Категория: Poetry

Аз Правдата на глас ще изрека
и нека всеки мъдро я тълкува.
Духът на Бог е моята река
и в нея чиста Вярата ми плува.

Реката на Заветния Пророк.
На Гълъба с Крилата снежнобели.
На Господ, Първородният на Бог,
и Неговите праведни повели.

Във нея грешник щом се потопи,
изкупен с оправдание възлиза,
и вече Лъч Небесен го крепи
и го облича с чудно бяла риза.

Аз Правдата пред вас ще изрека.
Гласът ми думи чисти ще извика.
Духът на Бог е моята Река,
дошла да ме изпълва и да блика.

И в нея, с древен Пример призован,
на този свят ще кажа думи в края:
Смири се! Потопи се във Йордан
и сам ще станеш като Зов от Рая!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Когато чужда скръб в живота
не виждат хорските очи,
напусто шумоли банкнота
или монетата дрънчи.
На леден бог душите свити
се кланят в пещерния студ
и станали на сталактити
изобщо не усещат смут.

Претръпват нерви. Болка няма
в закоравените гърди,
а всичко меко чак до камък
готово е да се втвърди.
И става битието зима,
от Зов лишено, от Завет.
Където двама или трима –
със тях сковаващият лед…

Далеч от жертвения огън
и милостива топлина,
стои между света и Бога
висока ледена стена.
И само който я пребори
да бъде във живота плам –
печели Вечността си горе,
защото е горял оттам…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Ако в нечий живот не отида
и в душата на друг не тъжа,
аз съм просто потънала мида
и на дъно сред пясък лежа.

Моят бисер остава затворен.
Непотърсен, ненужен и тих.
И в очите на многото хора
съм случайно промъкнал се щрих.

Всеки поприще свое избира
и решава в живота си сам
за какво да живее, умира,
и гори във житейския плам.

Аз не ставам за глухия песен
и на слепия цветен сюжет.
Всеки избор, по своему лесен,
с прима виста навярно е взет.

С мене връзката огнена пари.
(Да си плюе във пазва човек!)
По-добре без случайни другари
да остана самотен, до век…

Като някакъв призив далечен,
който хлопа по древни врати.
Светъл бисер, от мида извлечен,
но със участ отвъд да блести.

Връх и дъно. Понятия стари.
Разбираеми в своя копнеж.
По средата – всепръстните твари.
Как доверие в тях да съзреш?

Ако нечий живот не докосна
до катарзис и дух променен,
по-добре по лице да се просна
и да идва развръзка за мен.

При Отеца си в миг да отида
куп години от скръб преживял.
Като вече потънала мида
с тъжен бисер, забравен и бял.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Дори и да изглеждам безутешен
съвсем приемлив жребий е това.
Не този свят, от памтивека грешен,
ще сбъдне в мен Заветните слова.

Маршрутът ми отгоре е разписан.
Отдавна начертан и предузнат.
И в него, ако някой е орисан,
не ще се върне никога назад.

Косата ми от скърби оредява.
Умът отказва дните да брои.
Душата си научих да раздава
и мляко от овце да не дои.

Ръцете не задържам да са пълни,
тъй както извор не пести вода.
Където сея – нека да покълне
и Дух да сбъдне Своята следа.

Смъртта е като лед без съпротива
и улей, който плътското лъсти.
А там, където всяко зло отива,
не ще го никой смъртен възвести.

Казино е падението днешно.
Хазартното безбожните руши.
Дори и да пострадах безутешно,
духът ми има Кой да утеши.

И Него ще оставя да издири
сърцата, във които Го посях…
Защото цял живот Тръбата свири
и всичките години Негов бях.

Че време е настъпило навярно
да свърши пътят стръмен и трънлив.
А пътникът в Небето златозарно
да скрие силуета си мъглив…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

От ноктите пленен на древен дракон
и стигнал до тъмничните врати,
светът не търси Примера на дякон
и огнени молитви не шепти.

А името – Венец или Корона –
не му е съдбоносният въпрос,
когато с чук и четири пирона
разпъва Благодатния Христос.

Че днес, като в деянията стари,
вилнее зло, а Правдата кърви,
и камъни готов е да стовари
светът над непокорните глави.

Съдба такава всякога им стига –
да видят Бог с отворени очи,
където смърт в Живота се въздига,
и изповед в Небесните лъчи.

Такъв е той – Заветът, дълго чакан,
платен от злострадание и смърт,
със Примера на онзи древен дякон
светецът днес да би останал твърд.

Тогава няма камъкът да счупи
на Господ покорената глава,
защото Той със Святост я изкупи
и в Славата от мрак я отърва…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Повярвах във Звезда от Витлеем
и в нейните лъчи съзрях утеха.
Но днес духът ми има друг подем
и той е Господ в Святата Си Дреха!

Повярвах в Младенеца с пелени
и бях при Него с Йосиф и Мария.
Но днес Агнец от Кръста ме плени
и Той ми стана бурната стихия…

Повярвах как вестител ми дари
Зора отгоре, Мир от небесата,
но днес Любов могъща ме гори
и вика ме една Голгота Свята…

Повярвах как Детето става Мъж
и как искрата лумва в Огън златен.
Че тръгна ли в Завета Му веднъж
за мене вече няма път обратен…

Повярвах как се ражда и блести
една Звезда и всичко покрай нея…
Обичай я! Повярвай я и ти!
С Христос от Витлеем до Галилея!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Не ме вълнуват земните валути.
От образа на Кесаря вони.
Молитвите ми горе да са чути –
това осмисля всичките ми дни.

В Завета на Добрия Самарянин,
от Благост и от Милост зареден,
на Лазаровци в струпеи и рани
утехата да бъда в скръбен ден.

Не раждам от сърцето думи кухи
да бих със тях доказал топлина.
Останат ли зениците ми сухи –
осъжда ме Христовата цена…

Заветът е до жертва достоверен.
Любов при нужда, отговор на зов,
та клетници във вихъра мизерен
да имат благодатният покров.

Лишен от възхищение и слава
да вършил бих дълга си къмто тях,
и кръстен от Небесната жарава
да знам, че не за користи горях.

Но в Огъня, до взор и дъх последен,
такъв да е сърдечният ми код –
дори в сезон, от зимен вихър леден,
Христос да ражда Святия Си Плод!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)