Дочувам глас на странник клет,
до мен решил да се допита:
„Ах, много моля за съвет,
че нося смут в душата свита.

Не виждам смисъл да съм жив
и мрак в очите ми напира,
че аз съм по природа крив,
а кривият – боклук умира.

Какво да сторя, ми кажи?
Къде живота си да скрия,
щом всички думи са лъжи
в една и съща орисия?“

Въпроси… Вятърът свисти
в отворена врата погрешна.
И няма как да опрости
Исус душата безутешна.

Но аз, към клетника пред мен,
решавам думи да му кажа,
а той ме гледа натъжен,
приседнал кротко на паважа.

„Попитай тихо Мъдростта,
готова да ти проговори:
Отвориш ли една врата
и… другата ще се затвори.

Отдавна Някой вън стои
и вярата ти още чака.
От Него Светлина струи,
която ще изгони мрака.

Той хлопа тихо. Като в сън.
И с тебе да вечеря иска.
Недей да Го държиш отвън
и даваш Зло да те потиска.

Че Той мнозина е спасил.
И тебе ще спаси довека.
А все едно какъв си бил,
щом тръгнеш в Святата пътека.

Живот невиждан, неживян,
с Небесна Кръв у теб ще блика.
Вратата отвори Му. С блян.
Че тя е Мир за мъченика…“

Протърква странникът очи.
Отваря сам Вратата бяла.
И всред Небесните лъчи
душата му е просияла.

А с трясък другата врата
затръшва се към тъмнината.
И тръгва да крещи в нощта
отново смачкан Сатаната…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)