КОГАТО АЛЧНОСТТА Е ДОБРОДЕТЕЛ

Когато алчността е добродетел,
а смисълът – във многото пари,
измаменият хич не е усетил,
че в огъня на пъкъла гори.

И все едно е как ще си доказва,
че с Правда върши своите дела,
щом има над сърцето тъмна язва
и хитър паяк с властни пипала.

Пленен като муха от паяжина
на пръстното ще вярва и кади.
И в гнусните поклони на мнозина
ще иска дял сред светските звезди.

А щом делът му пламне като плява,
духа му с пепелта ще отнесе,
и там, оттатък, ще си заслужава
съдбата на едно проклето псе.

Далече от простора Свят и светъл,
едва тогава ще се увери,
че алчността не става добродетел
и Рай не се купува със пари…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

One thought on “КОГАТО АЛЧНОСТТА Е ДОБРОДЕТЕЛ

  1. „Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери. Понеже какво ще се ползва човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? или какво ще даде човек в замяна на живота си?“ (Матея 16:25-26)

    Харесвам

Вашият отговор на classicallpoetry Отказ