Категория: Poetry

Не знаят хората, не питат,
дори усетили злина,
защо привлича ги магнитът,
от Бог наречен Сатана.
И как минават вековете,
а той съдбите им руши,
и щом ги сдъвче в греховете,
поглъща техните души.

Човек лишен ли е от вяра,
за Злото винаги е сляп.
В духа на светската поквара
върви и пада в черен трап.
И в него е готов да рови
с години лепкавата кал,
намиращ хиляди любови,
които князът е раздал.

Любов към идолите земни.
Любов в хазартните игри.
Любов от пълните кореми
към безконечните софри.
Любов безумна към парите.
Любов за всяка суета.
Любов към егото си, скрито
в дълбоки връзки със калта.

А тръгне ли така да люби
човекът грешен този свят,
във мрака гъст ще се погуби,
където няма път назад.
Да види някога, оттатък,
във миг безкрайно закъснял,
че дългият живот е кратък,
когато го владее кал…

И там напусто е да иска
от Бог съдба за втори път.
Не! Днес да преценява риска,
когато люби го светът…
Защото той е само маска
на паднал дух от висини,
и с неговата тъмна ласка
безбожни стават всички дни.

Човек ли е? Роден е вече
един живот да сътвори.
Дали ще е от Бог далече
зависи от какво гори…
Горят Небесните олтари.
Гори и адът с бесен плам.
А огън почне ли да жари –
при него е сърцето, там…

И има смисъл само тука,
не утре, даже не нощес,
Спасителят да му почука,
а той да отговори: Влез!
Едва тогава, без да пита,
но озарен от Светлина,
човек ще знае, че магнитът
е бил лъжецът Сатана.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

На всички приятели с Любов!

Не съм столетник дългобрад.
Пътувам към шестдесетина.
Но с Божията Благодат
живях Господната Година.

Дванайсет месеца е тя.
Дванайсет Порти с Плод Небесен.
И всяка вътре в мен блестя
по Пътя Свят и безтелесен.

Недейте пита за цена.
Тя само Богу днес е явна.
С духа си нося планина,
а с тялото съдба безславна.

Сърцето ми докосва връх.
Душата в дъно е смирена.
И в битка до последен дъх
стоя на своята арена.

Дървото горе ражда Плод,
но долу трудно Той се ражда,
защото Вечният Живот,
за Правда Божия е жажда.

Разтворил шепите си в Дар,
раздавах Този Плод без мяра,
но тръгнал беше на пазар
народът в своята поквара.

Годината ми не съзря,
дори сърце да я изстрада.
Духът ми пред Олтар горя,
а после и от злобна клада.

За всички Верни бях Тръба,
а за неверните – плашило.
Но как да задържат в торба
заострено от Бога шило?

Пробива си през мрака път
и пак душите изнамира…
Година Божия! Без плът!
В която Светлина извира!

През Портата на Исахар
във Миг жадуван ще премина,
че тя ми е от Бога Дар –
един от цялата Година.

Дано и Верните край мен
Духът със Порти да споходи,
и да отидат в свят блажен
без скърби, болки и несгоди.

И бисерни пред Бога Свят
в дълбок поклон да коленичат,
че в Неговата Благодат
живяха, за да се обичат…

Амин и Амин!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Една река най-мъдра и велика
в духа ми с освещение тече.
Водата й от Свята древност блика
и грешни в покаяние влече.

Илия тя пропусна да премине
със спътника си верен Елисей,
че Правдата от зло не ще загине,
когато колесница я огрей…

Сам Господ, с Гълъб Бял на рамената,
в реката беше кръстен от Йоан,
и тръгна въплътена Светлината,
за да остави Смисъл изживян.

Към нея бягат людете бунтовни
да се спасят от идещия Гняв,
и съвести – ужилено-виновни
се връщат в Пътя Истинен и прав.

