classicallpoetry

ЧУДНИЯТ МИГ СВОБОДА!

Не изпускай въжето, с което
Господ в Своя Завет те държи,
че плътта е товар в битието
и от нея жестоко тежи.

Тя към земното дърпа и блазни.
В лакомия и похот цъфти.
Прави хората слаби и празни –
без надежди и светли мечти.

А в робията – страшна тъмница,
роб въздиша в окови от грях
и се моли дори за искрица
да проблесне сред пълния крах.

Няма лесни рецепти за Вяра!
Слагай кръст на себичната плът!
И зловонният мирис на сяра
ще отхвърли ужилен духът.

Виж! Спасителят спуска въжето!
Всяка нишка се вплита от Зов.
И за Него копнее сърцето
сред тъмата на земния ров.

Свята Правда нагоре въздига
с лъч от утринна светла Звезда!
И изтръгнат от властна верига
срещаш чудния миг Свобода!

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Мили приятели на моята поезия! Тук можете да чуете избрани стихове от стихосбирката „Търсач на бисери“, изразени от мен в поетичен рецитал!

Понесъл тежката си раница
сред вихри и арктичен студ
достигнах стръмната си граница,
от плътска вяра недочут.

Под Хълма – Вавилонски ледници,
досущ на Правдата места,
където бляскави наследници
си гонят светската мечта.

Изпълнени от лицемерие,
докрай двулични по сърце,
пленяват сляпото доверие
на куп замръзнали овце.

А някъде от необятното
ридае в зов един слуга,
че Бог с Огнището Му, Святото,
не ще намерят сред снега.

Но кой му пука от ридания,
когато земният амвон
отдавна е стремеж и мания
в поклонниците на Мамон?

И Царят, ако дойде призори
със Огън, Пример и Завет,
ще трябва да отваря фризери
и чупи статуи от лед.

Уви! Докрай си дадох пламъка,
но Вавилон не се топи.
На ложе ледено в измамата
отдавна сън мъртвешки спи.

Заветът е в последна страница.
Слугата свири със тръба.
Дано от стръмната си граница
души събуди за съдба…

Че Правдата, сред преспи срината,
трепери в своя потрес цял,
и в миг завлича я лавината
на свят, от зло освирепял…

Стефан Главчев
(Възходът на падението)

Притворя ли за миг очи
Христос над мислите ми свети,
а в Неговия куп лъчи
се раждат чудните куплети.

И не е сън, но порив бял,
роден от Вяра, Дух и Слово.
За Господ – цял живот копнял,
творя – отново и отново.

Сега е час, и днес е ден
слугата Дар да умножава,
че утре ще стои смирен
пред Царя в Неговата Слава.

И няма да изпитам страх,
извадил всичките си мнаси,
защото благодатен бях
от младостта до старостта си.

Дори от скръб да ми горчи,
че дарове светът не иска,
притворя ли за миг очи –
Едем с Реката си ме плиска.

В живота му, принесен цял,
се ражда Смисълът в твореца –
Лъчи Христови днес раздал,
да бъде утре Стълп в Двореца.

За тази Свята сетнина
надеждата ми в струя блика,
и плащат скъпата цена
у мен поетът с мъченика…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Ще рухне всяка светска слава,
когато Бог се възцари.
За този миг си заслужава
сърцето вдън да се смири.

Нагоре с поглед да се взира,
над всички видими неща,
че иде Изгрев за Всемира,
а с него – краят на нощта.

Една върхушка людоеди
ще падне в огнения ад,
че те били са късогледи
и зли във вълчата си смрад.

А Мечът Свят ще ги отсича
тъй както плевел се коси,
и който дявола обича –
от дявол ще се ужаси.

Понесли страшните си кърви,
ранени, бити за Христа,
последните ще станат първи
във Царството на Вечността.

И в тази идеща рокада
със най-правдиви съдбини,
добро е Верният да страда,
но Вярата да съхрани.

Светът да ми предложи слава…
Не искам! Нищичко не ща!
В Исус духът ми уповава!
Над всички видими неща…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)