Автор: classicallpoetry

Помни на Господ отговора скъп
за всичката си болка и тревога!
Жена, когато ражда, е във скръб,
защото ще дари човек на Бога.

Така и ти сърцето си смири,
отгоре сътворено за утроба,
в която Благодат ще възцари
Небесния Живот, оттатък гроба.

Не ще си спомниш никаква тъга
и радост от духа ти ще извира,
когато в седмоцветната дъга,
износен Младенецът се намира.

И сам Отец бележи Го с печат,
че вярата ти Него е родила.
Велико чудо на Духа Му Свят
и верен знак за Божията Сила.

Възвишен Плод от Мир и Светлина,
с каквито този свят не те дарява,
но ражда Го непразната жена
щом своята любов на Бог отдава.

(Птицата в теб)
Ясен Ведрин

Ръката Му прободена хвани,
тъй както цвете слънчев лъч привлича!
И Той ще бъде с теб през всички дни –
да те подкрепя, и да те обича!

Ръката Му прободена хвани,
като въже сред буря в океана!
И Той ще спре най-страшните вълни,
душата ти изкупил оправдана.

Ръката Му прободена хвани,
тъй както птица с плясък на крилата
намира най-лъчисти висини,
въздигната високо над земята!

Ръката Му прободена хвани,
и нека да те води Той довека,
платил Цена над всичките цени
и в тебе Свята сътворил пътека…

Ръката Му прободена хвани!
От нея Кръв очиства и спасява!
И без присъди, болки и вини,
докосвай се до Неговата Слава!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

„Рим разпъна Исуса! Падна тежка тъма!“
Натъжен от покруса се замисли Тома.
„Смърт Го грабна без време и от нас Го отне,
но в живота ни земен лъч ни беше поне.

Обеща да възкръсне, да надвие смъртта.
Но за чудо е късно с тази Свята мечта.
Всеки, пратен от Бога в тази пустош умря.
Вместо радост – тревога аз успях да съзра.

Че без Него сме клети и сиротни в скръбта.
Кой сега ще ни свети като слънце в света?“
Кратка мълния. Блясък. Господ в миг се яви.
И небесно-прекрасен самотата взриви.

А Тома Го съзира как блести от лъчи,
но да търка не спира свойте скръбни очи.
И успява да каже две три думи едвам,
пламнал някак си даже от невяра и срам.

„Нека явно да стане, че си жив между нас,
и във Твоите рани сложа пръста си аз…“
Господ благ го поглежда и пристъпва напред.
И невяра изцежда от неверника клет.

„Ето, слагай си пръста в Мойте рани сега!
Бях разпънат на Кръста със печал и тъга!
Но смъртта над Живота няма никаква власт.
И след Хълма Голгота пак се върнах при вас!“

Съкрушен в тишината, пръст протяга Тома,
няма вече в душата нито миг от тъма.
„Вярвам Господи, Боже! Моят срам опрости!
Никой смъртен не може като Теб да блести!

В Твойте рани изтича на Отец Благостта.
В Теб духът ми се врича! Теб зоват Те уста!
Дай на Стадото верно онзи трепет блажен,
да Те вярва безмерно, и по-силно от мен!“

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Когато от душата ти сълзи
и болката приижда като струя –
едничката си вяра запази
със оня светъл възглас: Алелуя!

Утеха само Той ще ти даде.
Не мога аз сърцето ти да чуя.
Вдигни очи към светлото Небе
и искрено извикай: Алелуя!

Скръбта задържа пориви, мечти
със възела на яката си сбруя.
Не падай духом! Свята ще трепти
душата от гласа ти… Алелуя!

Аз друго нямам. Давам ти крила!
И нека със стиха си в теб нахлуя –
че птицата със вяра би могла
до Бог да се въздигне…
Алелуя!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Сълзи и скръб ме тласкат
пред хълм на Любовта.
И Тебе виждам разпнат,
и как тече кръвта.

Пред Теб ще коленича
и Ти ще ми простиш,
че само Ти обичаш
и можеш да спасиш.

Аз няма да се върна
към този свят жесток,
но Тебе ще прегърна,
защото мой Си Бог.

Със Тебе ще възкръсна
в Любов и Светлина,
че мракът Ти разпръсна
и Сам плати цена.

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

Коленича пред Тебе, Исусе!
Ти Си Господ на моя живот!
Ти ми даде надежди да вкуся
и посочи ми синия свод.

Скоро пак ще се върнеш за всички,
гдето с обич зоват Те навред.
И ще литнем към Теб, като птички
в небесата на Твоя Завет.

Боже мой, от тъмница възкръснал,
Твойта обич не знае покой!
Ти Си с мене във нощите късни,
Ти Си с мене във студ и във зной!

Капка кръв от кръвта Ти ми дава
изобилен покой, свобода,
и докосва ме Твоята Слава,
и се къпя във жива вода.

И дори в самота да остана,
изоставен от майка и брат,
пак на Тебе ще викам: Осанна!
Пак ще имам от Теб благодат.

Няма кой да отлъчи ония,
за които цена Си платил.
Ще Те хваля! Ти мой Си Месия!
Дух Небесен на мен Си дарил.

Божий Сине, по-жив от живота
и по-светъл от светлия ден,
Ти за мене умря на Голгота
и чрез Твоята кръв съм спасен.

Коленича пред Тебе, Исусе!
Коленича пред Тебе, Христе!
И хвалата на моите устни
искам вечно пред Теб да расте!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

Моят Господ залитна и се свлече встрани.
Див насилник Го ритна и Му кресна: „Стани!“
Кръстът глухо простена, сякаш имаше глас.
А с душа непростена, гледам, плачейки аз.

Над ребрата пребити бич отново плющи.
“Ставай, Царю честити!”- чувам някой крещи.
Но телесната сила в гръб разкъсан кърви.
Страда Господ в немилост. Как напред да върви?

Остър поглед ме стърже. “Идвай тук! Приближи!
Вдигай Кръста Му бърже! Той едва се държи!”
Тичам с ужас. Уплашен. Блесват броня и меч.
Поглед зърва ме страшен и приготвен за сеч.

Свивам някак чевръсто плаха гръд до корем,
и очаквам, че Кръстът ще ме смачка съвсем.
Тръгвам там. Без въпроси. В устни млъкнал смутен.
Чудо! Кръстът ме носи, като Дух окрилен!

Всяка болка порезна, всяка мъка и грях
тънат в някаква бездна, и пристъвам без страх.
Ти ли, Господи вечен, мойта грешност отне?
Ти ли, Който посечен, строполи колене?

Как гласът ми да викне към безумния свят,
че Кръвта Ти, щом бликне, ще дари Благодат?
Свършва пътят на хълма. Свалям Кръста от гръб.
Господ гледа ме мълком с поглед верен и скъп.

И отронва, обичащ, своя паметен стон.
“Зная как се наричаш. Ти си Моят Симон!
Кръстът сам те намери сред тълпите встрани!
Бог нарече те Верен и с Любов те плени!”

Моят Господ издъхна. А земята след трус
в тихо ехо заглъхна: Прославете Исус!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)