Умрял богаташът в минута среднощна.
Издъхнал във своя палат.
А бялата спалня – красива, разкошна,
сменила се мигом със ад.
Сред пушек лютив и стенания диви
душата му вдигнала вой.
“Защо ме наказваш така, Милостиви –
сред жупел и огнен порой?
Нима съм живял като зъл, безсърдечен
сред хората в белия свят?
Нима на ужасна съдба съм обречен –
да тлея, в катрана облят?
Изпитай и виж ми съдбата отново!
Едничко добро намери!
Недей ме наказва с присъда сурово
и с огън недей ме гори!”
Крещял богаташът за милост отгоре.
Гласът му в стените кънтял.
И ето, че Бог от небесни простори
душата му долу видял.
“Какво пък? – Си рекъл – Ще видя отново
живота на тоз мъченик!
Добро да открия по Моето Слово –
от ада спасявам го в миг…”
Погледнал Творецът съдбата човешка.
Едничко добро му открил.
“О, нека поправя досадната грешка!” –
в Сърцето Си Господ решил.
“Да тръгне веднага вестител отгоре!” –
ударил съдийският чук.
“Спасете душата от злите коптори!
Вдигнете я с връзка от лук!”
Небето притихнало. Ах, изненада!
Дочакахме Бог да сгреши!
Намерил доброто на грешник от ада!
На злата сред злите души!
Видял я в случайния ден на пазара
купуваща лук, зарзават…
А после конете във бяг да подкара
към своя огромен палат.
Потресло каруцата камъче бяло
и паднала връзка със лук.
А бедно сираче, три дена неяло,
навело се плахо, без звук.
“Вземи я! Вземи я!” – през смях богаташът
извикал и махнал с ръка.
“Човешки мизерии мен ме не плашат!
Богатство си имам, река…”
И същата връзка от лук, чудодейна,
от Бога вестителят взел.
И литнал към ада, от ужаси зейнал.
От огън и дим без предел.
Съзрял богаташа. И викнал отгоре:
“За лука сега се хвани!
Че той е доброто, което си сторил
едничко през твоите дни!”
Подскочил богатият. Сграбчил със пръсти
това чудотворно въже.
Издигал се той. Но отдолу – чевръсти
го дърпали двама мъже.
“Ах, вие глупаци! Проклети, нещастни!
Пуснете краката ми в миг!
Умирайте в огън със мъки ужасни
и страшен на устните вик!
Въжето отгоре е мое, едничко!
В съдбата ми нямате дял!
Че вие сте нищо, а то ми е всичко –
билетът за Райския бал…”
Но никой не пускал, дори и да кряска.
А ангелът вече летял.
И връзката лук, като вечност прекрасна,
богатият още държал.
Но после, безумно я пуснал сред мрака,
и яростен взел да крещи:
“О, червеи гнусни от тъмна клоака!
Защо са ви Райски врати?”
Докле ги заблъскал с прежулени длани –
в катрана се плиснал със тях.
И връзката лук, вместо светло имане,
му станала сетният грях.
“Не бърка Творецът от Своята Слава!” –
извикал вестителят с плам.
“Сърцето за злото си – зло заслужава
и адът желае го сам!
Въжето, което нагоре издига,
изпусна с безумие ти.
И връзката лук – като страшна верига
в душата ти нека люти…”
Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)
КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ 
Трябва да влезете, за да коментирате.