КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ

Той вървеше с нозе по морето.
Над света ти със вяра тръгни.
И ще имаш сърце, непревзето
от високи и страшни вълни.

С хляб и риба Той гладни насити.
Ти със къшей – един утеши.
И ще пратят към теб висините
Обич Свята за чисти души.

С Милост Той защити Магдалина.
Ти за грешните – дух иждиви.
И тогава чрез тебе мнозина
ще извикат към Него: Равви!

Той с Гласа Си смиряваше бури.
Ти с дъха си притопляй сърце.
И в искрата ти плам ще притури
Бог със Своите Святи ръце.

Той за Лазар във гроба заплака.
Ти за клетите – зов изплачи.
И ще бяга от взора ти мракът,
чак до бездната див ще търчи…

В двете лепти на бедна вдовица
Той видя най-богата в света.
Ти в ръката с нищожна парица
посвети я на Господ в жарта.

Той е Смисълът ясен. Следата.
Ти – следовник по Вечния Път.
На Христос вдъхновен от делата –
ще Го срещнеш. Прославен. Отвъд.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Годините ми неосъществени
вещая си с последен благослов –
в реките на кръвта – горещи вени,
да тръпне нека вярата на Йов.

Да грее тази сила несломима
в туптежа на сърцето – нощ и ден.
И страдайки, все още да ме има –
обветрен, но в духа неповален.

Перото да потърси полет древен.
Тефтерът с бели листи – дървеса.
През лирата – от ангелски напеви –
да лазят мравки в моята коса.

И още стих! И още два-три реда…
В мастилото дъхът ми да бразди.
Все още ясен… И все още ведър
вестител на далечните звезди.

А щом светът низвергне в мен поета,
и пътят ми привърши в нощен зов –
подобно скитник, случил на несрета,
да бих си тръгнал с вярата на Йов.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Игрище е светът. И спор да няма –
на него всеки смъртен е бегач.
И тича за наградата голяма –
от ранното си утро чак до здрач.

Едни се взират в евтини медали
и блазни ги успеха величав.
Дори сърцата биха си продали
на дявола за личен автограф.

От жестовете щедри на Мамона
и блясъка на земния елит,
не виждат съблазнените наклона,
ни как достигат ада си прикрит.

И само двама-трима в стръмнината,
нагоре кретат с дух, едвам-едвам.
Тъй скъпа и висока е цената
пред тленните потомци на Адам.

А изпитът – свещен и неизменен –
от времето на Павел в зов гласи:
Света протичай за венец нетленен
и Господ Бог духа ти ще спаси!

Игрище е светът. И спор да няма –
бегачите намират своя край.
Дали ще е Небе или пък яма –
оттатък всеки смъртен ще узнай!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Светът под черен мрак се е покрил
в последната си бесовска арена.
Да идва с Меч Архангел Михаил
за битка най-велика и свещена.

В крилата му да вее ураган
и с него Господ Злото да прекърши,
а дяволът да вие поруган
сред ужаса на всичките си мърши.

Да рухнат всички кули в дим и прах –
свърталища на бухали и врани.
И Името на Бог да всее страх
в сърцата на безбожните тирани.

Гневът на Бога Свято да кипи
над люспите проклети на змията.
И възмездена – кротко да заспи
спасително пречистена земята.

Светът, какъвто някога е бил,
да бъде като Рая за мнозина.
И там сред тях – Архангел Михаил –
да свети с наметало от коприна.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Приятели! Не ме вълнуват дати
и празници отдавна не живея!
Мечтите ми са толкова крилати,
че в този свят не искам да ги грея.

Денят е твърде кратък. Завъртулка
на мъничка сред космоса планета.
А аз самият сякаш съм на люлка,
опъната със слънчеви въжета.

От изгрева до залеза люлея
копнежа си, че следвам път всевечен.
И в тази моя светла одисея
годината е звук, едва изречен.

А вярата ме води в зов оттатък,
където векове запълват ера.
Какъв ти ден, от мълния по-кратък
или пък утре, стигнало до вчера…

Фотонът, който в точица блещука,
пронизал е вселенските пробойни.
Достигнал чак до мен в една пролука
на ирисите, нощно неспокойни.

И иска ми се в мен космополитът
във ден от век поне да се събуди.
А сутрин към Безкрая да политат
мечтите ми – космични пеперуди.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Къде скръбта си днес да утеша?
Светът се гърчи в мрачна анатема.
Не го приема моята душа
и как да би могла да го приема?

С любов се ражда всичкият живот,
а после се преследва от омраза.
Доброто среща своя антипод
и борят се във битката за аз-а.

От истина блести небесна твърд,
а долу от лъжи тъмнее векът.
Над земните съдби царува кърт
и в суха пръст превръща се човекът.

Духът е непрежалено горчив.
Сълзата от окото – дъх насища.
А правдата напомня огнен взрив,
след който тлее дим от пепелища.

Във вретище ще скрия моя плач.
Не искам изповедник на сергия.
Светът напомня самота и здрач
през тленните решетки на килия.

Но даже там, от звездните лъчи,
с един ще спя в утехата заветна:
Пръстта ми, Боже, с милост премълчи!
И виж духа ми, в който Ти просветна!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Живей, братле, на „въпреки“, когато
светът от скръб и болка загорчи,
а оня, който би живял богато,
бедняк изглежда в твоите очи.

Че „въпреки“ е дума с мощ и сила,
която се докосва с вечността.
Тя хора неведнъж е извисила
над слепите къртици и пръстта.

Един успява с подлост и измама,
а друг краде и граби като вълк,
но ти помни в житейската си драма,
че „въпреки“ светлее като дълг.

Туй „въпреки“ е святата ти клетва,
изречена не с думи, но в дела.
За всеки, който сее, идва жетва.
И твоята да дойде, би могла…

И „въпреки“, че няма да е леко
да сложиш прът на злото колело,
с едната чест надмогвай го, Човеко!
С едното си повдигнато чело!

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)