Автор: classicallpoetry

Набери ми цветята, които
аз за тебе с молитви посях,
и букет от любов неприкрита
подари ми с усмивка и смях.

Може би съм сънувал отколе
тази цветна надежда и блян.
Да си моята истинска пролет!
Да си моят възторг неживян!

Зимни хълмове с тебе заричах
и те шепнах в слова-семена.
Да съм винаги твоето всичко –
като зов, приютил светлина.

Като вятър, не спрял да рисува
с нежна четка зелени треви,
или лъч, който рими стихува
и в очите ти чувство мълви.

Обгърни ме с дъха си измолен,
а цветята в небето хвърли…
Ако ти си ми първата пролет –
аз съм твоето цвете…
Нали?!!

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)

Вратата в кратък миг ще се затвори,
а страницата Дух ще прочете.
И светлите души ще литнат горе,
където най-блажени ще са те.

А в грешната земя, опустошена,
потопът всяка чест ще съкруши.
И древната змия, от Бог смутена,
света от Светлината ще лиши.

Облъхнати от мерзост и поквара
влечугите в пръстта ще търсят храм.
И влезли под венчилото на звяра,
ще кажат “да” на тъмния Адам.

Звездите ще помръкнат. Като в яма.
Луната ще потули лепкав мрак.
И Кръстният Спасител ще Го няма,
застанал пред спасителния праг.

А някъде, от светъл свой прозорец,
един пророк щастлив ще промълви:
“Смирените въздигна, Боже, горе,
а гордите в капан ги улови!

Света наказа с праведна тояга.
С презрение царете унижи.
А Верните дари с усмивка блага
и с Вечност Твоят Род ще продължи.

Повярваха словата Ти малцина.
Но аз за тях на Теб благодаря.
Защото от година на година
слугата Ти чрез тях се разгоря.

И ето ги – в прегръдката Ти Свята –
принесли с вяра своите души,
че в кратък миг затвори се Вратата,
а долу няма кой да утеши…”

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Сърцето ми отдавна не дължи на
неверници и капчица от вяра.
Аз нямам за опора паяжина,
а Канара, от този свят по-стара.

Тя своите до края ще опази,
дори от ров дълбок ще ги изкупи.
И все едно е кой защо ги мрази
или пък се опитва да ги счупи.

Отдавна на високо пуснах корен
и смисъла открих на битието –
от Злото да остана непреборен
в двубой с едно нищожество проклето.

То може да беснее и да мами,
дори тълпи лукаво да поглъща.
Но щом е в Канарата вярността ми –
Любов от небесата ме обгръща.

И даже всяка плът да ме остави –
надеждите ми в Бога ще ликуват.
Защото трима, в Твърдостта Му здрави,
от милиарди повече си струват!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Победителят всичко прибира –
слава с рози по земния път.
Но и той по реда си умира
и духът му отива отвъд.

А пък там – изненада зловеща
му поднася жесток куриоз.
Той пропада над пропаст гореща,
а в сърцето му тлее въпрос.

“Боже, мой! Но защо са оловни
тези мои ръце и крака?
Как намери ги грешни, виновни,
и защо ме обричаш така?

Искам някак нагоре да хвръкна –
като ангел със волни криле,
че душата ми мигом помръкна
и от ада почувствах се зле…”

Като отговор Свят от безкрая
бял вестител над него кръжи:
“Как да искаш Спасение в Рая,
щом от приживе дял ти тежи?

Ако птица навърже в крилата
едри кюлчета злато, сребро,
ще лети ли с небесния вятър
и ще върши ли светло Добро?

Не отива ли тежкото долу
и пръстта не прибира ли пръст?
Как да искаш от Господа полет,
ако няма в сърцето ти Кръст?

Земна слава от тебе прозира –
пиршества за себичната плът.
Победителят всичко прибира,
но и всичко тежи му отвъд…”

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Дочувам глас на странник клет,
до мен решил да се допита:
„Ах, много моля за съвет,
че нося смут в душата свита.

Не виждам смисъл да съм жив
и мрак в очите ми напира,
че аз съм по природа крив,
а кривият – боклук умира.

