Защо светът жесток, невесел,
за весел празник се тъкми,
когато дух го е разтресъл
от злите адови тъми?
Защо подаръци продава,
а Дарът Божий тъпче с бяс,
и само с плевели и плява
е пълна земната му власт?
Защо девицата Мария
отново в ясли ще роди,
така намразена от тия,
които носят лед в гърди?
Нима не разпознаха в нея
Небесна Свята Благодат,
която пази от злодея
и неговия страшен ад?
Въпроси раждат се съдбовни.
Светът е гузен и мълчи.
А във очите му оловни
поклон към дявола личи.
Сценарият се изпълнява,
от пещ лукава прогорен,
и пепелта му поругава
най-светлия от Бога Ден.
Ясен Ведрин
(Възходът на падението)
КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ 
„Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца. Защото всичко що е в света, – похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, – не е от Отца, но е от света; и светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва до века…“ (1 Йоаново 2:15-17)
„Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога. Или мислите, че без нужда казва писанието, че Бог и до завист ревнува за духа, който е турил да живее в нас?“ (Яков 4:4-5)
ХаресвамХаресвам