Вълните й са чудни! Потърси я!
Бъди от Бога с Милост оправдан!
Ръцете на Небесния Месия
все още се протягат над Йордан…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Верни думи в сърцето си ще изрека
и дано всеки види ги прави.
Хвърлен кръст не изваждам от студена река.
Само клетникът, който се дави…

Че парчето метал няма дух и душа,
а Спасителят хора спасява.
Но реши ли слепецът, че съм крив и греша –
нека грешен си бъда тогава…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Недей да се стремиш към слава,
дори да дойде изведнъж,
че нея Сам я заслужава
един единствен Разпнат Мъж.

Че тя е огън, който свети,
но може да опожари,
и в сива пепел под нозете
превърнала се би дори.

Върха докоснеш ли за кратко,
падни на дъното, смирен,
че там горчивото е сладко
и с Божий лъч си озарен.

Помни, че горе на Небето
Исус е на мнозина брат,
и с тях се слива неусетно
в една пречудна Благодат.

Не ще Го видиш със корона,
да търси почит като Цар.
В сърца човешки му е Тронът,
и там е властен Господар.

Възнесен Свят над Галилея,
въздигна се със бял висон.
За Цар такъв – докрай копнея,
и Той в душата ми е стон.

На Него подобава Слава,
но Той обръща я в Любов,
готов до днес да се снишава
до най-страдалческия ров.

И в Него Сам Отец събира
високото с дълбочина,
та грешните да изнамира,
платил най-святата цена.

Недей да се стремиш към слава,
но паднал тих на колене,
моли Исус да те дарява
със вяра за слуга поне.

И вътре в тебе ще нахлува
безкраен Мир като река,
че там смиреният векува
на Бога в Святата ръка.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

От стари бесовски съюзи,
навред разпалили войни,
светът проклет ще се изхлузи
до адовите дълбини.

Царе, крале и президенти
на почит всякога били,
ще бъдат вечните клиенти
за огнен жупел от стрели.

А с тях – продажни премиери
в окови страшни ще са там,
и никой няма да намери
утеха в яростния плам.

Ще стенат в мрака генерали
проливали реки от кръв,
и всички, що сърца са дали
за всяка сатанинска стръв.

Банкерът ще хрипти и моли
за капчица вода поне,
забравил хиляди неволи,
които е съсипал с „Не“…

Това е вечност предузната!
Записана от векове!
Защо ли още Сатаната
светът за господар зове?

Змията сигурно му стига
за някакъв измислен рай,
но после черната верига
едва ли смъртен ще изтрай.

Една тръба бучи, не спира.
Дано от пропаст да спаси!
Но днес земята се раздира
и лют пожар не се гаси.

От стари бесовски съюзи
светът е зъл… Същински ад!
Обърнах си и двете бузи
и чакам моя Господ Свят…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Износен в майчина утроба
човек се ражда на света,
и в път от люлката до гроба
напредва бавно с възрастта.

Познава ласки и прегръдки,
усеща бащин благослов,
от щастието пие глътки,
за нови всякога готов.

На зрелост радва се от сила
и здраве в младото сърце,
и сам превръща се в закрила
на крехко мъничко телце.

В съдбата весело свирука,
че тя е хоризонт без край,
и всяка бъдеща сполука
е със усещане за рай.

Веднъж достигнал до предела,
започва в скръб да се мори,
че възрастта му е отнела
искрата бурно да гори.

Косата бързо посивява
във своя заник осребрен,
и вече късно е за слава
в живот, от болки уморен.

А може чудо да се случи
във някой миг неотразим,
и сам човек да се поучи
от фарисея Никодим…

Във време мрачно и тревожно
със вяра жива във гърди,
разбрал бе той, че е възможно
и стар човек да се роди…

Износен в Божия утроба
светец се ражда на света,
да бори яростната злоба
със Силата на Любовта.

И в път – от Алфа до Омега,
с пробудени очи на пост,
да влезе разпнат във Ковчега
на оживелия Христос.

Това е Мъдростта велика,
която мога да ви дам –
сърцето на човек да вика,
но към Последния Адам.

Че земният живот е кратък,
а Вечният твори следа
във най-чудесния зачатък,
роден от Живата Вода.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)