Какво да сторя, ми кажи?
Къде живота си да скрия,
щом всички думи са лъжи
в една и съща орисия?“

Въпроси… Вятърът свисти
в отворена врата погрешна.
И няма как да опрости
Исус душата безутешна.

Но аз, към клетника пред мен,
решавам думи да му кажа,
а той ме гледа натъжен,
приседнал кротко на паважа.

„Попитай тихо Мъдростта,
готова да ти проговори:
Отвориш ли една врата
и… другата ще се затвори.

Отдавна Някой вън стои
и вярата ти още чака.
От Него Светлина струи,
която ще изгони мрака.

Той хлопа тихо. Като в сън.
И с тебе да вечеря иска.
Недей да Го държиш отвън
и даваш Зло да те потиска.

Че Той мнозина е спасил.
И тебе ще спаси довека.
А все едно какъв си бил,
щом тръгнеш в Святата пътека.

Живот невиждан, неживян,
с Небесна Кръв у теб ще блика.
Вратата отвори Му. С блян.
Че тя е Мир за мъченика…“

Протърква странникът очи.
Отваря сам Вратата бяла.
И всред Небесните лъчи
душата му е просияла.

А с трясък другата врата
затръшва се към тъмнината.
И тръгва да крещи в нощта
отново смачкан Сатаната…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

„При това ви казвам: По-лесно е
камила да мине през иглени уши,
отколкото богат да влезе в
Божието царство…“
(Матей 19:24)

Щом още сиромахът гине
с товар от тежки теглила,
не ще богатият премине
ухото тънко на игла.

Че той охолен на земята
приел е вечния си дял –
да се покланя на змията
за капка милост оглушал.

Дано да станал би камила –
прегърбен в пясъка горещ,
с едничкия си дъх и сила
от Бог да улови копнеж.

Бедняк да преведе в оазис.
Под слънцето да се смири.
И със последния катарзис
в Любов Христова да гори.

Души да стопля с милостиня
в сърцето си щом чуе: Дай!
И с живите води – в пустиня
да жертва себе си докрай.

Тогава ще премине лесно
оттатък, в светлия Едем,
потърсил битие небесно,
далеч от алчния корем.

Че днес камилите двугърби
минават иглени уши,
и с тях натегналите скърби
готов е Бог да утеши.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Дай ми Господи някак да сляза
до дълбокото в страшния ад.
И да видя за кой Си запазил
оня ужас в катрана нагрят.

Днес си мислят, че просто Те няма.
Грабят страшно. “След нас и потоп”.
И се люшкат в зловеща измама
цар и бирник, министър и поп.

Съвестта си, така неудобна
злият бързо превръща в парцал.
И не мисли за участ задгробна,
а затуй колко малко е крал.

Свят широк. И парите – съблазън.
Който граби – намира си рай.
Няма, Боже, от Тебе боязън.
Няма “взимай”, но всичко е “дай”.

Десет лева са точна причина
да ударят старица с тръба.
И когато пребита почине –
плюят в пазвите. Било съдба.

Милионът за алчни – нищожен.
Гледат все с ненаситни очи.
Някой имал и повече можел –
друг по пътя му бясно търчи.

Като огънят, който не спира,
и догде е възможно – гори,
тъй грабителят всичко прибира
и измерва живота в пари.

Злият с дявола днес се прегръща
и печели в кръвнишкия път.
А забравя, че всичко се връща,
и цената се плаща отвъд.

Но дори да не сляза във ада,
за да видя мръсници в катран –
пак ще знам, че заслужено страдат
за живота си, в грях изживян.

Нямам, Боже, сълзица в окото
за проклетите черни души.
Те са били тризъбец на Злото,
с бяс наточен, готов да руши.

Не! Не искам да виждам геена!
Тя не ми е пред Теб ориста!
Капка кръв само дай ми свещена –
да се видя изкупен в Христа.

И дори сто морета от мъка
да изпия с дъха си горчив –
щом избегнал съм черния пъкъл –
значи в Тебе останал съм жив.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)