Автор: classicallpoetry

Безкраен Дух трепти върху ми.
Лъчи от Светлина шепти.
Пораждат те у мене думи
и в миг отварят ми врати.

С крила могъщи да премина
във свят, от Истина роден,
и там за птиците малцина
да бъда в Слово обдарен.

Любов в мелодия и рима
сърцето да пресътвори,
и Вечност чиста и незрима
на верните да подари.

Мечтите са въздишки бели
на уморените от скръб.
Те търсят чудните предели
на своя Утешител скъп.

Мирът Му светъл да ги гали,
а Изворът да ги пои.
И Огън жив да ги разпали,
та всеки Свят да устои.

Дали от стихове прозира
как много ги обича Той?
В сърцата им с Любов се взира
и мигом дава им покой.

С безкрайна нежност ги зарежда
и храни с ангелския хляб.
Да имат вяра и надежда
и никой да не бъде слаб.

Това е Смисълът да пиша,
когато Дух ме озари.
У мене Той Си има ниша
и в нея всякога гори.

Да бъде бляскава Менора,
която в тъмното блести
и всичките летящи хора
у Себе Си да приюти…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Човекът мисли си, че страда,
щом кратко зло е преживял,
и често приравнява ада
със временната си печал.

Така ужасно му се струва
едната болка да търпи,
със нея нощем да будува
и да не може да заспи.

Но тук на всичко идва краят.
Дори на страшните злини.
А хората до днес не знаят
какво са огнени вълни…

Какво е жупел без пощада
и сяра, гъста като смог.
Такъв е за злотворци адът.
И той е винаги жесток.

Не спира нито за минута.
Пламти за вечни векове.
И там, на ужаса във скута,
за милост никой не зове.

Отекват крясъците диви
сред куп изострени скали,
и духове немилостиви
забиват в грешните стрели.

А злият в паметта си жива
прочита ясно грях след грях,
и от агония се свива,
че във душата му е крах.

Живял е грозно и погрешно,
за да убива и краде.
Накрая – рухва безутешно,
и пада, дявол знай къде…

От дълъг списък Съдията
присъдата му с Гняв чете,
че зло е вършил на земята,
а покаяние не ще…

Това е страшната картина,
подобна на кошмарен сън.
За нея слепи са мнозина,
понеже още са отвън…

А чашата им – тук широка,
отвъд докрай ще се стесни,
и там ще срещнат кръволока,
изпълвал всичките им дни.

Какво ли още да напиша,
за хората в греховен плен?
Човек е жив, докато диша,
и има шанс да е простен.

Но щом затвори се вратата,
приключва всичко. Идва край!
И нова вечност, непозната,
събира тъмен урожай.

Дано поръси всички живи
Кръвта невинна на Христа,
когато род от нечестиви
се запокитва в пропастта.

Че изборът е съдбоносен.
Не там, оттатък! Тук и днес!
Живей да бъдеш плодоносен!
И с Дух пази едната чест!

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

„Ако пребъдвате в Моето учение,
наистина сте Мои ученици; и ще
познаете истината и истината
ще ви направи свободни…“
(Йоан 8:31-32)

Светът прилича на ограда,
която в тъмното държи,
и в нея само скот не страда,
повярвал сляпо на лъжи.

Над него властват скотовъди
с верига, ласо или прът,
и скотът длъжен е да бъде
послушен в земния си път.

Глава нагоре да не вдига,
Небето в зов да не съзре,
но с други скотове в талига
да дърпа, докато умре.

Реши ли някой да пробие
затвора в тъжния живот,
реки от мъка ще изпие,
щом би престанал да е скот.

На хули зли ще се насити,
ще носи името си в кал,
презрян от скотове честити
и под копитата – парцал.

Така ще си износи ада,
различен в своята вина,
но счупил тъмната ограда
на падналият Сатана.

Че в неговата скотобойна,
безбожен свят от векове,
трагедията, вече двойна,
не може скот да отърве.

Щом губи сам във яма черна
едната си душа и дух,
а свойта загуба безмерна
не вижда сляп, не чува глух.

Това е пълната трагичност.
Жестока лудост във затвор.
Поискаш ли да бъдеш личност –
мечтата е в пакет с позор.

И скръб, като жарава стара,
ще бъде земният ти съд,
че трябва да си кажеш с вяра:
„Животът ми е там, отвъд!

Агнец, разпънат на Голгота,
ми даде Смисъл и следа,
презрял оградата на скота,
да вкуся сладка свобода…“

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Смразяващия леден вятър
преборва само огнен дух.
Достатъчни са обич Свята
и вяра, стоплена в кожух.
Да помниш как един Илия
в най-страшна битка победи,
и всяка яростна стихия
посрещна с пламенни гърди.

