Защо съвестта е отчайващо глуха,
когато светът е под пълна разруха?
Не чува ридания с думи тъжовни
и няма злотворци пред нея виновни…

Защо съвестта е за мъката сляпа,
когато ковчегът се спуска във трапа?
Не вижда как майка сълзите пролива
понеже насилник сина й убива…

Защо съвестта е за Правдата няма
и глас не надига пред грях и измама?
Невидим бръснач й отрязва езика
и няма да гъкне или да извика…

Защо съвестта е от дух прегоряла
и крие петната по дрехата бяла?
Нима не разбира, че гибел това е
пред Онзи, за Който реши да нехае?

Защо съвестта е присъда, която
напомня на всеки за времето Свято,
когато наяве ще види делата,
които е вършил без Съд на земята?

Защо ли? Защото със зло се спогажда,
а то я приспива и в мор я пояжда!
Във времето страшно, за участ жестока,
е вече платена от дявола стока…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)