КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ

Когато в ядрена угроза
трепери сплашеният свят,
Нерон е име-диагноза
на най-опасен психопат.

Решил да мачка, прекроява,
дори народ да изличи…
Какъв ли демон се стаява
в кръвясалите му очи?

Каква ли гордост го разяжда?
Каква ли алчност го мори?
Човек на този свят се ражда
човешкото да сътвори…

Убийството е зов от звяра.
Разрухата – от тъмен бяс.
А пламне ли светът в пожара –
живот остава му до час.

Във древното и смутно време
един подлец запали Рим,
та вярата дано отнеме
в Спасител, на души любим.

Нерон бе скверното му име –
влечуго със имперски трон.
А днес светът отново в дим е…
Отново пали го Нерон…

Сърцето му не се насища.
Ръцете драпат за петрол.
Дори с цена на пепелища
и най-брутален произвол.

И няма лудница, която
подобен вълк да озапти,
готов да стъпче всичко Свято
и сам да плаши и гнети…

О, идвай Боже Справедливи!
Димът до Теб се извиси!
Горят нежънатите ниви,
а няма кой да ги гаси…

Изгарят куп съдби човешки!
Горят и Правда, и Закон!
И стават времената тежки
от диагнозата Нерон…

От нея властните са луди,
предадени на зъл разврат.
Дано ги Мечът Ти прокуди
дълбоко в огнения ад…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Човекът, останал без Вярата в Бог,
ще бяга от трън, но ще случи на глог,
и даже да тръгне незнайно къде
душата му всякога зло ще боде.

Дори да се счита за вече успял
ще гази с нозете си светската кал,
ще пълни душата си с мръсни лъжи
а всичко суетно до смърт ще тежи.

Не бих му завиждал за земната лъст
и всички капани от лъскава пръст.
Със тях ще живее и в тях ще умре,
без пътя към ада да може да спре.

Ще минат годините – сякаш са лъх
и немощ ще сграбчи горчивия дъх.
Напусто живелият – духом е пуст,
останал без Святата Вяра в Исус.

Съкровище няма в Небесни места,
ни кръстните рани, ни Слава в Христа.
Ни праведна дреха, ни капчица лек.
Ни чудна утеха във бъдния век…

А Господ е хлопал, дори не веднъж,
и нему е викал: „Ръката Ми дръж!
Завета Ми светъл ела и познай,
изкупен да бъдеш за Вечния Рай!“

Но грешникът бил е за Словото глух,
заложил на своя доволен търбух,
измамил в съблазните плътски уши
за всичко което сърцето руши.

Човекът, останал без Вярата в Бог,
ще случи накрая на зъл кръволок
и времето няма да върне назад
да би го избавил Спасителят Свят.

Но днес, ако думите той прочете,
да знае: За него са писани те!
Въжето отгоре все още виси!
Хвани го, човеко! Духа си спаси!

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Горко на безумците, жадни за злато,
от цяло съсловие, зверски богато,
че зъл душегубец за жетва голяма
с лъжи ги пленява и трупа ги в яма.

А там ги постига най-страшната криза,
че никой от властния мрак не излиза,
но в образ безбожен остават пленени
от алчна захапка на тъмни хиени.

Не ще ги вестителят с пример избави,
защото и в кривото считат се прави,
а всеки във своята лична тъмница
е гнусна кръстоска на пор и къртица.

Горко на престъпници, жадни за слава,
каквато пред Бога не им подобава.
Пръстта ще поглъщат и дим ще ги трови,
а дух ще ги връзва в железни окови.

Каквото докоснат – на прах ще се рони.
Напусто ще носят блестящи корони.
И всеки, на Гняв изотгоре предаден,
от червеи страшни ще бъде изяден.

Съдбата им в края ще бъде горчива,
че с Бог поругаване никак не бива,
но става жестоко и твърде сурово
Великото, Святото Божие Слово…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Бягай, клетнико! Бягай далече
от съблазните в грешния свят!
Той врата е към пъкъла вече
и поглъща човешката смрад.
Като Лот, който взор не извръща,
но напуска Содомския плен,
имай в себе си Вярата съща,
за да бъдеш навеки спасен…

Бягай, клетнико! Сила последна
в своя бяг от света изцеди,
че душата човешка е бедна,
щом погубват я куп от беди,
но е светла и твърде богата,
ако в нея Исус се всели,
за да има утеха в тъгата,
и Заветния Кръст преболи.

