Категория: Poetry

Езерна бъди ми! До почуда!
Както даже в сън не си била.
Като снежно бяла пеперуда,
свила в трепет своите крила.

Мислите ти тихо ще преплува
моят зов, от синьото пленен.
Дивна нимфа с дъх ще нарисува.
В стих ще те извае, упоен.

С четка от лъчи ще те прелита
водно конче с порив онемял.
Да ми бъдеш нежност и възхита –
капки сън над езерен кристал.

Истинска бъди ми! Сътворена!
В заника – лазурна като свод!
Сбъдната в душата ми вселена,
светла радост в Чудото-Живот…

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)

Болка ли си, да те боледувам?
Дар ли си, на теб да се даря?
Извор ли си, в зов да те жадувам?
Огън ли си, с дъх да те горя…

Песен ли си, в стих да те изпея?
Полет ли си, да те прелетя?
Тайна ли си, да те проумея?
Прошка ли си, да те опростя…

Кръст ли си, на тебе да разпъна
късния си порив прикован?
Котва ли си, мигом да потъна
в дебрите на чистия ти блян?

Чудо ли си, в стон да те изплача?
Сън ли си, въздишка на гърди?
Праг ли си, докрай да те прекрача?
Обич моя! Всичко ми бъди!…

Ясен Ведрин
(Сбъднати предчувствия)