Категория: Poetry

Прибавих си една година
към натежалата торба.
А тя във времето отмина
с печат от болка и борба.

И нея, вярвам, ще зачита
Небесният ми Господар,
че младост имам неизпита,
дори и да съм леко стар.

Към свършека и аз се движа.
Реката в бъдното тече.
Но днес, оставил всяка грижа,
ще бъда весело момче.

И за приятелите верни
ще вдигна първият си тост,
че те със жертвите безмерни
обичаха у мен Христос.

И нека с чашата пенлива
животът да трепти до век,
че бе душата ми щастлива
по пътя дълъг и нелек.

Наздраве, казвам си, и пия
лъчи от топлещи слова.
Любов в живота да открия –
какво по-чудно от това?

За нея всякога си струва
сърцето жарко да тупти,
че още моят дух пътува
към светли бисерни врати.

27 Юли, 2024 година

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Птицата в теб“, изразени от мен в поетичен рецитал!

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Бакърена паничка“, изразени от мен в поетичен рецитал!

Човек едно, ако изгуби,
за друго вече е богат.
Или в Небето ще се влюби,
или в измамливия свят.

И с този избор неизбежен
сърцето ще плати цена
да следва своите копнежи
към мрак, или към светлина.

Вселенска Правда ще стовари
над всеки Святия си Меч.
Пръстта ще гълта земни твари.
Духът ще отлети далеч.

В два рода, ясно разделени,
съдбата ще се прояви.
И на съдбовните арени
от битки страшно ще кърви.

В една неумолима драма
светът ще изкопае ров,
а жертвите с най-огнен пламък
ще чезнат в своята любов.

С далечен прицел – до когато
плътта без дъх се прекрати,
и дух пристъпи в твърде Свято
Небе, отворило врати…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Когато слънцето прежуря,
а ти изобщо го не щеш,
спомни си за полето Дура
и ада в пламналата пещ.

Нагрята беше седемкратно
в убийствена горещина,
та всички люде безвъзвратно
да смачка с ужас Сатана.

Да се прегърбят от поклони
пред идола на властелин,
и той над твари милиони
най-славен бог да е един.

Но скоро го смутиха трима
мъже на вяра, канари.
И злият в ярост немислима
поиска да ги изгори.

В пещта ги хвърли луд и бесен
и чакаше да види дим,
но пратеник дойде Небесен
и бе в пожара невредим.

По изглед – Цар с могъща слава
и блясък в Святия Си Лик,
че само Нему подобава
да бъде Вечен и Велик.

Нападна трепет властелина
как Онзи с тримата стои,
а пък Адамовата глина
от пламъци не се бои…

В духа ти тази случка нека
прохлада бъде от Сион,
че Господ иска у човека
да бъде Цар с Небесен Трон.

И пламенната пещ тогава
не ще те нивга ужаси,
че Царят, в огън що спасява,
дойде и тебе да спаси…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

(по повод покушението срещу бившия
американски президент Доналд Тръмп)

Омразата е капсул-детонатор,
готов дори до смърт да прогърми.
И даже да не съм добър оратор,
духът ми казва: В миг я заклейми!

Разделя с нея злият, и владее
над дребните и евтини души.
Не питат те Спасителят къде е,
и всяка е готова да руши.

Но верният, отрекъл се от аз-а,
света със Любовта ще победи.
И сляпата губителна омраза
ще рухне у човешките гърди.

На мрачните и яростни коптори
ще паднат изградените стени.
Преди човекът в кръг да се затвори –
със Божия окръжност го плени…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Натрупай си памет, приятелю верен,
и в нея Добро съхрани.
И нека е взорът ти в бъдното вперен
до края на земните дни.

Че тя е в Небето отворена книга
където прочита я Бог.
А вярата в Него докрай я въздига
по пътя към Хълма висок.

Натрупай си памет, по-скъпа от злато.
По-ценна от земни блага.
И знай, че тогава живял си богато,
дори и през скръб и тъга.

Старее с годините тленното тяло
и няма посока назад,
но щом е в душата ти чисто и бяло –
приел си реки с Благодат.

Натрупай си памет, следа в Необята.
Съкровище в светъл дворец.
Че дух се изпитва с Любов на земята
за среща със своя Отец.

До скритата Вечност когато отива –
оттатък е принос и дар.
И памет го слави, завинаги жива,
с искри от Небесната жар.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)