Категория: Poetry

Деспот земята прекроява
и реже с острия си нож.
Не гъква никоя държава,
че той е крив и твърде лош.
Навеждат се пред него всички
без чест, без съвест и морал,
и плачат техните очички,
но никак не събуждат жал.

Светът е място на поклони
и на превити гърбове.
Във него Правдата се гони,
а мрака властен се зове.
И участ страшна се стоварва
над земните с горчив урок,
че в днешно време кой ти вярва
в Завета на Добрия Бог…

Народ без Божия защита
е като крепост без стени.
Голямо Зло ще го връхлита
докато вкупом го плени.
И чак тогава закъсняла
ще вика към Небето твар…
„О, Боже! Смазаха ме цяла!
Бъди ми Праведният Цар!“

Дали молбата й ще трогне
на Господ гневните очи?
Да слезе и да й помогне
отново грешна да търчи…
Светът без Правда запустява.
Тръстики гният в гъста кал.
Деспот земята прекроява,
защото Някой му е дал…

Да мачка, да ламти, да рови,
безбожни да опропасти,
но никак Верните Христови
да не успее да смути…
Че този е Мирът, когато
светът мирише на война:
Сърцето с Бог да е богато,
а не със злия сатана…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Светът е вече вестник, накъсан и прочетен.
От тъмен княз покварен, от мерзости оплетен.
Безбожният е в него случайна сива буква,
която неизбежно в присъдата си хуква.

Едни спестяват пачки, а други трупат злато
за бъдещото време щастливо и богато.
И шета им в душите убийствена измама,
че щом са на печалба, то нека е голяма…

Едни крадат безбожно, а други с меч бесуват.
Целта е оправдана и средствата си струват.
Имперска власт пирува пред тътен от потопа,
а Господ пред вратите за Миг последен хлопа.

Земята като торта разрязана е вече
и бесовската алчност отиде свръх далече.
Диктатори безчестни със некролози в джоба
вещаят на народи прокоба след прокоба.

Нероновци воюват, беснеят калигули,
в сърцата си – ехидни, в душите – тарантули.
И сметката набъбва сред пещите на ада,
където няма Милост и Божия пощада.

Светът е смачкан вестник, но Словото е Книга,
с която за последно Спасителят въздига…
Напук на злия дявол, напук на бесовете,
четете я, човеци! Със Вяра я четете!

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Когато този свят е сцена
за висшите продажни класи,
царува Правдата свещена
в сърца на скръбни сиромаси.

Тя друг престол не ще открие
с похулената си коприна,
че с нея мъката се пие
и в дъх напомня за пелина.

Не ще я кроткият попита
защо злините премълчава
и даже плюта и пребита
в Доброто още се надява…

С какъв ли Дух се е родила?
В какви ли битки е калена?
Тя Вечна Божия е Сила –
една във цялата Вселена.

И струва си да я намери
страдалец в тъжната си драма,
че там, след Божиите двери,
от Правдата по-ценна няма.

Че който е роден в Небето
до края в нея се обрича,
да бъде истинен и светъл,
и сам на ангел да прилича.

Разпъван и с душа ранена,
останал Верен на Баща си,
на Кръст пред Неговата сцена
до смърт докаже любовта си…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Аз вярвам във космичната Любов,
която е родена, за да дава,
и без да търси земен благослов,
да бъде в Дух разпалена жарава.

Страдалецът от мъки да спаси.
Затворник да изтръгне от верига.
И никога светът да не гаси
това, което в него не достига…

Аз вярвам във космичната Любов,
която пише с Огън върху камък,
а нейният следовник е готов
да бъде благодатният й пламък.

С ръцете си копнеж да съхрани.
Делата с незабрава да остави.
В съчувствие и зов да осени
сърцата, били ледено корави.

Аз вярвам във космичната любов.
Единствено възможната и Свята.
Че тя е под Небесния покров
Дъхът на Бог, даряван на земята.

И зная, че от нея бях роден.
В словата си докрай съм я описал.
Защото Бог да диша вътре в мен
това е вековечният ми смисъл.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Дано след неизбежната умора,
с която вече дните ми тежат,
да имам капка сила за простора,
където бели ангели кръжат.

А вътре в мен крилата да разпери
един орел, навикнал на борби,
и своята утеха да намери
в наградата, която придоби.

Духът ми беше силен да въздига.
Сърцето – от Завета да гори.
Не казах на Спасителя си: Стига!
Не виках към призванието: Спри!

В годините, отдавна беловласи,
натиска кръстът мойте рамена.
Не съм звезда, за да блестя със класи
над ничия човешка светлина.

Но стига ми, че тук и там, сред хора
оставих даром своите следи,
че вече гледам само към простора
и Онзи, Който с Дух ме зареди.

Ще свърша аз, но Той не ще се свърши.
И краят във Безкрай ще се теши…
Орелът стар крилата ще разкърши
в Небето своя блян да възвиши.

И не в „дали“, но с вярното „когато“
духът ми Вечността ще прелети,
а заедно със мен ще има ято…
Дано във него видиш се и ти!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Светът от бесове се клати
и трупа мерзост и позор.
Властта е ров за психопати,
а всеки в нея като пор.
Под гняв от праведни зеници
мърсуват земните царе.
С крадци, убийци и циници
владеят хорското море.

Страдалците умират клети
край сиви ледени стени,
а във гаврошовци, козети,
Юго с перото си звъни…
Без памет, съвест и поука
вилнее ненаситен род
безумен да разпъва с чука
ръцете, даващи Живот.

И сякаш пъкълът отдавна
сред свои е дошъл отвъд,
да води битката безславна,
надъхал срещу Бога плът.
Та лъх и пепел да воюват
против Небесната Скала,
не знаещи, че скъпо струват
оттатък злите им дела…

О, час по-скоро Ти, Всевишни,
сложи на тази лудост край!
С отколешни съдби предишни
на Злото с Меча Си въздай!
Срази властта на психопати
и славата им изличи,
а после в дланите Си Святи
възрадвай скръбните очи.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Аз Правдата на глас ще изрека
и нека всеки мъдро я тълкува.
Духът на Бог е моята река
и в нея чиста Вярата ми плува.

Реката на Заветния Пророк.
На Гълъба с Крилата снежнобели.
На Господ, Първородният на Бог,
и Неговите праведни повели.

Във нея грешник щом се потопи,
изкупен с оправдание възлиза,
и вече Лъч Небесен го крепи
и го облича с чудно бяла риза.

Аз Правдата пред вас ще изрека.
Гласът ми думи чисти ще извика.
Духът на Бог е моята Река,
дошла да ме изпълва и да блика.

И в нея, с древен Пример призован,
на този свят ще кажа думи в края:
Смири се! Потопи се във Йордан
и сам ще станеш като Зов от Рая!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)