Категория: Poetry

ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА!

Published on от classicallpoetryВашият коментар

Когато подариш надежда Свята
на пленника от пещерния мрак,
отдръпва се смутена тъмнината,
че Дух дошъл е да спасява пак.

Дори и най-нищожното светило –
свещица или клечка от кибрит,
смущават в миг безбожното мъртвило,
понеже Бог е явен и открит.

И в чудната природа на нещата
една и съща тайна виждам аз –
каквото осветява Светлината
прибира го под Вечната Си Власт.

Лъжа да ме оспори, ако иска,
но тази е на Господа мощта,
дори от мрака прилепът да писка
и бухалът да буха през нощта.

Лъчът Небесен своите прибира
и няма кой копнежа му да спре.
Дори на този свят да се умира,
спасеният не може да умре.

Прибира се с утеха на Небето,
далече от греховната злина,
при Онзи, Който дал ни Битието,
изрече пръв: Да бъде Светлина!

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

СВЯТАТА ПОБЕДА

Published on от classicallpoetry1 коментар

В теб се борят два човека…
Кой от тях ще победи?
Този, с вечната пътека
към високите звезди,

или другият, всепръстен,
в куп от страсти окован,
цял от грехове задръстен
като боклучав казан…

Кой душата ти вълнува?
Кой сърцето ти държи?
Всеки избор скъпо струва,
щом човек го продължи…

И във битието тленно
свети Правдата една –
преходно и скъпоценно
се намират във война.

Мирни договори няма
в съдбоносната вражда.
Може да си пръст от яма
или злато без ръжда,

но за блясъка си златен
цял живот ще иждивиш.
Виж! Христос е благодатен!
Бързай да Му угодиш!

Той на Кръста те изстрада
и надежда ти дари,
че след битката – с награда
в тебе ще се сътвори…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ВЕЧНИТЕ КОНТУРИ

Published on от classicallpoetryВашият коментар

В живот от ветрове и бури,
не съм във вярата титан,
но следвам Вечните контури
на Пример Свят и очертан.

От тях блестят лъчи, които
човекът следвал би едвам,
защото в дребното им сито
умира старият Адам.

И ставам в пътя си белязан,
в ръка Небесна уловен.
От тъмни духове наказан,
от Светъл Дух благословен.

Пръстта от мене си отива.
Раздялата ми става меч.
Нищожен – този свят се свива
все по-далеч, и по-далеч.

И в стръмнината несъзрима,
от всяка крачка изцеден,
все още като зов ме има,
отричан и непобеден.

Дано Отец да ми притури
в скръбта утехата една,
дарил ми Вечните контури
на Примера от Светлина.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

БОЛКА НЯМА…

Published on от classicallpoetryВашият коментар

„Но понеже ще се умножи
беззаконието, любовта на
мнозинството ще охладнее…“
(Матея 24:12)

Студено ли е – болка няма.
В студа престава да боли.
Светът в това не вижда драма,
а дребен щрих като че ли…

Една висулка е щастлива,
когато вън е минус пет.
От пътя си не се отбива
да стопли някой старец клет.

Безчувствена и горда крачи.
Не трепват нейните очи.
Защо от чужда скръб да плаче,
та слабост да й проличи?

Животът е страхотен фризер.
Запазва здрава всяка плът.
И няма безпощадна криза
да праща съвестта на съд.

Но по-добре в гигантски глетчер
съдбата да се превърти –
от ранно утро и до вечер
ледът по нея да блести…

Каква трагедия позната,
видяна в Святи редове…
Настъпва страшна хладината
със мор и черни грехове.

И върволици от висулки,
родени в пещерния студ,
готови са да станат булки
и скочат в дяволския скут.

Чеда на лъскава измама,
в които Зло ще се всели…
Студено ли е – болка няма!
В студа престава да боли.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)