Автор: classicallpoetry

(По Римляни 8:18-19)

С каква Вселена, Боже мой,
да би дарил рода човешки,
когато сатанински вой
народи блъска като пешки?

Избиват се за къс земя
и вдигат граници с омрази,
а от лукавата ламя
не иска никой да се пази.

Висока летва е Христос,
от страстите непокорима.
Един търчи за власт и пост,
а друг – богатствата да има.

В планета, под звезди безброй,
решил е злият да върлува.
Вселената Ти, Боже мой,
да би могъл, ще изтъргува…

Но аз се радвам, че Си Свят
и грях до Теб не приближава.
Поглъща огненият ад
човеци, станали на плява.

Тях няма Зов да възвиши
в Небето чудно над безкрая,
защото слепите души
в къртичина си търсят рая.

И само Верните отвъд
в съдба, с Агнеца споделена,
ще видят Вечния Ти Път
към необятната Вселена…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

(По Филипяни 3:18-19)

Каквото съм опитал с Вяра –
това и пиша вдъхновен.
Не се намира в календара
Великият от Бога Ден.

Не свети Той веднъж в година,
а блясък е в живота цял,
но който Го почита в глина,
до днес остава ослепял.

Да търси чудните Му знаци
не в Библията, ред по ред,
но със яйца и козунаци
в пръстта да сътвори завет.

Уви! Такава вяра пръстна
не стига Вечните врати.
Исус от гроба Си възкръсна
и се възнесе да блести.

Надежда ни остави Свята
че Кръстът може да спаси,
но само Верни в Светлината
отгоре Бог ще възкреси.

Останалите – в земна слава
обслужват плътския корем.
„Христос возкресе! Ха, наздраве!
Да се напием и ядем!“

Цвърчи претрупаната скара
и рови въглени ръжен…
Не се намира в календара
Великият от Бога Ден.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

(По Галатяни 2:20)

Не искам Кръстната размяна –
за мен Живот, за Него – смърт,
но нека с Вяра поругана
пребъдвам в Камъка Му твърд.

Човекът е това, което
в Духа е приживе събрал,
и сам приема под Небето
от Бога писания дял.

Да си потърся келепира
отдавна нямам интерес.
Един живее, друг умира,
понесъл жребия злочест.

И нека ме пропусне слава,
когато в скърбите съм сит.
Честта не всякога се дава
да прави верния честит.

Умира ли Христос на Кръста,
до Него ще умирам там.
Отровата ще пия гъста
от злите тръни на Адам.

Не искам Кръстната размяна
в живота ми да проличи.
Лишен от сладката Осанна,
в „Разпни Го“ нека ми горчи.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Не се поддавай на покруса,
че в скръб и мъка си живял.
Животът, Верен на Исуса,
отвън е чер, отвътре – бял.

И смисъл под Небето няма
местата бързо да смениш,
дори съблазън и измама
да имат образ на сладкиш.

Богатият е днес мизерен,
дори претъпкан от пари.
Отвън е бял, отвътре – черен,
и бяс сърцето му гори.

По-лесно влязла би камила
през тънък процеп на игла,
а не душа, с поклон спестила
привременните теглила.

Застанал таен, зад вратата,
оттатък дебне тъмен княз.
И жетвата му е богата –
душите със пари и власт.

И няма крясъкът „О, Боже!“
да стигне светли висини…
Не може, грешници! Не може,
щом дух в измама ви плени!

След земната и пищна слава
поклонът плаща се отвъд,
и никой там не опрощава
сърца, приготвени за съд.

А ти, на своя Господ Верен,
в Завета Му се укрепи,
и този свят лукав и черен
със бяла дреха претърпи.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Да лъжа просто не умея,
но следвам Правдата една –
когато с Господ в Мир живея,
със дявола съм във война.

И няма начин на земята
да пазя неутралитет.
Творецът е проклел змията,
а аз не ща да съм проклет.

Доколкото и както мога
на Злото твърд ще съм отпор.
Света да примирявам с Бога –
това е светлият ми взор.

Да бъда на мнозина Слово
ми стана смисъл и съдба.
И с Меч – отново и отново
да влизам в Святата борба.

Тежи в ръцете ми умора
от Примера Исус Христов,
и търся в Аарон и Ора
подкрепа в братската любов.

Но тях през този век ги няма.
Прославиха се в древен миг.
А днес търговците във Храма
са най-последен Амалик.

Но Господ още ми е Знаме
и винаги ще е такъв –
в сърцето като огнен плам е,
и във духа ми като Лъв.

Оставам Негов, без принуда,
но с Вяра, Избор и Завет.
Понесъл всеки следващ удар –
отричан, хулен, неприет.

Но пак вдовица от Сарепта
духа ми с обич ще дари,
защото в скромната й лепта
Христос царува и гори.

Какво пък? В бъдното се смея
от Връх на Свята планина…
Когато с Господ в Мир живея,
със дявола съм във война.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Светът е отдавна прочетена книга
от Вечен и Свят Съдия,
каквито и властници днес да въздига
проклетата тъмна змия.

Войни и борби ще се случват до време
и людете смърт ще грози.
Измамникът своята корист ще вземе,
а клетникът – скръб и сълзи.

Неправдата още ще бъде царица
на своя оловен престол.
И верният Богу ще бъде на прицел
от злия, Агнеца пробол.

Опасните вихри души ще завличат
в безмерно жестоки лъжи.
Невястата своя Жених ще обича
и Кръста Му Свят ще държи.

Възмездие Свято от Бога пристига
и Гняв като буря расте.
Светът е отдавна прочетена книга
и само Христос я чете.

Последната страница щом се затвори
ще литнат към Него ята,
и скрити във Вечното, някъде горе,
ще срещнат в очи Радостта.

А долу, на Меча двуостър мишена,
ще стене проклетият род,
защото го чака дълбока геена,
лишена от Дух и Живот,

където във брънки на вечна верига
остава презрян и проклет.
Светът е отдавна прочетена книга.
Дори до последния ред…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

От остри копия прострелян,
но следвал вярната си цел,
пред моя Господ безпределен
достигнах сетния предел.

И нека никой да не счита,
че вече съм за Него сух,
но как се носи да попита
в сърцето планина от Дух.

Слуги са слизали мнозина
от Хълма с чудна Благодат,
и всеки Пътя си премина
на този зъл, неверен свят.

Със своя Пример да бележат
отколешните векове,
и Кръста си да мъкнат тежък,
и да преборват зверове.

Когато твърдостта пребъдва
у камък, сътворен за Храм,
умората не е присъда,
но знак, че той е вече там…

И миг, преди да си замине
при всички други светила,
Духът му дава да почине
от свършените си дела.

Това е скромната ми Вяра,
надмогнала над грях и плът –
дарих се, и остана в Дара
Живот на Истинския Път.

И нека ми спестят въпроси
пред Бога как платих цена,
защото Той е, Който носи
товар от Свята планина.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)