Категория: Poetry

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Птицата в теб“, изразени от мен в поетичен рецитал!

Оставя всеки някаква следа.
И моята аз също ще оставя.
Пътувам към невидима Звезда –
не себе си, а Нея да прославя.

Тя някога земята посети.
Сниши се до съдбата на човека.
Дари го с най-прекрасните мечти,
превърнала Живота Си в пътека.

Посоки има хиляди навред
и всяка своя крайна точка има.
Най-святата нарича се Завет
и тя за сетивата е незрима.

Сърцето ми със вяра я държи.
Лъчите й са истински и звездни.
И който в нея духом продължи
ще дойде миг оттатък да изчезне.

И може би това е мъдростта –
да се надскочат земните представи,
и всичките пътеки на света
пътуващият мигом да забрави.

Че изток, запад, север или юг,
кръстосват прекосената планета,
но с тях човекът си остава тук –
във връзките на тленните въжета.

А моята посока е отвъд.
Натам Звездата стъпките ми води.
Небесна цел над всяка земна плът
с премеждия, тревоги и несгоди.

И струва си, с привременна тъга,
в пътеката нагоре да изтлея,
при облака и дивната дъга,
във светлия простор над Галилея.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Безбожният се спъва в моя стих
и хули Святи думи от жарава.
Съмненията вече му простих,
защото всяка плът се усъмнява.

Пръстта не може Дух да приюти
и в себе си Небето не побира.
От нея богохулен дим люти
и винаги изпушва, без да спира.

Най-страшният критичен дефицит
е онзи, свързан с капчицата вяра.
Слепец роптае, в тъмнина обвит,
но с гледна точка ми обсъжда дара.

На кърт не подобава да е цар,
поставен във гнездото на орлите,
че глина му е всичкият олтар,
а не безкраят син на висините.

И няма как един космополит
да покори духа атеистичен,
ни Арфата звънлива на Давид
да стопли плът със своя зов лиричен.

Живеем във различни светове.
Дели ни пропаст в хиляди години.
Не може мракът блясък да зове,
защото от лъчите ще загине.

В призванието всякога стоя.
И все така на пръст ще съм съблазън.
Презира ме проклетата змия,
предадена на гърчове и спазъм.

Но помня аз, че Пътят ме избра
да бъда знак, съдбовен за мнозина.
Проблеснал в този свят като искра,
в пожар да лумна, и да си замина.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Трънливият венец се носи
безмълвно, тихо, и без гняв.
Спестяваш всичките въпроси
дали си крив или си прав.

Във свят на озверели псета,
събрали в ямата души,
не чакай ангел със пинсета
от болката да те лиши.

Помни на Господ Бог словата
от времената на Адам,
че тръни ще роди земята
и плевели ще никнат там.

И няма плътската природа
омразата да ти спести,
дори когато в небосвода
Зорница върху теб блести.

С венец и четири пирона
заради Святите слова
се плаща златната корона
върху Христовата глава.

Трънливият венец се носи,
но ти с любов се усмихни,
че виждаш във скръбта защо си
през всичките усилни дни.

Исус у теб ще се познае –
на Кръст, но като Камък твърд.
Че Смисълът свещен това е:
С Венеца Му да вкусиш смърт!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Сеяч от любовта си жъне
благословените жита.
А вярата му като сън е
и чака зов на сутринта.

Във свят щастлив да се събуди,
последния си сноп събрал,
и сред треви и пеперуди
да си почине отмалял.

В десницата тежи умора.
Сърцето за покой шепти.
Светът е нива, пълна с хора,
но не у всеки лъч трепти.

Понякога духът му плаче
и свойта участ тих скърби.
Защо на Словото сеяч е,
а жъне мъничко съдби?

Кълваха от труда му врани
и едър бурен се роди,
а бяха семена отбрани,
поени с живите води.

Навярно е усилно време,
всемирна битка за души,
когато и едничко семе,
покълнало ще го теши.

И тридесет или стократно
ще връща на Небето плод,
че времето е безвъзвратно
било за смърт или живот.

Сеячът сее семената
и скоро ще се приюти
високо горе, в Светлината,
преминал бисерни врати.

Дай Боже, снопът да е верен,
и в делото да няма срам,
а той пред Теб да се намери,
като слуга за Твоя Храм!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

С годините човекът остарява
и времето не върнал би назад.
Това, което минало остава,
не претърпява никакъв обрат.
Но моя дух във Вярата гори
с една Любов на тридесет и три.

Безспорно е, животът ще приключи
пред всичките човеци начертан.
Дошъл като красиво бликнал ручей
накрая ще се влее в океан.
И там дано Творецът го дари
с една Любов на тридесет и три.

Да бъдеш млад е преходна наслада
и тя за кратко радва сетива.
Но даже и стрелата скоро пада,
докоснала висока синева.
А би могла мечта да възцари
с една Любов на тридесет и три.

Възкръсва всяко семе, щом умира,
пожертвано във своя чернозем.
Пред тлението – Вечност то избира
със полъх от Небесния Едем.
Защото в него ще пресътвори
една Любов на тридесет и три.

Животът се явява пред човека,
подобно чудо с дух неопознат.
Три части свързват цялата пътека –
дете, младеж и старец белобрад.
Но само във едната Дух искри
като Любов на тридесет и три.

От всичките човеци на земята –
Един ни даде Бог – да заблести.
Понесъл Сам на всичките вината,
да ги изкупи, и да им прости.
И там, на Кръста, да ги покори
с една Любов на тридесет и три.

Тръгни след Него, Верен на Завета,
и Той ще ти посочи висини.
Със Него ще блестиш като комета,
а мракът ще се дръпва настрани.
Така накрая ще те озари
една Любов на тридесет и три.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Защо човеците се мамят
и грях душите им скверни?
Искрите в Божията Памет
пръстта не ще възпламени.

Какви ли сетнини преломни
ще има някога отвъд,
щом Бог не иска да Си спомни
себичната човешка плът?

Дали сърцата са дочули
Вестта най-блага от Едем
или във мрак ще ги търкули
страстта на плътския корем?

Човек яде, за да живее,
а не живее да яде…
Къде е този свят? Къде е?
Пропаднал, дявол знай къде…

В един затвор чревоугоден
духът остава жалък роб.
И мами се, че е свободен
дори до преходния гроб…

А после Божията Памет
отказва да го приюти,
че горе на Небето – Храм е,
затворил за греха врати.

Стресни се в този стих, човеко!
Пръстта е лоша сетнина!
Исус да следваш не е леко,
но плащаш вярната цена.

Тъй малък в този свят огромен,
надмогнал с вяра във Христа,
да бъдеш на Отеца спомен
завинаги във Вечността!

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)