Автор: classicallpoetry

Дали животът шанс ще ти предложи
или до края ще останеш клет?
Когато тази мисъл те тревожи,
спомни си за последния билет.

Един билет за влака до Небето.
За Свята Вечност, някъде отвъд.
Че дните се изнизват неусетно
и винаги след тях пристига Съд.

Билетът! Кой и как да го намери?
Не гледай към гишето. Не е там.
Заключени са Божиите двери
за тленните потомци на Адам.

Но вътре, във сърцето, зов тиктака…
Спасител хлопа… В миг Му отвори!
Малцина чакат да пристигне влакът.
И ти сред тях жадувай и гори!

Пълни ръка бедняшка с милостини
и клетника спохождай с щедър дух.
Дори светът до ледник да изстине –
за скръбен вопъл не оставай глух.

Тъй праведникът плаща си цената
Небесна Благост да го окръжи.
Билетът е печат от Светлината
и в шепата Си Господ го държи.

Полагай в тази шепа неуморен
делата на духа си ден и нощ.
Че влакът идва. За едни затворен,
за други – като щедър звезден кош.

Дали животът шанс ще ти предложи
или до края ще останеш клет?
Когато тази мисъл те тревожи,
спомни си за последния билет…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Не искам като нерез да тлъстея
във кочина от мрамор и кристал.
Родих се със съдбата си. И в нея
бих всеки ден повторно изживял.

Със всичките си скърби и провали.
С неволите и грижите накуп.
Дори да имам избор друг… едва ли
ще стане той за шията ми клуп.

Светът не е Олимп за дух и вяра.
И аз не съм божествен Херкулес.
Витаят в него подлост и поквара.
Царуват само смъртните без чест.

Езикът на змията е отровен.
Ковчежникът й – грешният магнит.
И нека в този свят съм по-виновен,
отколкото почитан и честит.

Един тефтер с едно перо си кътам.
Живея с вяра – някъде отвъд.
И стига ми, ако намеря пътьом,
следовници за скръбния си път.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Далеч на Господ Бог от Трона
и в низки страсти потъмнял,
светът се взира днес в корона
на някакъв си земен крал.

И шум се вдига до Небето.
„Ела, Всевишни, и ни виж!
Въздигаме си на полето
последна кула за престиж.

Магнит за кралските особи
е тя с високия си връх,
строена със кръвта на роби
и пот до сетния им дъх.

Да свирят празнично фанфари
и топове гърмят салют.
Че днес пред млади и пред стари
се случва кралския дебют.

И крал на кулата велика
с властта си ще се възкачи.
Далеч от масата безлика,
но Свят пред Твоите очи.

И ние молим Ти се, Боже,
дори в душите със сълзи:
С живот и здраве ако може
навеки краля ни пази…“

Дочува възгласа Небето
и облак в отговор роси:
„Сина Си пратих в Битието,
от Злото сам да ви спаси.

А Моят Цар къде царува
и кула търси ли за власт?
С Короната Му кой векува,
слуга да бъде между вас?’

Дъждът е рукнал, но тълпите
сърцата крият с дъждобран.
И вместо с плач към висините,
във краля погледът е взрян.

И шум отново се въздига
край златния човешки трон,
а с най-опасната верига
държи сърцата Вавилон.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Ако някога бликна като бистър поток –
нека бъде в душата ти мила.
Всички пръски от думи, всеки жив водоскок
ти у мене да би преоткрила.

Като бъдност желана моя зов пожелай.
Той в скалите ми стръмни извира.
И в съдба те зарича – от начало до край.
Да те ражда… дори да умира.

Всяка жажда за нежност своя смисъл твори.
И слова се отприщват в пролука.
Докосни ме в в мечтите. И наяве дори.
Аз съм изворът, който бълбука.

Ако някога бликна – нека в теб събере
мойта обич водите прелели.
И ще бъде душата ти синьо море
с брегове от далечни предели.

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)

Изпя ли най-последната ми песен,
в която аз за теб се претворих?
След всичките ми чувства – непринесен
остана само този ветрен стих.

У теб – като предел да ме възлее.
Вълните с топъл юг да укроти.
И щом попиташ моят зов къде е –
дълбокото слова да прошепти.

Аз искам да ти бъда нескончаем.
Негмуркан, непреплуван. Като блян.
До залез явен. И до изгрев таен.
Но в допира – от тебе преживян.

И в ударите верни на сърцето –
утихнало, безбрежно от мечти,
да помниш, че си винаги морето,
което океана приюти…

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)

Тъй крехко е човешкото доверие.
Невинен цвят, погален от лъчи.
Красив копнеж от слънчева бродерия,
в която нежна искреност личи.

В един живот, родени за обичане,
и зов за споделени светове –
сърцата се доказват след изричане
и трепват, щом дългът ги призове.

С олтарен дъх, готова за причастие,
до своя храм пристъпва вярността.
И в пламъка на лумналото щастие
разлистя мигом алени листа.

Възнесени до Райското преддверие –
душите коленичат в стихослов.
А цветето, наречено доверие,
цъфти и прецъфтява от любов.

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)

До Правдата ще стигне всеки,
прекрачил в края си отвъд,
с една от всичките пътеки,
избрал на своя кръстопът.

Че там, оттатък, никой няма
да бъде сляп или пък глух,
но своята правдива драма
ще срещне със душа и дух.

Било, че в мрака ще пропада,
или лети към висини –
той взима своята награда
за всичките си земни дни.

Дали с въже или с верига,
привързан приживе от тях,
нагоре в мир ще се издига,
или ще слиза долу в страх.

И няма никак да попита
защо е тук или пък там,
понеже Правдата открита
дъхът му ще остави ням.

Съдбата не е зар в казино
и силна карта в бридж белот.
Дори живял като на кино –
човекът е с един живот.

И струва си да се помоли,
пред Бога паднал по лице,
преди смъртта да го разголи
до роб с окаяно сърце.

Че Правдата сега спасява,
щом с нея дух се освети,
но тя оттатък Съдник става,
затварящ Райските врати.

До нея ще пристигне всеки,
на този свят роден по плът,
с една от всичките пътеки,
избрал на своя кръстопът.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)