Категория: Poetry

При надвиснала тъмна беда
стара мъдрост от Словото свети –
ако Бог не опази града
за какво са му нужни ракети?

Ако Той не е Святият Щит,
то защита кому се възлага?
Ядрен удар – жесток, страховит
а след него… на пъкъла прага.

Кой измами ви, земни царе,
да се впускате в страшна вендета?
Всеки враг набелязан да мре
на една подивяла планета.

И тиранът, кръвясал в злини,
да ви пали със злоба фитила,
та зад плътни бетонни стени
да си мерите царската сила.

А на фронта – сред огън и дим
всичко живо за час да умира…
И светът да прилича на Рим,
а Нерон откъм вас да прозира.

Аз не искам пред Божия Гняв
кръв да плащам, от други пролята.
Няма смърт, за която съм прав…
Зло със зло не измива земята.

Всеки грях издълбава бразда
и във нея клеветникът лази…
Ако Бог не опази града,
как душите ви Той да опази?

Колко пъти убихте Христос
в битието, от зло земетръсно?
Съдбоносен е този въпрос!
И оттатък за него е късно…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Часовникът на този свят ще спре.
Ръждясват колелата му зъбчати.
А всичко нечестиво ще измре
на дявола под скверните печати.

И все едно – минута или ден –
ще скърца доразвитата пружина.
На тъмен княз, със злоба зареден,
допуснатата лудост му отмина.

Във ямата безпътните души
ще искат час за прошка и промяна.
Но Святият не ще им разреши,
защото време хич не им остана.

Че те го разпиляха в суета
и пясъкът в ръцете им изтече.
А горе пред Небесната Врата
надеждата заключена е вече…

И днес не е ли много по-добре
човекът от света да се остави,
и миг, преди часовникът да спре,
душата му Спасител да избави?

Да каже на Исуса: „Грешен бях,
но искам в Твойта Кръв да се измия!
А времето в живота ми без страх
за Теб да изживея и открия!“

Часовникът на този свят дрънчи.
Тревогата в стрелките му тиктака.
И всеки луд, за Бога без очи,
ще свърши във прегръдките на мрака…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Той е Верен и Свят Съдия.
Меч двуостър държи във Десница.
Аз пред Него безмълвен стоя
като свила крилата си птица.

Светла Правда крепи ме в гърди.
Уповавам на нея довека.
И си казвам: Господен бъди,
изтощен от съдбата нелека!

Суха плява безумна гори
и пожари разпалва проклета.
Колко пъти заричах я: „Спри!
Дай почивка на тази планета!

Съдията следи те със гняв
и Свещен участта ти изрича!
Но димът ти, от огън лукав,
все към бездните адови тича!“

Миг ще дойде, въздишан с печал,
и Съдът като щурм ще настъпи.
Всеки, с дявола евтин живял,
бъднините пристигат му скъпи.

Запечатвам я с твърдо Амин
тази Правда, пределно могъща,
че във Вечното има Един,
Който всекиму всичко възвръща.

Той е Верен и Свят Съдия
и отключва ту Рая, ту Ада!
А в живота на тази земя
за блажената Вечност се страда!

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Аз не питам защо и какво
има още в света да се случи.
Нека просто остана дърво,
що на щедрост отгоре се учи.

Раждах в клоните куп плодове,
наедрели от мъдрата есен.
Без да чакам гладът да зове
го засищах с духа си надвесен.

На короната нямах разцвет,
но при корена Слово роди ме –
да остана за земното клет
и не славя едното си име.

Нямах в мен пожълтели листа.
Само гъста смола от раздели…
Плодовете родих от Христа
за онези, що биха ги взели.

Приютявах небесни гнезда,
прошептян от възторга на птици.
Търсех залези с чудна звезда.
Срещах изгреви с будни зеници.

Моят Извор, щом чист отлети,
ще ме вдигне до Свята градина,
и духът ми възбог ще трепти,
плодотворно живял за малцина.

С тази простичка вяра творих.
На дървото ми тя е присъща.
До Мига, благодатен и тих,
с който тленното в Дух се обръща…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Приготви се, смирена Невясто!
Бяла дреха за Бог облечи!
Този свят не е чудното място,
озарено от светли лъчи.

В него злият купува, продава
като хули най-благата вест,
а властта му е пламнала плява
без морал, без задръжки и чест.

Приготви се, Невясто Христова!
Своя поглед в Небето удръж!
И бъди за Жениха готова –
от Отец Благодатният Мъж!

Той ще дойде във Свята премяна,
твърде Верен на Своя Завет,
а пък ти посрещни Го засмяна,
претърпяла тревоги и гнет.

Запали си, Невясто, светило!
Нека в него Масло да гори!
И на цялото светско мъртвило
най-последната прошка дари!

Гълъб бял Святостта да ти сочи
и те води с могъщи крила –
там, където в Заветните плочи
твойта Вяра е Дух и дела!

И накрая – в блажена прегръдка
под Отечески Свят благослов,
пий от чашата първата глътка
на безкрайната Вечна Любов!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Не ми търсете Господ с телескоп
далече сред светлинните години.
Приключи ли съдбата ми, и… хоп –
при Него моят дух ще си замине.

Ще литне до Заветното отвъд
без скорост, без ракета, без гориво,
че Вярата скъсява всеки път
и винаги пристига сполучливо.

Не ми търсете Господ с телескоп.
Изпълва Той Вселена необятна.
Сълзите Му напомнят за Потоп.
Дъхът – за древна Мощ хилядократна.

С една Звезда до век ще ме крепи –
Зорница в мрака, Лъч за битието.
И даже нощ, когато ме приспи,
сънят ми ще се случи на Небето.

Не ми хвалете в евтиния свят
това, което тлее и изгнива.
В тъмницата с безбожния диктат
обречена е всяка перспектива.

И само химн, изпят на колена,
троши стена, решетка и окова,
щом слиза във затвора Светлина
със Вечната Любов Исус Христова.

Да дава свобода на всеки роб!
Нагоре със крила да го издига!
Не ми търсете Господ с телескоп!
За Него и един Завет ми стига…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Пред трона безбожен подвил колене
светът заприличва на врящо гърне.
Отгоре притиснат от зъл похлупак.
Отдолу със огън от адския мрак.

Не трогват безумния Жертва и Кръст,
а дим се въздига отровен и гъст.
И бият се страшно народ със народ
за корист на някой дебел идиот.

Снабдени с убийствено точни очи,
от птици метални просторът бръмчи,
а Белият Гълъб пролива сълзи
за тези, които смъртта ще срази.

И няма за бесните изход назад.
В нозете им гърчи се целия свят.
Синджир от робини и роби безчет,
а те да са горе, на първия ред…

Но Рай не предлага такива места,
които да хранят ламтящи уста.
Къртица ги мами и червей мори
да влачат надолу сандъци с пари.

И с тях да си купят басейни с катран.
От сяра поръсен и с жупел огрян.
Защото на злите човеци е дял
и Бог сетнината им там е видял.

Да идва Великият Свят Съдия
на тази злощастна и тъжна земя.
И Правдата Свята навред възцари,
та вече гърнето от зло да не ври.

О, идвай Исусе! Недей се бави
и всичките тъмни палати взриви!
А после с Небесни лъчи, в Благодат,
бъди като Слънце над целия свят!

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)