестие парите,
тук при мрака ще се озовеш…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Линее сиромахът. Нищ е.
В света не случва на блага.
Мечти не никнат на бунище
и няма в сивото дъга.

С едното вретище си крета
през поруганите лета
и търси за душата клета
една Спасителна Врата.

Въздиша в скръб и изнемога
от много кризи изтънял,
а горе, в Царството на Бога,
събран е Вечният му дял.

Линее сиромахът. Нищ е.
Боде сърцето му ръжен.
Но има лумнало огнище,
което прави го блажен.

С едната Вяра да устиска
скръбта на тежкия хомот
и користи да не поиска
от потъмнелия живот.

Светът от зло ще го пресити.
Неправдата ще го гнети
с омразни погледи присвити
или заключени врати.

Линее сиромахът. Нищ е.
Предмет на хула, жлъч и смях.
Но горе, в бъдното го вижте
отритнатия сиромах…

Съдбата е правдиво сито,
за всеки писана от Бог.
Но тя се случва някак скрито
и винаги си има срок.

А долу, в адовата бездна,
крещи кръвникът: „Боже, ах!
В света върни ме да излезна
и дай ми скръб на сиромах…“

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Събирай съкровища в горния свят.
Не искай във друго успеха.
Когато в Исуса си вече богат
това е най-свята утеха.

Тя нека ти бъде от бури заслон
и радост в духа ти да влива.
Маслина, родена на Божия клон,
е само за Господ щастлива.

Към Бога политат Заветни слова
и обич, и жертви, и семе…
Събрано пред Трона е всичко това
и няма крадец да го вземе.

Очи не извръщай към долния свят.
Кошмарът от него ще свърши.
А клонът маслинен, от благост богат,
не ще се от кризи прекърши.

Във него се вливат потоци води
и ражда се Плод за прослава.
В Давидова Вяра жив псалом бъди,
че той във Духа преуспява.

С мечтите докосвай Небесният Град.
Сложи си най-бялата дреха.
И нека без мяра трепти Благодат
и носи ти Свята утеха.

Небе и земя ще преминат със трус,
но верният смисъл един е:
Каквото събрал си при Господ Исус
довека не ще да премине!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Човекът е образ на своя поклон
и в него съдбата си врича.
Могъщият Господ на Хълма Сион
духът ми избра да обича.

Той горе царува, аз долу горя
и свързва ни Вярата Свята.
За Него живея. За Него творя.
За Него съм тук на земята.

Трикракото столче ми стига за трон
и къшея хляб за наслада.
Човекът е образ на своя поклон,
готов да го тачи и страда.

Не бих се облякъл със лъскав костюм.
Презирам изискани фрази.
Но в пепел и вретище имам наум,
че Господ чедата Си пази.

Не търся пощада от горд Вавилон
и достъп до светски амвони.
Човекът е образ на своя поклон,
дори прикован от пирони.

Горчивата чаша ми става Завет,
а хулите – признак за Слава.
И даже презряната гъба с оцет
духът ми докрай заслужава.

Не ще да отроня въздишка и стон
за всичко, което ме губи…
Човекът е образ на своя поклон,
когато съдбовно се влюби.

И тази е моята вечна любов
във свят под небесна присъда –
да бъда поклонник, довека Христов,
и Божий приятел да бъда…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)