КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ

Ще оставя следите си скрито –
в паметта на добрите души.
Всичко тленно ще бъде изтрито
и в пръстта своя зов ще сниши.

Всеки край се обгръща в забрава.
Всяка загуба – скръбно гнети.
Най-красивият храст прецъфтява,
даже цветно край нас да цъфти.

Сам гранитът – и той се напуква
и пред времето скланя снага,
дълго носил изсечени букви,
като белег за древна тъга.

Но сърцето ми в тлен не унива,
щом от Вечния пази слова.
Паметта е стремително жива,
къс от Вечност, и лъч в синева.

Летописец в духа ни будува.
Всеки спомен записва с перо.
И разровим ли – в миг ще изплува
светла дума, усмивка, добро…

Свята крипта – за нова Вселена,
във която ще греят мечти,
и душата – с Любов окрилена –
на Твореца „Амин“ ще шепти.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Заричам си една присъда,
докато имам дъх и път –
на гузна съвест трън да бъда
или във колелото прът.

И все едно дали от хула
или позор ще ме боли.
Въздига злият черна кула,
но Господ ще я строполи.

Да бъда камъче в обувка
или пък неудобен враг.
Едната Юдова целувка
да бих смутил. И пак, и пак…

Не би ме сплашила верига,
ни всяка долна клевета.
Това за цял живот ми стига.
Дори за Вечност със Христа…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Не вярвам на измислени герои
и комикси суетни не чета.
Потоп набира сила от порои.
Измамата – от змийските уста.

Не ми е нужен супермен в ракета.
Христос ми стига – в Прицел и Завет.
Светът се възхищава от ментета,
а аз съм влюбен в моя Господ Свет.

И няма с Холивуд да Го разлюбя,
и идол в мен не ще Го принизи.
Живота си – за Него ще изгубя,
преглътнал скръб, горчилка и сълзи.

Грехът не би сменил си режисьора,
но иска го – нечист, лукав, рогат.
Харесват го измамените хора
с героите – в плакат подир плакат.

Спасители – по-евтини от плява.
Дори от долнопробен наркотик.
Пред свършека светът се забавлява
в поклони пред върховния циник.

Но тръгне ли към Вечния сърцето –
не ще намери много богове,
и дъх не ще усети под небцето,
та Бога Милостив да призове.

Молитва… Екшън… Час и половина!
С Христос или със Холивуд? Реши!
На Хълма Елеонски бдят малцина,
а в ада няма кой да утеши.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Богатият е беден, а бедният – богат,
дори до дъх последен на този тъжен свят.
Отколешна измама човеците мори –
това, което нямат, най-бързо ги гори.
Пръстта надолу дърпа. Фалшивото блести.
И мор, простряла сърпа, ожънва и мъсти.

Простира Господ шепи към паднали в несвяст,
но в погледите слепи – имот, пари и власт.
Вериги и въжета. Надежди в бесове.
И страст, която крета пирони да кове.
Отива си, наведен, измаменият свят.
Богатият е беден, а бедният – богат.

Обрат не ще настъпи. Животът ще е лош.
И злият ще се къпе в охолство и разкош.
Ще страда сиромахът за вечния си дом,
а земната му стряха ще случи на погром.
И в този мор неведом на идещия ад,
богатият е беден, а бедният – богат.

А бездна в миг разсича два пътя с огнен съд.
Сърце, що дух привлича, е негово отвъд…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Освети ме с вярата на Яков!
Нека в Теб намери ме Мигът!
За да пия Святото Ти мляко
и летя по Млечния Ти Път!

В мен пребъдвай – Утринна Зорница!
Ще Те хваля аз во век веков!
Щом крилата в Теб разпери птица
в миг намира Космос от Любов!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

Да можех само в сън да те копнея –
мечтите ти ще сбъдна до една.
Пристъпил бих в душата ти. Та в нея
да бъда лъч вълшебна светлина.

Южнякът, който пролетно целува
на кълновете трепетния блян.
Художникът, готов да нарисува
пейзажа, от молитви провидян.

Мъдрецът, който в притчите открива
на времето съдбовните следи.
И без да пита колко си щастлива,
от щастие прошепва ти: Бъди!

Една любов е сбъдната вселена.
Най-истинското чудо е насън.
И даже пред съдба несътворена
оставам лъч. И винаги ще съм…

А в утрото, от мекото възглаве,
отворила очи, ме прошепти –
и аз ще бъда слънчево наяве,
отдавна сбъднал твоите мечти.

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)

Любовта ти прилича
на запалена свещ.
Твоят дъх ме обрича
в своя пламък горещ.

Твоят поглед ме гали,
и с лъчи ме гори.
И едва ли, едва ли
ще заспя до зори.

Имам тебе – звездица,
подарена ми в зов.
Като нежна шевица.
Като свят благослов.

Чудеса не умея,
но в мен чудо шепти:
Нека в теб да огрея
всички мои мечти!

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)