КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ

А утре ще е вече късно –
за плач, за прошка, за обрат…
Във време силно земетръсно
земята се превръща в ад –
могъщ и силен да поглъща
и всичко пръстно да троши,
че даже укрепена къща
от трусовете се руши.

Народи, счепкани до гуша.
В омраза кипнала – вулкан.
И всички смазани с ботуша
на зъл невидим великан.
Преди във бездната дълбока
да бъде вързан и проклет,
света разкъсва той… до кокал
със своя конник смъртно-блед.

И кой тогава ще успее
да би останал невредим,
когато злото се посее
от гъба с термоядрен дим?
Влечуго, по природа мръсно,
завлича днес към своя ад.
А утре ще е вече късно –
за плач, за прошка, за обрат…

От Господ потърси защита
и още днес Го призови,
защото времето отлита,
но Той не спира да кърви…
С Кръвта Си в миг да те очисти!
Духа ти в Святост да спаси!
Преди светът да се прелисти
и в мрака да се ужаси…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Аз нямам съвест втора употреба,
закупена изгодно от битак.
За мен светът отдавна е погребан
в пръстта на съблазняващия мрак.

И вяра нямам, блазнена с монети
от някой най-проклет Синедрион.
Едно перо си имам, за да свети
високо над подкупния амвон.

Врагът издига евтини декори
и ползва лицемерен реквизит,
но никога не тръгва да се бори
със Верния, облечен от гранит.

Добра причина ми е самотата.
Лиши ме Бог от шумните тълпи.
Любов ли имам – нека да е Свята!
И Кръст духът ми нека претърпи.

Това, което пръстният печели,
в Небето се изгубва като дим.
Какво сте дали, не какво сте взели,
е смисълът, на Вечния дължим…

Съкровището утре неизбежно
за себе си сърцето ще плени –
или в Небе сияйно и безбрежно,
или сред твърде мрачни дълбини.

Едва тогава… Да! Едва тогава
ще спомнят злите острия пророк,
лишен от ръкопляскане и слава,
но скрит в Духа на Истинния Бог…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Когато Господ Словото прочита,
което за безбожните е дал,
голяма скръб живота им връхлита
без никакво съчувствие и жал.
Каквото трябва просто ще се случи,
видяно от Небесните очи,
(и нека в него Верният се учи,
а после най-смирен да замълчи…)

Светът е като топка от лавина.
Търкаля се. Набира страшен ръст.
Към ада запокитват го мнозина –
противници на Бог, Завет и Кръст.
И няма как на Злото времената
да станат благотворни и добри.
По-скоро – всеки ще плати цената
за онзи, в който иска да гори…

Едни в света ще търсят смисъл краен,
а други ще мечтаят висини.
Животът е по своему нетраен,
щом гасне в преживените злини.
А все по-бързо времето отлита.
Не бави никой в своите крила.
Когато Господ Словото прочита –
при Него, мой приятелю, ела!

Той страницата щом една затвори,
на друга с Благост ще те пренесе.
И ти ще гледаш някъде отгоре
как този свят от ужас се тресе.
Как двайсет века беше сляп и бесен,
без Вяра във Спасителя Исус.
Но времето му пъкълът отнесе,
и краят му приготвен е за трус…

А ти не страдай! Срокът ще привърши!
В затворени корици – паднал свят!
Сълзите ти Отецът ще избърше
от Злото, запокитено назад…
И в бъдното, пристъпил със възхита,
ще видиш Вечност в Свята синева!
Когато Господ Словото прочита –
до йота сбъдва Своите слова!

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Не ще се този свят събуди
от светлите ми редове,
че той предаден е на луди
и тъмен гарван го кълве.
А жертвата ми по хиляда
да би я Господ умножил,
ще бъде спънка и досада,
но не и стълба към Ветил.

На Правдата лъчите Святи
стесниха Пътя до конец,
а твари, в земното богати,
не биха следвали творец.
Че тях пришпорва ги каишът
и ремък властен ги държи,
а те живеят, за да дишат
духа на сладките лъжи.

