Категория: Poetry

(По Матея 7:16)

Не искам паметта ми тъжна
да помни никакви познати.
Със нищо тя не им е длъжна,
но в миналото ще ги прати.

Удавник пояса си тачи
и клетник – къшей от жарава.
Любов Христова колко значи,
щом ялов дух я поругава?

Готов е корист да приеме,
а после като мишка бяга –
в едно злощастно, празно време
без обич и усмивка блага.

Напразни леят се словата
на грозде да обърнат тръни.
В един копнеж от Светлината
фалшивият ще се препъне.

Защо тогава паметта ми
такъв да помни до премала?
Не са ли плътските измами
една очаквана развала?

Приятел дума е Заветна
от Приноса на Авраама,
готова чудно да просветне,
когато в Пътя ходят двама.

В съдбата си не искам вече
случайно случили се хора,
че времето за тях изтече
на миналото във затвора.

Смокини репеят не ражда.
Ръждата не напомня злато.
Пръстта не предизвиква жажда
по нищо Истинско и Свято.

И нека в спомени горчиви
една утеха да ме топли,
че Верните, в Завета живи,
тешиха всичките ми вопли.

Жита, със Господа богати,
те бяха в Божията Нива.
Останалият куп познати,
безплоден, нека си отива…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Недей помръква плах и клет!
Не казвай: Господ ме остави!
Търси Небето, най-напред,
и всичко ще ти се прибави!

Със покрив, дреха, късче хляб
животът нека ти достига.
Човекът се усеща слаб,
когато дърпа го верига.

На бирника, ако дължиш,
дългът пред Бог свещен остава.
Нагоре погледни и виж
длъжникът как се издължава.

Че капката Христова Кръв
до днес е от света по-скъпа.
А Господ те потърси пръв
и в Извора Си те окъпа.

Плода Му раждай и блести
с лъчи в безбожната тъмница.
Небесния си дълг плати
до най-последната жълтица.

И срещнал Святите очи,
пред Него ще притихнеш в Слава…
Души тогава научи,
на Вярност и Любов такава!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Не гледай със очи сърдити
към беззаконния елит.
Бледнеят всичките бандити
пред най-върховния бандит.

Не може плът да го притиска
или прониже бърз патрон.
Той действа както си поиска
от своя зъл престъпен трон.

В ръката му царе са пешки.
Войните – земна суета.
Прекършва сам съдби човешки
когато тласне ги в смъртта.

Облечен с мантия-измама
си има свой репертоар.
Преправя се на ангел в Храма
или върти се като зар.

Със власт от хиляди години
земята мачка и гнети.
Владее армии с гадини
душите да опропасти.

Купува съвести, престоли.
Търгува с тайни грехове.
Играе мръсните си роли
и благодетел се зове.

Но пак в природата му има
пределна слабост, страшен трус,
че той змия е уязвима,
щом някак чуе за Исус…

Когато Мечът го посича,
излъскан с Правда – Свят и бял,
на коленете си се свлича
подобно дрипа и парцал.

И нека Верният да знае,
че Господ Дух е пратил в Дар,
от Който в тъмното ридае
проклетият и паднал звяр.

Бледнеят всичките бандити
пред най-върховния бандит,
но има Святост над звездите
и Меч, пределно страховит.

Въртиш ли го с Христова Вяра
пронизваш мрак и тъмнина,
и чезне като сянка стара
бандитът с име Сатана.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Илюзии в духа ми няма.
Светът на хаоса е роб.
Върти се като хвърлен камък
във демоничния въртоп.

Грехът от ада се привлича,
а Правдата се тъпче с бяс.
И под оловото от бича
ридае всеки светъл глас.

В една неумолима преса,
живея, твърд като скала.
Готов със скърби да омеся
мечти, надежди и дела.

Не ще натрапя зов и вяра
на никой в преходния свят,
и със пелинова отвара
ще се напия до откат…

Не се търгувам за утеха
и славата не ми е плен.
Капан за птици е успехът,
но аз летя неуловен.

И нека, в загуби обречен,
духът ми си остане клет.
В съдбата на един предтеча
прочита Господ всеки ред.

А аз отдавна съм прочетен.
Харизан – просто като дар.
В човешките съдби преплетен,
почти повярван, на кантар…

Илюзии в духа ми няма.
Живея, в болка изтрезнял.
И само огненият пламък
напомня, че съм се раздал.

Живях годините преломни
и раждах Вечните слова.
А кой и как ще ме запомни –
въпрос на Вяра е това.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Кога Надеждата полита
към свойте Вечни небеса
да търси глътка неизпита
от благодатната роса?

Кога ръцете си протяга
и проси Милост за съдба
да спре хомотът да я стяга
в неумолимата борба?

Кога преградите строшава
за своя миг от свобода,
надзърнала в неземна Слава
и Дар, приготвен за чеда?

Навярно Господ отговаря
с лъчи в среднощната тъма,
и Сам Вратата й отваря
да си пристигне у Дома…

Когато Му остане вярна
сред гъстия неверен мрак,
и със молитва благодарна
ръце протяга… Пак, и пак…

Когато искрена изцежда
докрай едничкия си зов…
Пребъдва Святата Надежда
в Отеческия благослов.

Защото вече е дарена
с една прободена ръка.
И нека чиста и смирена
да си остане все така…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Моят Дар се излива
като Жива Вода
и в Небесната нива
е оставил следа.

Всеки Верен да никне
като житния клас,
и Христос да обикне
в мисъл, дело и глас.

Моят Дар е насъщен
като топлия Хляб.
С него Сила поглъща
онзи, който е слаб.

На Исус със словата,
в Светлина озарен,
под Десницата Свята
да пребъде смирен.

Моят Дар е Небесен,
сътворен от Отец.
Сам Христос му е Песен
и нетленен Венец.

Любовта Му до края
ако бих я раздал,
ненапразно, ще зная,
на света съм живял.

Моят Дар се излива!
Като Дух Го задръж!
На Невястата жива
нека служи за Дъжд!

И ще знаеш тогава
онзи смисъл правдив,
че човек, щом дарява,
е пред Господа жив…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Където моят дух се бори
без вяра никой не достига,
а долу светските коптори
държи ги дяволска верига.

Лукавото и страшно иго
избира робът без принуда,
а после цял живот мори го
една върхушка зла и луда.

Души готова да погълне
предлага своите съблазни.
И първо са очите пълни,
а после са ръцете празни.

Аз имам избор вековечен,
а не измама – ден до пладне.
Светът в греха си е обречен
и който люби го – ще падне.

За Правда ще останат слепи,
тълпите, свикнали с лъжата,
дори от трус да се разцепи
и срине в пъкъла земята.

Пребъдвам… Някъде отгоре
в съдба от Божията Книга.
Където моят дух се бори
без вяра никой не достига.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)