Дай ми Господи някак да сляза
до дълбокото в страшния ад.
И да видя за кой Си запазил
оня ужас в катрана нагрят.

Днес си мислят, че просто Те няма.
Грабят страшно. “След нас и потоп”.
И се люшкат в зловеща измама
цар и бирник, министър и поп.

Съвестта си, така неудобна
злият бързо превръща в парцал.
И не мисли за участ задгробна,
а затуй колко малко е крал.

Свят широк. И парите – съблазън.
Който граби – намира си рай.
Няма, Боже, от Тебе боязън.
Няма “взимай”, но всичко е “дай”.

Десет лева са точна причина
да ударят старица с тръба.
И когато пребита почине –
плюят в пазвите. Било съдба.

Милионът за алчни – нищожен.
Гледат все с ненаситни очи.
Някой имал и повече можел –
друг по пътя му бясно търчи.

Като огънят, който не спира,
и догде е възможно – гори,
тъй грабителят всичко прибира
и измерва живота в пари.

Злият с дявола днес се прегръща
и печели в кръвнишкия път.
А забравя, че всичко се връща,
и цената се плаща отвъд.

Но дори да не сляза във ада,
за да видя мръсници в катран –
пак ще знам, че заслужено страдат
за живота си, в грях изживян.

Нямам, Боже, сълзица в окото
за проклетите черни души.
Те са били тризъбец на Злото,
с бяс наточен, готов да руши.

Не! Не искам да виждам геена!
Тя не ми е пред Теб ориста!
Капка кръв само дай ми свещена –
да се видя изкупен в Христа.

И дори сто морета от мъка
да изпия с дъха си горчив –
щом избегнал съм черния пъкъл –
значи в Тебе останал съм жив.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)