Категория: Poetry

Филмът вече е гледан веднъж
до последния миг в битието.
Затова със надежда удръж
всяка мъка и скръб над сърцето.

И на светлия мъдър екран
сам се виж в досегашното време.
Че когато си в Кръст прикован –
Бог ще дойде духа ти да вземе.

И оттатък не ще да горчи,
нито трънен венец да те стяга…
Повдигни към Отеца очи –
Вечността те очаква на прага.

Филмът вече е гледан веднъж.
Нищо ново под слънцето няма.
Но след капките в късния дъжд
ще приключи жестоката драма.

Ще си кажеш тогава: Живях
във епохата страшна до края.
Аз на Господ у шепата бях,
Любовта Му към мен да узная.

Със страдания Чашата пих
и в мечтания вкусвах утеха.
Във Завета Му Вечен се скрих
да опазя Небесната дреха.

Филмът свършва… Дано съм готов!
Той у мене дано се намери!
Уловен от Христовия Зов –
да прекрача Небесните двери…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Бакърена паничка“, изразени от мен в поетичен рецитал!

Не помръквай от тревога в свят, до дъното си крив.
Сам си пише некролога всеки властник нечестив.
Сам присъдата си трупа с непростимите злини
и изследват го под лупа праведните висини.

Свършва старата епоха на една лъжовна гад.
С нея страшни придойдоха мор, принуда и диктат.
Тя съдби безчет завлече в тъмна страшна дълбина
и суетните обрече на живот без светлина.

Ти, обаче, с чиста Вяра, още малко претърпи.
Подлост, злоба и поквара Господ Бог не ще проспи.
Има Вечност справедлива. Там рушветът не важи.
Злият в пъкъла отива и верига го държи.

А ще има сиромахът Свято Лоно и покой,
без да го тормози крахът от изедник в тлъста лой.
Съдник строг е битието и горнило на скръбта,
но за избора в сърцето е последната врата…

Светла, Вярата узнава тя къде ще отведе…
Верният ще види Слава, а безбожният – перде.
Не помръквай от тревога в свят, до дъното си крив.
Само скритият у Бога е в Духа Му Вечно жив.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Няма земна пощада върху грубия кръст.
Няма слава и гръмки похвали.
Всеки сам претърпява неизбежната мъст,
щом готов е света да прежали.

И голямата болка заприличва на сън,
който чакаш да свърши до време.
Че светецът е Верен – от забития трън
до пирона, готов да приеме…

Няма пътища лесни, нито жребий честит
на пътека, от Святост стеснена,
щом Саулова злоба още гони Давид,
от смирения мъж наранена.

Вечността е висока и прилича на връх.
Само Вяра до нея ще скочи.
А Христос е Заветът – като смисъл и дъх.
Като Дух в Моисееви плочи.

И си струва съдбата – до последния ред,
даже в мъка и скръб посивяла,
че оттатък, на Хълма, Господ чака те Свет
в сетнината възвишено бяла.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Прибежище Си мое, Свято,
и Храм на живите води!
А аз съм Вечно Твой, когато
Синът Ти в мене се роди!

И в Твоята Любов раздаден
Той сам докосва и блести,
та Дар изящен и изряден
пред Твоя Трон да възвести.

С каквато безпределна Воля
Ти движиш светлите звезди,
с такава – много Ти се моля –
в Духа Си Верните води.

Христос в душите им да свети
сред непрогледната тъма,
преди, подобни на комети,
да си пристигнат у Дома…

С такива думи Те заричам
и хвърлям котва – там отвъд,
където Вечното пресича
за Теб изминатият път…

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

Гори от Огъня, гори,
от Святия Творец разпален,
дори светът да те мори
с хомот корав и образ кален.

Духът надмогва планини.
От бури страшни се калява.
И няма Зло да промени
сърцето ти в съдба такава.

Гори от Огъня, гори,
че с него пишат се скрижали.
А ти в словата се смири,
че те Завета са ти дали.

Светило в пламъка трепти.
С лъчи душите осветява.
И Вярата до Бог лети –
жар-птица в Неговата Слава!

Гори от Огъня, гори!
В сърцето Той Печат е Вечен!
Не се купува със пари,
но зов открива го, изречен…

В един живот, като пожар,
да станеш приносът на клада –
Небесният възкръснал Цар
ще бъде твоята награда…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Не искам пепел в битието
от пламък, вече догорял.
Творецът е това, с което
на този свят се е раздал.

Гори ли – смисълът го има
и поривът остава жив
в една надежда несъзрима,
подобна на Небесен взрив.

От Дух – роденото е Вечно.
Не може да се присвои.
Дори в мъртвило безсърдечно
търгашът пачки да брои.

Пръстта в дисагите му влиза.
Суетна стока на кантар.
А този пагубен цинизъм
е смърт за Истинския Дар.

Тъй както пепелта е сива
и чезне в земните бърда –
творец без Огъня погива
и няма в бъдното следа.

Искрата в кремък се отсича
и лумнал Огънят гори.
А дух се ражда да обича
и своя Дар да сътвори.

На Бог да каже: „Виж ме! Ето –
на Тебе се обрекох цял!
И нямам пепел в битието
от пламък, вече догорял…“

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)