Категория: Poetry

Лъжливи са овчарите, които
в кошарата докарват хищен вълк.
И дават му овце – подмолно, скрито,
забравили свещения си дълг.

А стадото, уви, със памет къса,
злини не помни в страшния си хал,
че хищник не един го е разкъсвал
и смазвал го е с мъка и печал.

В една такава срутена кошара
животът потъмнява и горчи.
И чезне побеждаващата вяра
на агнето в страхливите очи.

Един Давид е нужен – да го води
и брани от жестоки зверове.
И стадото през всичките несгоди
със огнен дух от зло да отърве.

Животът си с овцете да споделя,
а хищника да гони надалеч.
До топлата му вълнена постеля
готов да бъде острият му меч.

Къде ти днес такава Обич Свята
на Пастир, от Небето вдъхновен?
Намира ли се вече по земята
на времето във залеза червен?

Не тръгнаха ли вълци в овчи кожи
да мамят лековерните стада?
И кой тогава с искреност ще може
страхът си да нарича свобода?

Ти, Господи, със Ревност най-свещена,
овцете Сам в Духа Си ги паси,
и накажи със огнена геена
наемник, който Словото мърси!

Че няма ли кошарата ограда
и Божий мъж за стадото да бди,
вълкът със стръвна ярост ще напада
и ще оставя кървави следи…

Стефан Главчев
(Възходът на падението)

Свободата е Вяра, без вериги и плът!
Свободата е Правда на Небесния Път!
Свободата е Почит към пролятата кръв!
Свободата е Смелост, най-присъща на лъв!

Свободата е Полет, без въже и хомот!
Свободата е Птица във висок небосвод!
Свободата е Воля, без тъмнични стени!
Свободата е Радост от безоблачни дни!

Свободата е Знаме на умрели в Завет!
Свободата е Пламък, най-възвишен и Свет!
Свободата е Дарът към вековния роб!
Свободата Венец е върху светлия гроб!

Свободата е Памет, устояла в гранит!
Свободата е Песен на духа ни честит!
Свободата е Смисъл за градивен живот!
Господ нека я пази върху нашия род!

Ясен Ведрин
(Хрониките български)

Когато си богат в Небето
в света богатства не търси.
Съкровище си имаш, светло,
при Онзи, Който те спаси.

Крадец не ще ти го отнеме.
Ръжда не ще го пояде.
Живее злият – за да вземе,
а пък добрият – да даде…

Така съдбата разминава
сърца в различни светове.
Един от пръст забогатява,
а друг Голгота го зове.

Един в живота бясно рови,
а друг с копнение лети.
И трупат се богатства нови
зад непристъпните врати.

Приключва времето. И нека
пожъне всеки своя дял.
Че сам ще разбере човекът
къде и колко е посял.

Велика Правда, справедлива,
претегля земните лета.
И там, при нея, се открива
светецът… Или пък тварта.

Дано Небесното сметало
със Мъдрост всеки да дари,
че губят се души нахалос
от власт, имоти и пари.

Че преходно клони към нула,
а Вечното е до безкрай…
И с тази вест, душата чула,
избира между ад и Рай!

Приключва времето, човеко!
Нагоре с вяра погледни!
И сей благата си далеко –
във праведните висини…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Картини във сърца рисува
светецът с Вечните слова,
и всяка трепетно вълнува
събудените сетива.

Политат те към свят чудесен
с дървета, птици и лъчи,
и съзерцават свод небесен
от който музика звучи.

Животът с вяра и надежда
отключва тихи чудеса –
сърце през думи да проглежда
в невидимите небеса.

Да види себе си в картина,
където Дух животвори,
и сред Едемската градина
мечтите му роят в искри.

Картини във сърца рисува
светецът с Вечните слова.
И Сила от Сион ликува
в разтворената синева.

А тя съвсем не е далече!
Тъй близка е! До дъх почти!
О, Господи! Пристигай вече!
В картините ни заблести!

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Без Вяра дух не оцелява
във свят враждебен и жесток,
но в битка тежка и корава
расте Свещеният залог.

А в него всичко се залага –
надежди, болки и мечти,
и скритата в очите влага,
готова в скръб да залюти.

Богатство някъде се трупа,
но не е тук, и не е днес,
а мъдрият не става глупав
да търси в земното прогрес.

Той помни Смисъла в залога –
сам себе си да сложи в дар,
дори до пълна изнемога
от дълголетния пожар.

Наградата е дял Небесен
и Слава в бъдни времена.
А в Път, като изпята песен,
залогът Свята е цена.

Защото с Вяра скъпо струва
животът, Богу подарен.
И ден от жертви – с век векува
във свят, високо сътворен.

Така духът се утвърждава
и сбъдва себе си при Бог,
когато верен се отдава
и бди в Свещения залог.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Със страх не гледай към Голгота
и не помръквай от вина.
Два Кръста имаш във живота
и с тях ще заплатиш цена!

„Как два?“ – ще ме попиташ явно.
„Та Господ имаше един…
И Той Си го понесе славно,
защото беше Божий син!“

Е, нека ти явя тогава
от Бога Святите слова,
че праведният заслужава
да има поглед за това.

Когато сам си вдигнеш Кръста
да следваш Божия Христос,
разпъваш в тебе всичко пръстно
в себеотричане и пост.

Духът ти трябва да царува,
а пък плътта да бъде роб,
дори и мъка да ти струва
страстта, положена във гроб.

Това е Кръстът, заобичан,
когато в Огъня гориш,
и искаш чист и несебичен
по пътя с Господ да вървиш.

Но после идва друга Слава
от втория по-страшен Кръст,
когато някой те предава
да бъдеш прицел в хорска мъст.

Когато чашата горчива
е пълна с хули и злини,
и Юда гвоздей в теб забива,
нарочил те със куп вини.

Тогава, тихо, без въпроси,
смиряваш дух, сърце и зов,
че този втори Кръст се носи
към враговете с благослов.

И чак, когато с Правда Свята
преминеш скръбния си ад,
с два Кръста Бог те запечатва
във Вечната Си Благодат.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Потъват в неизбежната забрава
на хорицата земните дела.
И все едно е преходната слава
за колко време шумна е била.

Остават песъчинки в шепа пясък,
размити от поредната вълна –
със своето падение и блясък,
и избор между благост и злина.

Кръгът не се превръща в перспектива,
но всичко в повторяемост върти.
Животът идва. После си отива.
А времето забързано лети.

Посоката е избор за вървежа
и пътят има крайната си цел.
Следите се оставят – да бележат
цената до далечния предел.

Но колкото и сила да положи –
човекът страда в земния си плен.
И в битка с гравитация не може
да полети съвсем олекотен.

Напусто са усилията пръстни.
В небесното плътта не прави скок.
И някъде, в годините си късни,
разбира, че нищожна е без Бог.

И само от сърцето чиста вяра
нагоре би могла да полети,
където Вечност, от света по-стара,
притегля с неотворени врати.

И вместо в неизбежната забрава,
във Свята Памет да твори следи –
за тази сетнина си заслужава
на този свят човек да се роди.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)