Всеки дух има своя предел.
Моят също и аз ще позная.
Нека всичко, което съм взел,
се окаже нищожно накрая.

Никой извор назад не тече,
но водите си даром разлива.
И каквото сърцето влече,
все към него и то ще отива.

Всяка загуба, тъжна на вкус,
в сетнината до мед се услажда,
и когато вървя след Исус
добротата със скърби се ражда.

Че това ми е личният код –
до предел моят дух да раздава.
И разпънат – да ражда Живот,
и в позор – да се къпе от слава.

Все едно е дали съм честит
или гълтам горчива отвара.
Ако Вярата нямам за щит,
то ще имам ли прицел на Вяра?

Всеки дух има своя предел
и след Кръста при Бог се прибира.
А с крила – от врабче до орел –
нека верният полет не спира.

Нека изворът още е жив
да пои всяка суша пустинна.
И тогава, доволно щастлив,
при Отеца си тих да премина…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)