Бягай, клетнико! С примки зловещи
е обсипан безбожният път
и на злото металните клещи
здраво хващат себичната плът.
Само Правда душите спасява
със пролятата Кръв от Христа!
Вън от нея е светската плява!
Вътре в нея – на Бог Святостта!

Бягай, клетнико! Моля те, бягай
чак до Вечния връх на Синай!
Даже ден или час не отлагай,
но на Господ нозете си дай!
И тогава блажен, благороден,
ще си онзи Заветен елен,
който тих пред Престола Господен
е завинаги с Дух утолен!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Стеснен е Пътят занапред.
С това отдавна съм наясно.
Но даже, от тревоги клет,
във моя Бог не ми е тясно.

Просторът в Него е широк.
Не може взор да го обземе.
И там еленът бързоног
подобен на орел съвсем е.

На Господ чашата изпих.
И тя до дъно беше тясна.
В борбата Му горях до стих,
а пламъкът в пожар прерасна.

Да сочи Святото Небе
което Вярата побира,
че то далечно хич не бе
за звън с Давидовата лира.

Смалих си Вечността до Миг
с най-тънък процеп в Канарата
и следвах Праведния Лик
като Светилник над Зората.

Лъчите Си да ми дари
и с Примера Си да ме гали,
а щом светът ме измори
от Милост Сам да ме пожали…

Стеснен е Пътят занапред
и нека още се стеснява…
Смирен до гъбата с оцет,
на Кръст духът ми устоява.

От дълги битки помъдрял
събрах Началото и Края,
преди с висона чист и бял
във ангел да се припозная.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Колко струва умът на простака,
шантажиран от скрития грях –
да превърне света на клоака
и мечтите човешки на страх?

Колко струва корона лъстива,
напоена от страстни лъжи,
щом със нейната власт нечестива
сто заплахи устата ръмжи?

Колко струват хвалби гръмогласни
за владетеля с поглед на шут?
Той дали до мъдрец ще порасне,
щом в делата е смахнат и луд?

Щом народи върти на верижка
с калигулова злоба и страст,
кой за изверг подобен въздишка
ще отрони в предсмъртния час?

Този свят от царе се натрови
с мрачни тайни и мръсни петна.
Те са днес враговете Христови –
тъмни порти за всяка злина.

И дори да не се е явявал
паднал ангел на белия свят,
носят тъкмо чертите на дявол
всеки властник и зъл психопат…

Само нищото – нищо купува!
Днес го има, но утре е тор…
И умът на простака си струва
планините от грях и позор.

Той с короната твърде ръждива
ще дочака присъда отвъд –
там където в горкото отива
на безумците грешният път…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Дотук с парите ти, Дубай!
Въздигнат Вавилон над пясък!
Настъпва жалкият ти край,
напук на златния ти блясък!
Сред твоя задух най-горещ
не ще провиди никой Рая
да би във огнената пещ
потърсил свежест и омая…

Дотук с комфорта ти, Дубай!
Не те спасява климатикът!
Камила в сухо ще изтрай,
но как ще издържи мръсникът?
При тебе той изпра пари!
Живя сред лукс и скъпи вещи!
За бог помисли се дори
на кула в дюните горещи…

Дотук с разкоша ти, Дубай!
Пресъхват белите фонтани!
Ще чуваш тъжното „Гуд бай!“
докато никой не остане.
И в теб чедата на Агар
с най-скъпите автомобили,
ще спомнят тежкия загар,
отново яздещи камили…

Дотук с лъжата ти, Дубай,
че Рай с пари се сътворява,
а принцовете с лъвски пай
довека ще царуват в слава…
Петролът ще издъхне в срок,
а с него – земната награда,
и само Верните на Бог
ще бъдат в Милост и Пощада…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)