И днес, като във дните стари
беснее гордият Ваал.
Владеят вълците кошари
и всеки сам се е оял.
Над тях гримирана и властна
крещи проклета Езавел,
и бди за ерес най-опасна
всред демоничния картел.

Съпрузи има си мнозина.
И всеки е като Ахав,
готов със мерзости дузина
да следва вълчия си нрав.
Да иска, да ламти, да трупа
разкъсал агнета безчет,
и да заслужи златна купа
на някой дяволски банкет.

Не питай Господ, Съдията
дали греха им е простил,
но със кожух и обич Свята,
качи се горе, на Кармил.
И там, присвил в нозе челото,
за Милост Бога призови,
че доста е на дните Злото,
щом цялата земя кърви.

И може би сърна ще скочи
във облака, от Правда бял,
че зима дълга се проточи
и стига вятър е вилнял…
Дошло е времето за тия,
които Зло не угаси,
с едната ревност на Илия
Небето в Миг да извиси.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Не знаят хората, не питат,
дори усетили злина,
защо привлича ги магнитът,
от Бог наречен Сатана.
И как минават вековете,
а той съдбите им руши,
и щом ги сдъвче в греховете,
поглъща техните души.

Човек лишен ли е от вяра,
за Злото винаги е сляп.
В духа на светската поквара
върви и пада в черен трап.
И в него е готов да рови
с години лепкавата кал,
намиращ хиляди любови,
които князът е раздал.

Любов към идолите земни.
Любов в хазартните игри.
Любов от пълните кореми
към безконечните софри.
Любов безумна към парите.
Любов за всяка суета.
Любов към егото си, скрито
в дълбоки връзки със калта.

А тръгне ли така да люби
човекът грешен този свят,
във мрака гъст ще се погуби,
където няма път назад.
Да види някога, оттатък,
във миг безкрайно закъснял,
че дългият живот е кратък,
когато го владее кал…

И там напусто е да иска
от Бог съдба за втори път.
Не! Днес да преценява риска,
когато люби го светът…
Защото той е само маска
на паднал дух от висини,
и с неговата тъмна ласка
безбожни стават всички дни.

Човек ли е? Роден е вече
един живот да сътвори.
Дали ще е от Бог далече
зависи от какво гори…
Горят Небесните олтари.
Гори и адът с бесен плам.
А огън почне ли да жари –
при него е сърцето, там…

И има смисъл само тука,
не утре, даже не нощес,
Спасителят да му почука,
а той да отговори: Влез!
Едва тогава, без да пита,
но озарен от Светлина,
човек ще знае, че магнитът
е бил лъжецът Сатана.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

На всички приятели с Любов!

Не съм столетник дългобрад.
Пътувам към шестдесетина.
Но с Божията Благодат
живях Господната Година.

Дванайсет месеца е тя.
Дванайсет Порти с Плод Небесен.
И всяка вътре в мен блестя
по Пътя Свят и безтелесен.

Недейте пита за цена.
Тя само Богу днес е явна.
С духа си нося планина,
а с тялото съдба безславна.

Сърцето ми докосва връх.
Душата в дъно е смирена.
И в битка до последен дъх
стоя на своята арена.

Дървото горе ражда Плод,
но долу трудно Той се ражда,
защото Вечният Живот,
за Правда Божия е жажда.

Разтворил шепите си в Дар,
раздавах Този Плод без мяра,
но тръгнал беше на пазар
народът в своята поквара.

Годината ми не съзря,
дори сърце да я изстрада.
Духът ми пред Олтар горя,
а после и от злобна клада.

За всички Верни бях Тръба,
а за неверните – плашило.
Но как да задържат в торба
заострено от Бога шило?

Пробива си през мрака път
и пак душите изнамира…
Година Божия! Без плът!
В която Светлина извира!

През Портата на Исахар
във Миг жадуван ще премина,
че тя ми е от Бога Дар –
един от цялата Година.

Дано и Верните край мен
Духът със Порти да споходи,
и да отидат в свят блажен
без скърби, болки и несгоди.

И бисерни пред Бога Свят
в дълбок поклон да коленичат,
че в Неговата Благодат
живяха, за да се обичат…

Амин и Амин!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Една река най-мъдра и велика
в духа ми с освещение тече.
Водата й от Свята древност блика
и грешни в покаяние влече.

Илия тя пропусна да премине
със спътника си верен Елисей,
че Правдата от зло не ще загине,
когато колесница я огрей…

Сам Господ, с Гълъб Бял на рамената,
в реката беше кръстен от Йоан,
и тръгна въплътена Светлината,
за да остави Смисъл изживян.

Към нея бягат людете бунтовни
да се спасят от идещия Гняв,
и съвести – ужилено-виновни
се връщат в Пътя Истинен и прав.

Вълните й са чудни! Потърси я!
Бъди от Бога с Милост оправдан!
Ръцете на Небесния Месия
все още се протягат над Йордан…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)