Категория: Poetry

Не лишавай Твореца от Слава!
Той е твоят Небесен Отец!
Всеки дух е роден, за да дава
в саможертва на щедър юнец.

Да е жар за изстинали длани.
За пресъхнали устни – вода.
И над всичките болки и рани
със Любов да остави следа.

Не лишавай Твореца от Слава!
Виж в Ръката Му – куп семена!
Който с вярно сърце ги посява
ще пожъне души в Светлина.

Ще им стане заслон и опора!
Ще им бъде над ямата мост!
Като Свята утеха отгоре,
като Дар от Самия Христос!

Не лишавай Твореца от Слава!
Той Вселена за теб сътвори!
И когато награди дарява
с късче космос и теб ще дари!

Че това във живота си струва
да е най-скъпоценен залог –
цяла Вечност човек да векува,
озарен от Всевишния Бог!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Аз отивам далече, далече…
Моят път се покрива с мъгла.
Всички думи са казани вече
и извършени всички дела.

За безбожните бях непонятен,
а за Верните – лъч от Отца.
И със Дарът Му слънчево-златен
напоявах горещи сърца.

Аз пребъдвам далече, далече…
С много дълги години вървеж.
Самота Господарят зарече
да ми бъде в сърцето бодеж.

Да удържам на яростни бури
и да следвам невидим Завет,
а чрезмерната скръб да притури
на главата ми тръни от лед.

Аз се скривам далече, далече…
В непосилен за мислите връх.
Във ръката ми Словото Меч е,
а пък Огънят – Вяра и дъх.

Да посрещна последни минути
и Мигът да прегърна отвъд.
А молитви, от Вечния чути,
да осмислят съдбовния път.

Аз отлитам далече, далече…
И нозете ми стават крила.
Всяко време в живота изтече,
като извор от Свята Скала.

И творих, и поих до премала
много жадни сред сухия свят.
А душата ми жертва е цяла,
потвърдена от огнен печат.

Тя на своя Христос се обрече
и остана слугиня добра.
Аз отивам далече, далече
и при Него блажен ще се спра…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Измама, подлост и поквара
връхлитат битието клето,
но само Истинската Вяра
върви със Господ над морето.

Вълни от страх и от тревога
шумят опасни и огромни.
Но кой за Силата на Бога
в Завета иска да си спомни?

Въздишат земни маловери,
Христос да отрекат готови,
и всеки хълца и трепери,
но гълта светските отрови.

Вилнее западният вятър
над плът от кризите смутена
и бездна с гърлото на кратер
душа поглъща усъмнена.

Пристъпва Господ по водите.
Върви и няма да потъне.
А тази Вяра от звездите
за много хора като сън е.

Но нека Верният в несгоди
да помни своята победа –
човекът над вълните ходи,
когато към Исуса гледа…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Светът е залят от високи вълни,
които поглъщат и нощи, и дни.
Душите се давят от тиня и кал
и мор ги завлича, и тежка печал.
Но там, в потъмнялата бясна река,
все още протяга се Свята Ръка.

Тя корист не иска, не взима рушвет,
но дава утеха от Вечен Завет.
Докосва, спасява, очиства, цери
и куп чудеса от Небето твори.
А който я види, във нейната длан
полага си всичката вяра и блян.

Тупти на света сиромашко сърце,
ранено от толкова много ръце.
Продажни, грабливи, с юмруци от яд
и твърде далечни на Примера Свят.
Но стига му само Ръката една,
която повдига дори планина…

Ръката, която духа му държи
и всякога Свята пред Бога тежи.
Дарява го с Вечност, насища с блага,
изчезват със нея кошмар и тъга.
И нека довека остане така
сърцето му в тази чудесна Ръка.

Светът е залят от високи вълни
и всяка немилост натрупва вини.
Но който в Ръката положил е дух,
дори и в потопа останал е сух.
Довека да слави Небесния Мъж…
Разбра ли ме, братко?
Ръката Му дръж!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Царува Вечно Живият на Трона
и Славата Си с тленни не дели,
а блясъка на Своята корона
платил е със венеца от бодли.

Онези остри тръни, чрез които
светът жесток се с Него поруга,
и челото Му честно и открито
прие докрай чрезмерната тъга.

Живеем ли със Святото Му Слово
и носим ли Свещения Му Кръст,
край нас растат отново и отново
бодилите на всяка земна пръст.

А злият не престава да ги сплита
и плаши непокорната глава.
Но Чашата Христова е изпита,
когато е в доказани слова…

И някъде, от Трона в небесата,
ни гледат твърде Святите очи
да видят тръни, впити сред косата,
и глътки скръб, която ни горчи.

Каквото е допуснато от свише,
това ще ни пробожда и гнети.
Заветът всеки Верен ще допише
с цена, която сам ще изплати.

Че струва си, застанали пред Трона
да бъдем в този Образ припознат –
с една бодливо-трънена корона,
награда от осъдения свят…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Слугата за това се ражда
на този твърде грешен свят –
на своя Господ да угажда,
а не на хорския диктат.

Да бъде камък, който драска
със ръбове оттук, оттам.
А в него да усеща ласка
искрата, лумнала до плам.

В двубой с Адамовата глина
божествен зов да не пести,
я тя, когато го проклина,
греха й с милост да прости.

Изменчив е светът. Безверен.
Слугата в него е гранит.
Но камъни, ако намери,
в делата си ще е честит.

Ще има Верни, силни, здрави,
сподвижници по Дух и Дар,
че само твърдост ще прослави
Небесния му Господар.

Слугата камък си остава.
Един препъва, друг гради.
Напусто го одумва плява
и иска да го повреди.

Че жертва, минала през огън,
е вече къс от Канара…
Един такъв живот за Бога
слугата с Вяра си избра…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Приятелите мога да позная
в опората под тежкия ми кръст.
Със тях готов съм всичко да изтрая –
и хула, и бичуване, и мъст.

Приятелите Бог ми ги изпрати,
изпитани от огнената пещ,
защото не разчитам на познати,
в които няма как да се опреш.

Приятелите Господ ми намира
и Негов избор винаги са те.
На паяжини дух не се опира,
защото тъмен паяк ги плете.

Приятелите нека са ми Верни,
тъй както аз съм Верният за тях,
и с никакви премеждия мизерни
не ще ни плашат бурите от страх.

Приятелите дар са ми от Бога.
Един Давид си има Йонатан.
Фалшивите да бих държал не мога,
защото в ден за помощ са капан.

Приятелите! Те са ми малцина!
Офирско злато с жилка от Едем!
За тях горях! И с тях не ще изстина,
че те са ми пламтящият подем!

И някога във Вечното, когато,
духът ми на Исус благодари,
бих казал Му: Със тях живях богато!
Със моите приятели добри!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)