КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ

Какъв е смисълът да бъдеш птица
във този свят на пагубна мъгла,
щом всеки път смъртта остава жрица
пред твоите разперени крила?

Щом синьото е някъде далече –
в един необозрим, заключен свод,
а облаците плуват в кръг обречен –
предел са те на полет, и живот…

Какъв е смисълът да бъдеш птица?
Навярно във утехата, че ти
оставяш вяра, колкото искрица
на другият след теб – да полети…

А щом в мъглата се издигне ято –
с дъха си то прегради ще руши,
за да открие в синевата златна
Надеждата за нашите души.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

“Ти целият скован от злоба си,
о, шумен и разблуден град…”
Хр. Смирненски

Притиснат в градските обятия,
в един дъждовен, кишав ден,
продава своите разпятия
гърбушко сив и състарен.

А клиентела се нарежда
да пие сутрешно кафе
и бегло някак си поглежда
в червеното му кадифе.

“Днес вярата е дефицитна!” –
прошепва той, но бива чут.
След миг опашката сърдита
решава да му бие шут.

“Глупако! Махай таз сергия!
Разбрахме те, че търсиш жал!
Ония, другите, с просия
дори не са на твоя хал!

Не се прави на Квазимодо –
това не ти е храм в Париж!
Махни се, не дразни народа!
Ти тука просто не вървиш…”

Не случил никак на симпатия
гърбушкото трепери в страх.
Ритник… и всичките разпятия
изхвърчат всред ехиден смях.

А той, пълзящ по тротоара,
опитва да ги събере.
О, Господи! Придай му вяра!
Пази го, за да не умре!

Във сиви локви се оглежда
снагата на безлунна нощ.
Изчезва всякаква надежда
за вяра и подхвърлен грош.

Запомнил смеховете, хулите,
прибрал сергията в торба,
гърбушкото си трие скулите…
В разпятие – една съдба.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Видях в съня си странно нещо.
Исус предрешен на бедняк.
Приседнал някак безутешно
встрани от богаташки праг.

Ръце протегнал, за да проси,
държащ паничка от бакър.
Без отговори, без въпроси,
дали си лош или добър…

И ето – скръцва там вратата.
Излиза богаташ с бомбе.
Навирил като кон главата
той гледа в сивото небе.

Отива да си купи вестник.
Дали да вземе и чадър?
След миг в краката му проблесва
една паничка от бакър.

“О, малко милост, господине!
Една паричка от сърце!”
“Не! Няма да ти дам, гадино!
Аман от просещи ръце!

Пръждосвай се! От теб мирише!
Излязъл си от някой ров!
Не виждаш ли как тука пише,
че този дом е образцов?”

След тия думи с поглед бесен
отива злият богаташ
до будка да си купи вестник
с любимия му репортаж.

А просякът Исус излита
подобно ангел изведнъж.
Небето скрива Го в молитва
с огромни тъжни капки дъжд.

Във бар човекът със бомбето,
отваря вестника засмян…
Отпива глътка от кафето
и хапва сладък кроасан…

Събужда ме дъждовно време.
Излизам бързо, без чадър.
Дано намеря просяк земен
с една паничка от бакър…

Дано в ръцете си позная
копнежът на Добрия Бог!
Не искам друго, не желая
във свят обречен и жесток!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Светът е вече пепелище.
Сгурия от бунтовен грях.
Намирай хорицата нищи
и всякога обичай тях…

Че те, от битието клети,
на Бог надяват се едва,
и с колко ли сълзи пролети
въздишат техните слова?

Христос от тях унил наднича,
от зла надменност поруган,
и страда в кървите от бича
на земната престъпна сган.

Пребит в прокъсаната дреха,
Той плаче в бедните души.
Иди и Го дари с утеха!
Докрай с Любов Го утеши!

Кажи Му с вяра: „Мили Боже!
На мен товара Си сложи!
Аз искам моят брат да може
по Пътя Ти да продължи!

И съживен – да пее химни!
И озарен – да заблести
над всичките коптори димни
в които поруган Си Ти!

Светът е вече пепелище!
Сгурия от бунтовен грях!
Но аз от Твоето Огнище
за Теб докрай се разгорях!“

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Възрадвай се, когато друг
в живота си с успех ликува.
Не пускай завистта. Напук…
Дори сред злите да върлува.

Небето виж – огромен кръг,
от който Господ те съглежда.
Не ще ли Той превърне в стрък
дори и семенце надежда?

С усмивка само го полей –
в сърцето зов да си прокара…
И нека тъмният злодей
се пръсне като делва стара.

Ти имаш Бог и светъл бряг
в Завет със огнени корици…
Във долното беснее мрак,
а в горното белеят птици.

В една от тях се припознай
и твоят стрък ще литне славен.
Бедняк ако си бил докрай –
богат си тръгваш. Незабравен!

Дори и да си още тук –
надеждата в Духа векува,
когато радваш се, че друг
в живота си с успех ликува.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Песента ми е вече изпята.
Много дълги години я пях.
Но с гласа си, подобен на вятър,
да докосна света не успях.

Нямах славния път на Лучано,
та с възторг да ме викат на бис.
Бе Небето ми скръбно смълчано
и безмълвна високата вис.

Не достигнах слепеца Бочели –
ангел дивен, целунат от Бог.
Песента ми венци не спечели
в своя най-съдбоносен оброк.

И тогава си казах: „Горко ти,
о, певецо сред шумната гмеж!
Капки Кръв ще са твоите ноти
и Голгота – Заветен копнеж.

Пей на Господ с Давидова вяра
под заплаха от стръвен Саул…
Може би, съкрушен пред Олтара,
грешник твоята песен е чул…

И дори да е вече изпята –
нека само това те теши,
че намира Христос по земята
просълзени от нея души…“

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Небесна вяро! Още си ми птица,
която бори зимни ветрове!
Под теб една безумна върволица
пирони във Спасителя кове…

А ти усещаш всеки стон от Кръста.
И всеки дъх невинен от Христа.
Годините, в които бе невръстна,
отдавна отлетяха в младостта.

Крилата свий над две дървета груби,
кръстосани да бъдат скръб и гнет…
В едно Небе отдавна ти се влюби
и то ти стана Вечният Завет.

Бъди за Господ всякак поругана
и всички кръстни рани понеси!
Виж! Колко див вилнее ураганът,
че теб не може той да покоси…

В една последна зима – с обич Свята,
дари на Бог прободени крила!
И зов ще се въздигне от земята,
че всякога Христова си била!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)