Злината затова е – да боли!
Скръбта в сърцето – да я претърпява!
Летят от мрака хиляди стрели,
когато си посочен за разправа.

Въвлечен в неизбежната война
понасяш тих получените рани,
а Кръстът е Свещен, като цена,
с която Вяра лоното си брани.

От болката разбираш, че си жив,
а твоят враг брои щети несметни.
И някога, в победата щастлив,
ще си припомняш мъките Заветни.

Там няма радостта да е медал,
но тиха и заслужена утеха,
че своя Бог за миг не си продал,
когато куп търговци те проклеха.

Злината затова е – да боли,
но даже тя скръбта си заслужава,
защото с твърдост ще те закали
за изгрева на бъдещата Слава.

И ти, от дълги битки ветеран,
ще чуеш думи в истинска награда:
За Свята Правда беше поруган,
и тя с Венец маслинен ти се пада…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)