Пристига свършекът. Изплакан
със не един горчив живот.
От времето на Ирод чакан
до най-последния деспот.

Тъмнеят земните престоли.
Пируват светските царе.
А клетниците мръзнат голи,
но няма власт да ги съзре.

Ръжда короните пояжда
и Правда съвести боде,
а властник с ненаситна жажда
живее само да краде.

Светът е с образ богохулен
и става в блудните печат,
а покривът на всички кули
докосва пламналия ад.

Човешка мъка се отприщи
и мътни чезнеха съдби.
Сърцата раждаха се нищи
и нищи гаснеха в борби.

Искра от ангел да проблесне
напусто сякаш е била,
щом няма злия тя да стресне
за кървавите му дела.

Остава Господ! Да приключи
вековната на Злото власт.
И писаното да се случи –
за мен, за теб, за всички нас…

Че този свят когато свърши
и Бог от Рая го лиши,
сам Той сълзите ще избърше
на всички страдали души.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)