Категория: Poetry

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Птицата в теб“, изразени от мен в поетичен рецитал!

(Молитва на Верните)

Като ято, от Зло непревзето,
или крепост в усилните дни,
до последния Миг под Небето
съхрани ни Христе, съхрани!

В този свят, потъмнял и безбожен,
още нека Любов ни крепи.
Само с нея следовникът може
всяка болка докрай да търпи.

В битието гъмжи от причини,
но Причината Ти Си една,
щом от чашата скръб загорчи ни
пак от нас да блести Светлина.

В тиха прошка и лека забрава,
в светла песен и чудна мечта,
да Те виждаме в Божия Слава
като най-съкровена Врата.

Щом нагоре Духът Ти ни вдига
и сме Твоите Живи Слова –
тази Вяра напълно ни стига…
Ти във нея Си всичко това!

И Светилникът Свят на Завета,
и Небесният бляскав Олтар –
Ти Си нашата радост пресвета
и от Бога лъчистият Дар…

Коленичим пред Тебе, и ето –
в нас Давидова Арфа звъни!
До последния Миг под Небето
съхрани ни, Христе, съхрани!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

Това ще е скоро последната драма
с присъда от Свят небосвод –
да търсят Спасител, когато Го няма,
и чезнат Любов и Живот.

Когато Вратата след миг се затвори,
а целият свят се смрачи,
и няма със Бог да пребъдват отгоре
излъгани в Злото очи.

Тогава за всяка душа ще е късно
за Милост слова да хрипти,
защото живяла е подло и мръсно,
а няма Агнец, да прости…

Че Светлият чакаше двадесет века,
прободен в ръце и нозе,
но в мрака змията отрови човека
и всичката вяра му взе.

„Послушай ни, Боже!“ – ще креснат тълпите –
„Небето за нас отвори!“
О, люде безбожни! Защо се морите?
Вратата Всевишният скри!

Сърцата ви червеят скоро прояде
да любите зло и разврат,
и всичкото време, що Господ ви даде,
изтече в дълбокия ад.

Разпален е огън за сухата слама
и страшен стоварва се Гняв…
Това ще е скоро последната драма
на свят от измами лукав.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Когато демонични орди
събарят съвест и морал,
не искам никакви рекорди
да бих в живота си съзрял.

Защото видимата слава
отдавна е с горчив привкус
и няма преходната плява
да би засенчила Исус.

А даже да ликува скотът –
пред Бога жалък е слепец,
защото сляп е за Голгота
и за нетленния венец.

И все едно е смъртно тяло
в какъв турнир ще победи.
Оттатък времето е спряло
и свършват земните следи.

Остават дух, душа и вяра
със Свято сито към Сион.
И там претегля Господарят
в Небето кой е шампион…

Шуми светът – кипяща делва
със блудно вино и разврат.
И с лък безчестните прицелва
един жесток триумвират.

А Верните от скръб въздишат,
във битката със зъл порой,
че вече близо е финишът
на всички пътища безброй.

И чак в предела благодатен
духът им Мир ще наследи,
където сам Христос е златен
медал на техните гърди.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

„Относно това те се и чудят, и ви
хулят за гдето не тичате с тях в
същата крайност на разврата…“
(1 Петрово 4:4)

Светът е в упадък. И Правдата мрази.
Повторно пробожда Агнеца на Кръст.
А демони тъмни на бурни талази
минират душите с убийствена лъст.

И сводът от облаци смръщен е вече.
Стопяват се дните на Милост и Зов,
че бунтът безбожните твари обрече
да бъдат противни на Пътя Христов.

Светът е в упадък. И в блато се дави,
оплетен с въжета от черна смола.
Зловония пръска и дявола слави
със своите зли и греховни дела.

А някъде горе присъда се пише.
Грехът е разпалил невидим вулкан.
И Съдникът скоро ще дойде от свише,
подобен на буря и Свят ураган.

Светът е в упадък, присъщ на Содома.
От мрака подлъган. И в мрака пробит.
Когато излезе от тежката кома
във Вечното няма да бъде честит.

Но в езеро страшно сред огън и жупел
ще скърца със зъби, от ужас обзет,
защото свещените плочи е счупил
и сам е останал без Бог и Завет.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Птицата в теб“, изразени от мен в поетичен рецитал!

(отзвук от една церемония)

Светът, до ада претъркулен,
докосва вечния си дом,
и в своя образ богохулен
смъртта прилича на Содом.

Пълзи в смърдящата клоака
и в мъртвите души вони,
а те присъдите си чакат
подобно Лотови жени.

Какво Спасителят да стори,
когато пламналата пръст
въздига тъмните коптори,
предадени на грях и лъст?

В Завет ли Свят да ги обрича,
и в Светлина да ги държи,
щом страшна яма ги привлича
и страст оловна им тежи?

Не ще ги Правдата пожали,
и Меч не ще ги опрости,
че огън адът щом разпали –
дошъл е да опропасти.

Когато смисъл, зов, идея
внезапно случат на погром –
в дъха ужасен на злодея
смъртта прилича на Содом.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)