Автор: classicallpoetry

„Държавата, това съм аз!“
«L’etat, c’est moi.» — Луи XIV

Душите на пределния трагизъм
с размътени в харизма сетива,
все още се сплотяват в организъм,
уви… с некоронясана глава.

Той може с пищни речи да ги води
и да им бъде златният тотем.
„Да го възпеем в стихове и оди!
За него, Краля, всинца да умрем!“

Тъй както пръстен восъка притиска
и там, в печата, гербът му лъщи,
така и на тълпите им се иска
у Краля лъч божествен да трещи.

Отвори ли уста – да засенява!
Повдигне ли ръката – да твори!
В едно да бъде Господ и държава!
А кихне ли – да завалят пари!

Душите на пределния трагизъм
ридаят в политическа печал.
Каква ти, за духа, по-страшна криза,
щом Кралят-Слънце се оказа крал…

Ясен Ведрин
(Хрониките български)

Аз своя път далечен ще премина.
По други нито час не бих вървял.
Дори да е стеснен като пъртина
или разбит от дъждове и кал.

Съдбата свои пътници избира
не в някакъв случаен каталог,
но винаги от избора прозира
протегната Десницата на Бог.

И все едно дали ще срещна бури
или пък слънце в лъч ще ме теши.
Духът ми като плам ще прекатури
преградите пред светлите души.

Че стъпките превръщат се в начало,
което стига търсения край.
И кредото – възвишено и бяло
поне един следовник ще узнай.

Вървях и ще вървя! Това ми стига!
Дори да ме погълне самота.
Животът без решетка и верига
най-вярна е посока на света.

А щом нозете спрат се изтощени
и Вечното духа ми измори,
Ти, Боже, влей в изстиналите вени,
Животът, който в Теб ме покори.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Дай ми Святост, подобна на дреха!
Дай ми обич, подобна на Храм!
Твоя Глас в незаглъхнало ехо
да последвам с надежда и плам.

Да събудя мечти нелетели
към извечните Твои звезди!
Да достигна небесни предели!
Да докосна Христови следи!

Да съборя вековни прегради
от съмнения, бури и страх!
Да разлея реки, водопади,
като извор изпълнен от тях!

Като бисер в ръката Ти Свята
дай ми щедро да пръскам искри!
Да огрее Ликът Ти земята
и Духът Ти Добро да твори!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

Здравей моя памет далечна, от болки обръгнала.
От теб не остана ни вест, нито някаква кост.
Понякога мисъл ми казва, че вече си тръгнала
да дириш в отвъдното своя едничък Христос.

Писмото си пиша с върха на пробождащо копие.
Мастило си нямам. И ползвам за случая кръв.
Върни се при мене – сред моята скръбна утопия,
макар да не виждам за твоето търсене стръв.

Невинност си нямам. Отдавна съм грешен за бъдното.
Една Магдалина – с презрение кой не уби?
И без да съм толкова стреснат, че следват присъдите –
за тебе сърцето ми всякога нощем скърби.

Къде се скитосваш? Навярно в измислени космоси.
Или пък почукваш на портите, горе в Едем?
След седмия ден на Твореца – ти може би осма си.
Едно сътворение, скрито дълбоко у мен.

Върни се за малко! За миг от въздишка и истина!
Последния спомен вземи си, защото е твой!
И нека не в моята кръв се намериш пречистена,
но в тази, която за всички проливал е Той…

Ясен Ведрин
(Жълтици в дъбовата ракла)

Все някога духът ми ще те види –
разцъфнала градина в светъл свод.
Въздигната над скърби и обиди.
Пропита от надежда за живот.

И хората по твоите площади –
усмихнати и греещи навред.
От мъдрост стари, и от ведрост млади,
но клонки на един свещен завет.

Не питам колко раят ще ни струва,
защото той е винаги отвъд.
Достатъчно е взорът да векува
в една посока, истина и път.

Един Христос в делата ни да свети
и в прошките – с любов да утеши,
ще бъдеш лъч и люлка на поети,
на чисти и обветрени души.

В копнежа по апостолска светиня,
в пътеки от сказания на кръст,
да крепнеш ти, обичана родино,
надмогнала позор, тъга и пръст.

Все някога духът ми ще те вае
от стих и песен в сбъднати мечти.
И може би, Българийо, това е
съдбата, че едничка си ми ти.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Познавах те, преди да съм те зърнал.
От изгрева, в сърцето просиял.
Светът си многократно преобърнал –
родих те в жар от пареща печал.

Говорех ти, преди да съм те срещнал.
Наяве и насън те прошептях.
Невидима те имах и усещах.
Нетърсена дори те закопнях.

Прегръщах те, преди да те докосна.
С прокрадващ поглед – лумнала мечта.
За моята далечност – близък остров.
На пътя ми – отворена врата.

Обичах те, преди да бъдеш вечна.
С предчувствие в измолени следи.
Една любов, подобна на предтеча,
въздъхна в мен, и… просто те роди.

Ясен Ведрин
(Сбъднати предчувствия)

Все така те обичам. Не си променена.
Твоят поглед е моя мечта.
Светят въглени. Топло е вътре във мене.
Огнен порив извиква жарта.

Все така те докосвам. И меките длани
се превръщат в гнездо на мечти.
В него малки врабчета се сгушват събрани.
Чуруликат. И радост трепти.

Все така те целувам. И в мен се разлива
буйно вино от млада лоза.
Боже мой! Колко искам да бъдеш щастлива!
Моя радост и моя сълза!

Все така съм до теб. Облегни се, любима!
Силни още са мойте ръце!
Нека изгрева срещнем, понеже ни има –
дъх до дъх, и сърце до сърце!

Ясен Ведрин
(Шарена палитра)