Категория: Poetry

Потеглил на Господ в самотния Път,
припомняй си Истина Свята,
че той е противен на грешната плът,
понеже я хапе змията.

И тръни те драскат с най-остри бодли,
и с хули светът те проклина.
А точно тогава най-много боли
от тази Адамова глина.

Не ще я премахнеш, но с Дух претърпи,
каквото ще има да става.
Гневът ти правдив е. Отвътре кипи.
Но нека духът се смирява.

На стара епоха във края си ти.
До време и тя ще премине.
А Пътят нагоре свещен ще блести,
защото към Бога един е.

И няма от Вечното други следи
по пътища криви и прави.
Потеглил със Вяра – следовник бъди
и Господ не ще те остави.

Ще счупиш прегради и тежки стени.
Ще смачкаш суетни забрани.
А в тебе залогът за славните дни
ще бъдат Христовите рани.

Потеглил на Господ в самотния Път,
ще стигнеш до бисерни двери,
и там, след премеждия страшни, духът
покоя си Свят ще намери…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Не изстивай, сърце! Не изстивай!
Даже болката в теб да кърви.
Греховете със прошка покривай
и за Злото от тях забрави!

Не изстивай, сърце! Не изстивай!
В ледовете от огън пламти!
Сред безумните Смисъл откривай
и на него копнеж посвети!

Не изстивай, сърце! Не изстивай!
Че студът е от смърт по-жесток.
Всяка чаша горчива изпивай
с ходатайствена Сила от Бог.

Не изстивай, сърце! Не изстивай!
В саможертва Христова гори!
Плач ли носиш – сълзите проливай!
Мир ли имаш – той нека искри!

Не изстивай, сърце! Не изстивай!
На студените – себе си дай!
За души неспасени отивай
и във най-мразовития край.

Не изстивай, сърце! Не изстивай!
Даже в сняг да е скрита пръстта.
С тази мисъл в надежда заспивай:
Твоят Огън е Дух от Христа!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

„Огън дойдох да хвърля на земята;
и какво повече да искам, ако се
е вече запалил?“ (Лука 12:49)

Езикът на Христос, Небесен,
докрай в живота си учи,
че той се лее като песен,
и като музика звучи.

Не са ти нужни преводачи
и речник даже не търси.
Пред Бог, когато някой плаче,
Той винаги ще го спаси.

Любов на всичките езици
е Огън, даващ топлина.
„Обичай“ щом ти бъде прицел
ти знаеш думичка една.

След нея следвай втора, трета,
изпълнени от Вечен Дух,
и за човешката несрета
не ставай сляп, не бивай глух.

Че всяка дума е родена
на Бога в огнената пещ,
и у човека осветена,
тя вече прави го горещ.

Каквото на Исус сме дали,
Той много повече е дал…
Небесен Огън да запали –
така сред всички е живял.

И с думи живи ни зарече,
с Език, в Делата Му пресвят.
Пристига Царството Му вече,
а тук мнозина още спят…

Учете думите, учете,
че скоро ще настъпи ден,
със жителите на Небето
да водим разговор свещен.

И който знае им Езика,
ще бъде сам един от тях…
Духът му от възторг ще блика.
Сърцето ще е пълен мях.

Езикът на Христос, Небесен,
в живота щом е опознал,
на Бог в Олтара е принесен
и ненапразно е живял.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Всяка котва сърцето си вика.
Там, където я пуснеш – тежи.
Тя изпълва с копнеж мъченика
във Небето със зов да кръжи.

Зад съдбовната светла завеса
да прониква със Свят благослов,
и да знае мечтите къде са
преизпълнени с Дух от Любов.

Помъдрял от житейските бури
да се скрие в най-чист мироглед.
Че си струва, щом Господ притури
скръб и болка в живота му клет.

Котва само със тях се обръща
да потърси висок небосвод,
даже грозен светът да се смръщва,
че посоката има си брод.

Всичко тленно в борби остарява,
без вървежа да върне назад,
но сърцето до кръст се надява,
щом го тегли Небесният Град.

То смирено с надежда се кротва
и жадува през всичките дни
да потъне при своята котва
в озарени от Бог висини.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Пирува с първенците Валтасар
и вдига тост със чаша във ръката.
Търкулнатият от измама зар
корона му е сложил на главата.

Във царството си пръв, незаменим,
да се гордее с тежката си слава,
но в ноздрите на Бога да е дим,
какъвто силен вятър разпилява.

Пирува царят. Виното шурти.
Очите му от пиене са мътни.
В стените на палата лъч блести
и пръсти се явяват, някак смътни.

Изписват думи в каменния зид
и карат Валтасар да изтрезнее.
„Какъв е този надпис страховит?
Къде е тълкувателят? Къде е?“

Пристига скоро Божият човек
написаното с мъдрост да тълкува.
„Претеглен на везните, ти си лек
и славата ти шепа пръст не струва!

А царството ти днес се раздели
и дните ти са вече преброени,
че с Божието злато весели
сам себе си и своите хиени.

Властта ти свърши. Беше тя дотук.
Ще я разграбят перси и мидяни.
А ти смири се, щом Небесен чук
наказва те със думи провидяни…“

Във тъмна нощ издъхва Валтасар,
със копие пронизан от засада. 
Търкулнатият от измама зар
завлича в миг душата му във ада.

Та в бъдни на земята времена
да помнят всички що е земна слава…
Короната се носи, но с цена,
която в черен мрак се издължава.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Когато езикът, мъчително сух,
от ада молитви изрича,
остава Отецът далечен и глух
и в лютата скръб не наднича.

На грешника празния земен живот
е гледал през всички години.
Ръце е протягал към жалкия скот,
но той е послушал гадини.

Съдбата е избор. Животът е път.
Смъртта е врата в сетнината.
И всичко се струпва, когато отвъд
претегли духа Съдията.

И няма за скверния златна среда,
събираща чисто и мръсно.
Не пие ли приживе Жива Вода,
оттатък за нея е късно…

Оттатък е Правдата с острия Меч.
В лъчите докрай безпристрастна.
Да прати злотвореца твърде далеч –
в тъмата, от мъки злощастна.

И нека от думите гняв не расте.
Роптание нека да няма.
Че само за живите хора са те,
преди да са паднали в яма.

Мислете за мен, като пътния знак.
За грешника – „Стоп“ преди края.
Че щом си отиде, погълнат от мрак,
не мога дори да го зная…

Тогава ще иска, мъчително сух,
към Бога слова да изрича.
Но кой днес остава далечен и глух
и в Божия Зов не наднича?…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Не излизай от Святата Книга!
С нея бягаш от светския плен.
Тя духа ти високо въздига
и го прави в лъчи просветен.

А пък нейните светли корици,
що задържат свещен стихослов,
са крилата на верните птици,
полетели със Дух от Любов.

Не излизай от Святата Книга.
Тя родена е в пламенна пещ.
Нека Хлябът от нея ти стига –
бял и дъхав, олтарно горещ.

Че със Правдата щом те засити,
имаш Сила за славни дела,
да си пратен от Бога вестител
до човеците с куп теглила.

Не излизай от Святата Книга!
Меч двуостър от нея блести.
С нея чупиш желязна верига
и събаряш тъмнични врати.

А душите, от мрака пленени,
вкусват чудната в Дух свобода,
за да следват със Слово родени
пътеводната светла Звезда.

Не излизай от Святата Книга,
но довека във нея бъди!
Тя на Господ е благото иго
и се носи със волни гърди.

Тя е Смисълът, който си струва
до последния дъх или стон,
щом със нея човекът пътува
от земята до Хълма Сион.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)