Категория: Poetry

Пътеката с Правда е винаги стръмна.
Изпитва в сърцето Заветни слова.
Надежда си имам с Исус да осъмна
и в новия ден да повдигна глава.

Не съм си изрекъл последната дума.
Не съм си написал прощалния стих.
Духът ми не ще се от битки оклюма,
дори да е тъжен и всякога тих.

Следата е всичко, което си струва,
родена от Пример чрезмерно голям.
И само във памет творецът векува,
напълнил творбите си с вяра и плам.

А кой ще ме помни и кой ще почита
надявам се Господ това да реши.
Остава съдбата ми всякога скрита,
дори да докосва сърца и души.

Светът ще остане затвор и мъртвило
и стига ми в него да ходя с фенер.
А всичко, което на дух ми е мило,
ще галя със думите в моя тефтер.

Да тръгнат малцина по тази пътека,
която Спасителят в мен начерта.
И нека ги има в живота ми… Нека!
До всичките трудни и бъдни лета!

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Светът безбожен ров остава.
Не ще го съвест покори.
Беснее всичката му плява
за власт и кървави пари.

Царува гнусната съблазън.
Протяга мръсни пипала.
И всеки в нея е белязан
да бъде червей без скала.

А Вярата от пръст е скрита
и губи в земното следи.
Плътта в тресавища се скита
и грях я трови и цеди.

Къде си, Истино едничка?
Без теб сърцето най боли.
Летиш високо като птичка
над прах, вихрушки и мъгли.

И който в себе си те има
не ще го този свят гнети,
защото с Вярата незрима
и той в Небето ще лети.

Ръка прободена те слави
и Кръст понесен те крепи.
Потоп лъжите ще издави,
но няма теб да потопи.

Защото свише си родена
със Огън от Небесна твърд,
и щом изпълваш ме, свещена,
не ще довека вкуся смърт.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Всеки дух има своя предел.
Моят също и аз ще позная.
Нека всичко, което съм взел,
се окаже нищожно накрая.

Никой извор назад не тече,
но водите си даром разлива.
И каквото сърцето влече,
все към него и то ще отива.

Всяка загуба, тъжна на вкус,
в сетнината до мед се услажда,
и когато вървя след Исус
добротата със скърби се ражда.

Че това ми е личният код –
до предел моят дух да раздава.
И разпънат – да ражда Живот,
и в позор – да се къпе от слава.

Все едно е дали съм честит
или гълтам горчива отвара.
Ако Вярата нямам за щит,
то ще имам ли прицел на Вяра?

Всеки дух има своя предел
и след Кръста при Бог се прибира.
А с крила – от врабче до орел –
нека верният полет не спира.

Нека изворът още е жив
да пои всяка суша пустинна.
И тогава, доволно щастлив,
при Отеца си тих да премина…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Защо ли Мечът днес е потъмнял
и няма кой със Дух да го излъска?
Езикът ни погубва се без жал
и Словото в безплодие се пръска.

Чуждици, като хапещи мухи,
нападат памет, клетви и светини.
А хлябът е изронен до трохи
и евтин пир за кучета и свини.

Жадуваните светли бъднини
отдавна от безродие тъмнеят.
В подмолното на своите злини
царува сред езичници злодеят.

И остър сърп не спира да сече
и жъне най-последната си жетва.
А няма кой в Завет да изтъче
копнеж и зов, Разпятие и Жертва.

Защо ли Мечът днес е потъмнял?
В дъха от Бога, българи, се взрете!
Че Господ Святи думи ни е дал
за Щит срещу духа на враговете!

И азбука, която днес зове,
навеки род със Вяра да я пази!
Не ще я нивга гарван изкълве
защото, Свята, Правдата е тази…

Ясен Ведрин
(Хрониките български)

Молитвата си тиха ще възлея,
тъй както ручей бликва от скала.
О, Господи! Яви ми Галилея
и ангелите с белите крила!

И нека да Те виждам там възнесен –
надежда и мечта събрал в лъчи.
И без да питам в този миг къде Си –
сълзи да пълнят моите очи.

Не вярвам, че Си в космоса далечен.
В мен има радост, щом Те призова.
Въздъхнато измолен, и изречен,
духа ми пълниш с Твоите слова.

И аз Те следвам с вяра, като птица,
помазала крилата си с Елей,
да бъда Твоя, Божия зеница…
Отвъд звездите – сродник Галилей…

Стефан Главчев
(Коленича пред Тебе)

Не бой се, малко стадо!
Исус ти е овчар!
Заветът Му е младост!
Спасението – Дар!

Дори от зло земята
до днес да се тресе,
високо в Светлината
сам Господ те пасе.

Не бой се, малко стадо!
С надежда оцелей!
За Истината страдай!
За Правдата живей!

Светът сега те мрази,
но Вяра те държи!
И Святият те пази
от примки и лъжи!

Не бой се, малко стадо!
Виж Славата отвъд!
И Вечната Награда
след стръмния ти път.

Небето ще отвори
сияйната Врата,
и ти ще бъдеш горе,
спасено от Христа!

Не бой се малко стадо!
Остана само Миг!
С една пречиста радост
да зърнеш светъл Лик!

Любов ще те пресели
в блажения подслон
сред Святите предели
на чудния Сион…

Стефан Главчев
(Коленича пред Тебе)

С една и съща съпротива
съдбата ми ще продължи –
светът със скръб ще ме убива,
плътта от немощ ще тежи.
Народ, завличан в тъмни страсти,
не ще светилник и маяк.
Готов е той да каже „здрасти“
на най-ужасния си враг.

Не ще го жертвата откупи,
дори разпъната на Кръст.
Когато Вярата се счупи –
запълва счупеното пръст.
Иди в такава пръст тогава
да сееш Святи семена,
а всяко зло да поругава
Заветната ти Светлина.

Не съм реклама на витрина.
Не съм за шоуто плакат.
Един живот за Бог премина –
потискан, мачкан, до откат…
Прибрах се горе, в самотата.
Потънах долу – тих, смирен.
И в миг запитах се в душата
защо на всички бях дарен.

Че Дарът с чудната си Сила
спасява, щом откликне в Дар,
а няма жетва, изкласила
за Вечния ми Господар…
Но Той със Правда ще отсъди
над всички думи и дела.
Злините в ада ще пропъди.
Доброто ще дари с крила.

Към свършек времето отива,
защото мрак го развали.
С една и съща съпротива
от тръни, гвоздеи, стрели…
Дай Боже да остана Верен
и малкото да ме теши,
догдето Кръстът изнамери
с духа ми кротките души…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)