Ще го кажа най-сърдечно
с риск да съкруша плътта –
там, където няма Вечност,
има властна суета.

Купища от много вещи,
разноцветни стъкълца
и капанчета зловещи
за наивните сърца.

В мрака старият обесник
дебне светските тълпи,
и като прочетен вестник
иска всички да приспи.

Времегубене да има
сред концерти и игри,
а безумният да кима,
яко харчейки пари.

Гледане да не напълва
съблазнените очи,
а ефирът грях да бълва
докато ги помрачи.

Слушането да не спира
от класации безброй,
а душата да класира
мелодичния герой.

Като пясък да се ръси
времето на този свят,
и да стават дните къси
до пристигащия ад.

Ще го кажа най-сърдечно –
Злото времето краде.
Да живееш бързотечно
ще приключиш… Но къде?

Отговорът се намира
някъде в куплет назад,
щом набъбва и не спира
жетвата на дух рогат.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)