Не ще се този свят събуди.
Витае в зверския си сън.
И той с царете си разблудни
венци изплита – трън по трън.
Глави смирени да набучи.
Души на Бог да унижи.
И с дух на побесняло куче
заплахи куп да изръмжи.

Какво пък? Време за развръзка
най-близо е, като че ли,
и бърза тъмнината дръзка
в човешка плът да се всели.
А в процепа на Канарата,
за Бог понесли куп злини,
души Христови, брат до брата,
ще видят мигом висини.

И иска ми се чак тогава
в духа си да усетя сам,
че Бог чрез мене е спасявал
и пълнил Святия Си Храм.
Това е мисъл справедлива.
Заплата – някъде отвъд,
където болката се скрива
и вече не горчи светът…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Каква е съдбата на чуждото тяло
сред черно, което се смята за бяло?
Докарва ли някоя болест заразна,
която на всички е твърде омразна?

Каква е съдбата на стръкчето жито,
край гъстите плевели никнало свито?
Дали ще задържа от корена влага,
когато зрънцата му мъката стяга?

Каква е съдбата на агне, което
пред хищните вълци е слабо и клето?
Смъртта да избегне дали ще сполучи
без силна защита от вярното куче?

Каква е съдбата на хляба със плесен,
от зъл отровител коварно замесен?
Не е ли отдавна превърнат на стока,
която обрича на участ жестока?

Каква е съдбата на грешната глина
или на узрялото грозде във лина?
И колко от тези опасни въпроси
сърцето готово е в скръб да износи?

Но Отговор има, Небесно-прекрасен.
От извор по-бистър, от въздух по-ясен.
И само от Него е Правдата жива,
която с лъчите си всичко разкрива…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Когато този свят те поругава
и мрази те с гнева си неприкрит,
за влизането в Божията Слава
вдигни си, братко, Вярата за Щит!

Насилникът измъчва и убива,
а ти от Кръв Христова си умит.
Дори край тебе всичко да погива
вдигни си, братко, Вярата за Щит!

Един в казана рови и гладува,
а друг е от излишъци честит…
Но ти послушай що Духът диктува!
Вдигни си, братко, Вярата за Щит!

На червеите пътят е обречен
и с тях осъден всеки паразит.
Но щом си призован в Живота Вечен,
вдигни си, братко, Вярата за Щит!

На злобен прицел ако си мишена
и той те дебне – таен, страховит…
Душата си да видиш утешена
вдигни си, братко, Вярата за Щит!

Светът е днес във сблъсъка последен –
Светии срещу дяволски елит.
Богат в Исус, за всичко друго беден,
вдигни си, братко, Вярата за Щит!

Ще дойде край на мъката голяма
и всичкият пелин ще е изпит…
За щастието – с Господ да сте двама,
вдигни си, братко, Вярата за Щит!

Амин и Амин!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Аз не губя разсъдък, когато
лудостта възцарява светът,
и в прибежище чисто и Свято
размишлявам над думата „съд“.

Тя е вътре, в разсъдъка скрита,
по средата от двете страни.
С нея може човек да изпита
колко тъмни са всички злини.

Бог я влага в духа ни да свети
и претегля слова и дела.
Той ни казва дори: „Разсъдете
и пред Мене сведете чела!“

Всеки в своя разсъдък си има
съдия, адвокат, прокурор,
и от тяхната дейност незрима
помъдрява си личния взор.

Съвестта тези трима събира
безпристрастни към ум и сърце.
С тях човекът от срам се раздира
или свети с достойно лице.

Съвестта с тези трима диктува.
Оправдава или пък гризе.
И когато покаян тъгува
мие своите грешни нозе…

А пък който реши безразсъден
да вилнее по земния път,
Съд го чака в предела отвъден,
по-ужасен от личния съд.

Затова с чиста съвест бъдете
и разсъдъкът нека да бди!
Първом себе си с него съдете!
После дишайте с волни гърди!

Стефан Главчев
(Търсач на бисери)